Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: riba
Категория: Хоби
Прочетен: 1223294
Постинги: 146
Коментари: 176
Гласове: 4112
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Един блог за рибите в помощ на рибарите, всичко свързано с рибата и риболова, начини на ловене и места за успешен риболов, а също така и чалъмите при риболова и някоя друга рецепта.
Автор: riba Категория: Хоби
Прочетен: 1223294 Постинги: 146 Коментари: 176
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
08.12.2009 20:20 - Бял толстолоб

 
Достига относително големи размери и тегло до 20 кг. Тялото ѝ е странично сплеснато с голяма глава, а очите ѝ са разположени в долната ѝ част. Гръдните плавници са удължени и заострени, и не достигат основата на гръдните плавници. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по тъмна, люспите са много малки и тънки. Дължината на червата при възрастните е 1500% от дължината на тялото. Глътъчните зъби са еднородни, силно уплътнени и приспособени за мачкане на планктонни водорасли. Килът е по продължение на цялото тяло - започва от аналния отвор и завършва до гърлото. Достига полова зрялост на 3 годишна възраст. Живее в горните слоеве на водата и се храни развиващия се там планктон. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват „цъфтеж“ на водата. Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове. В състава на храната му се срещат всички групи на планктонните водорасли - диатомови, зелени, синьо-зелени и др. При отсъствие на водорасли, обикновено пролет и есен, се храни с разлагащи се органични остатъци, т. нар. детрит. Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м. над водата.
image 550) {this.width = 550;}" onmouseout="unpointercursor();" onmouseover="if(this.width == 550) {pointercursor();}" style="border-right-width: 0px; border-top-width: 0px; border-bottom-width: 0px; border-left-width: 0px" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Hypophthalmichthys_molitrix_02.jpg/800px-Hypophthalmichthys_molitrix_02.jpg" />
Той също спада към растителноядните риби и е нов за нашите водоеми. Аклиматизира се през последните няколко години и се заселва в шарановите ни стопанства, като се развъжда само по изкуствен начин. Произхожда от Китай — на юг до Кантон и в басейна на р. Амур. Аклиматизиран е в миналото на остров Тайван, в Камбоджа, а напоследък в СССР и у нас. Той е сладководна риба. Храни се с фитопланктон, а по-късно — с водна растителност. Толстолобът служи като "мелиоратор" на зелените водоеми и по тази причина сред източните народи е известен като "водна коза", понеже "пасе" водната растителност.  През юни женската изхвърля около 500 хиляди хайверени зрънца в зависимост от големината и възрастта й — колебания в това отношение може да съществуват. При благоприятни условия толстолобът расте много бързо.


 Месото на толстолоба е много вкусно, тлъсто /съдържа до 23,5 % мазнини/, с високи хранителни, вкусови и кулинарни качества. Той е много ценна риба, но месото му бързо се разваля.

Белият толстолоб, независимо от това, че притежава по бавен темп на нарастване от пъстрия толстолоб е абсолютно необходим за поликултурата в рибовъдните стопанства, тъй като не влиза в пряка конкуренция с шарана. Хранейки се с неизползваната от другите видове храна: фитопланктона, той спомага за увеличаване на добивите, а ползването му в борба с „цъфтежа“ на водораслите ограничава опасността от замори.

В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.
.В България, белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естественото възпроизводство у нас има единствено в р. Дунав.

Категория: Хоби
Прочетен: 7190 Коментари: 5 Гласове: 7
Последна промяна: 15.10.2012 18:45
06.12.2009 12:00 - Пираня
image
Пиранята е най-хищната риба в света. Обитава големите реки на Южна Америка - Амазонка и нейните притоци, Ориноко, Рио Парагвай и др.
Обикновенно пираните се движат на пасажи от няколко риби - от двойка до над 20-30 риби. Груповите им атаки им позволяват да убиват по-едри от тях животни. Отлично умеят да надушват кръвта и това привлича към нападната жертва множество други пирани. Така върху плячката се нахвърля непрекъснато растящата "орда" от пирани, които могат да станат стотици. Тези страховити хищници са способни за 30 минути да изядат животно с размерите на кон, което ги прави едни от най-хищните същества на планетета.
Всъщност в менюто им преобладават риби, насекоми, мърша, но понякога нападат и доста едри животни, особено ако по тялото им има и малка кървяща рана, което привлича стотици от тези риби.
Пираните са сравнително едри риби. Достигат на дължина 20-30 см., някои видове - 40 см., а най-едрите достигат над 60 см. Женските риби обикновено са по-едри от мъжките. Размножават се чрез хайвер, който самките снасят в добре защитени места. Малките се раждат след 2-3 денонощия.
Още първите европейски колонизатори в Южна Америка се сблъскали с тази риба, която всявала ужас, както сред тях, така и сред местните индианци. Пираните често са почитани от коренните жители, като сред някои индиански племена от басейна на Амазонка е и обожествявана. Няколко индиански племена от Бразилия, Венецуела, Гвиана и Перу свързва интересен обичай на погребение. Трупът на умрелия, украсен с цветя, под ритъма на песни се спуска във водите на реката. Само след миг водата около трупа буквално закипява. Върху него се нахвърлят пирани, чиито брой расте с всяка секунда и достига стотици. Само след няколко минути от водата се изважда скелет.
Съществуват много видове пирани, като най-зловеща слава има червената пираня, считана за най-хищна от всички.
  image
Рибарят и златната пираня Легенда за това кой развъди пираните в Габровско.

Имало наскоро в едно сегашно време една дядо и един баба (или обратното). Дядото бил пенсиониран (съкратен) селски даскал, а бабата - пенсионирана (съкратена) ПиАр-ка на селския кмет, който умрял от старост и освободил поста за друга партия. Притиснати от немотията, едната дядо и единият баба се заселили в колибка до малък габровски язовир и започнали да се прехранват с лов (на къртици) и риболов (на таранки).

Бабата бил чудовище, дядото била душица:) Когато старецът се връщал без риба, гадното женище му прилагало рибарско садо-мазо. Слагала го в една голяма тенджера и го варяла, докато овкуси чорбата и я докара до кулинарна готовност за консумация.

Така си минавали ден подир нощ и обратно, когато веднъж дядото, както си бил за риба на язовирчето, му се наложило да нагази във водата, за да си дезинфекцира мазолите. В момента, в който жабите побягнали панически, рибарят усетил пронизваща болка в левия глезен, излетял на сушата и що да види - голяма златна зъбата пираня му хрускала лакомо вмирисания ахилес.

Дядото заревал от болка и го ударил на молба:

- Моля ти се, златна пираньо, пусни ме и ще ти изпълня три желания плюс още едно бонус... евентуално!

И чудото станало. Пиранята пуснала крака на дядото и заговорила с човешки глас на чист български език с лек амазонски акцент:

- Добре! – казала хищната риба. – И без това имам нужда от една камара ъпгрейди! Имаме ли сделка... или НЕ?

- Имаме! – казал облещеният старец и захапал фас от цигара „Мелник”, забутан в кутията с кукичките.

- Първо искам чисто нов аквариум с климатик на Златни пясъци, че като се изтърколи лятото, направо ще съм за консерва при първия студ. Ама аквариумът да е луксозен и огромен, като при стария ми собственик!

Дядото мълчал и слушал. Пиранята продължила:

- След това искам фитнес-инструктор, който да ме извае от златна пираня в диамантена. Както стария ми собственик ме превърна от обикновена пираня в златна след серия от зловещо изтощителни тренировки.

Рибарят допушил „мелнишкия” фас. Почесал се по зарунтавелия врат и продължил да слуша златната пираня. А тя нареждала:

- Искам и зъби, ама хубави, здрави и големи, като на професор Юлиян Вучков, че моите се амортизираха и потрошиха от ужасната ви еко система. Ех, как се грижеше за зъбите ми моят предишен собственик! От неговата вълшебна паста за зъби придобих захапка за ядене на закалена ламарина с гарнитура от шарнирни болтове...

Тук дядото вече започнал да цъка с език, а рибата-хищник не спирала:

- Станаха вече три желания, а договорката за бонуса не си забравил, нали? (Старецът кимнал отчаяно.) Ами, за бонуса... искам мощен PR екип и тотална медийна известност с гостувания в праймтайма на всички ефирни телевизии и то по два пъти, преди и след рекламите. Желателно е да надмина по публични изяви дори предишния си собственик!

В този момент се случило нещо шокиращо и неочаквано за самозабравилата се златна пираня. От близките тръстики с боен нинджа вик се изстреляла бабата и стоварила тежкия си стоманен тиган върху нищо неподозиращата зъбата риба.

След няколко секунди дядото се окопитил, надвесил се леко нахилен над размазаното тяло на агонизиращата златна пираня и попитал:

- И все пак, ще ми кажеш ли името на бившия си собственик, преди да издъхнеш?

Хищната риба се изцъклила, събрала сетни сили и с финалния удар на сърцето си промълвила:

- Бойко Борисов!

image   Уловиха червена пираня в габровски язовир Търсят как хищникът се е появил във водоема  

Мъжка пираня с дължина 28 см и с тегло 340 г е била уловена от рибар в язовир “Пача бара” край габровското село Гиргини. Това съобщи началникът на териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Пламен Христов. Рибата има четири реда триъгълни остри зъби - по два реда на челюст, а възрастта й е между 5 и 10 години.

Риболовците са занесли странния екземпляр на Христов, за да потвърди или да отхвърли версията им, че наистина става дума за пираня. Софиянец е уловил рибата “на червей” в събота. Христов е установил, че рибата е разновидност на червената пираня - най-хищният вид. По думите му тези риби се срещат в Южна и Централна Америка. Живеят в реките Ориноко и Амазонка и в техните притоци, а името им идва от река Пираниа, където са били открити за първи път.

Според Христов няма обяснение защо тази южна риба е хваната в Габровско, освен да се търси субективна намеса. Той смята, че някой, който развъжда тези риби, или ги е изхвърлил в микроязовира, или е искал да ги развъди с неизвестна цел. Агенцията ще направи проверка дали в микроязовира има и други екземпляри. Христов е потърсил мнението и на ихтиолози от катедра “Аквакултура” при Тракийския университет в Стара Загора. Специалистите потвърдили версията на Пламен Христов и обяснили, че наистина става дума за разновидност на червената пираня с латинското наименование “пиго центрус нетарари”.

Категория: Хоби
Прочетен: 5995 Коментари: 3 Гласове: 5
Последна промяна: 06.12.2009 12:01
Честит Никулден  на всички именници, рибари, моряци и военни да сте живи и здрави и криза да не ви удари.
Категория: Хоби
Прочетен: 2983 Коментари: 4 Гласове: 6
15.11.2009 12:42 - риба балон

Рибата балон /фугу/ е най-отровната сред рибите, които са използвани за храна. Казват, че опасно е не месото, а част от вътрешните й органи, кожата, хрилете, опашката и перките, в които се съдържа една от най-силните отрови - токсинът Тетродотоксин. По-малко от 0,1 грама от тази отрова са достатъчни за да убият възрастен човек за по-малко от 20 минути. Тя предизвиква мускулна парализа, дихателни нарушения и сърдечно-съдова недостатъчност. Отровата е 160 000 пъти по-силна от кокаина. Действа като наркотик.
В Япония ястията, приготвени от тази риба се смятат за изключителен деликатес. Тя трябва да е прецизно почистена, затова ястията се приготвят само от дипломирани майстор-готвачи. Те определят индивидуалната доза за всеки клиент. Ритуалът изисква самият готвач да поднесе хапката в устата на клиента. Ако случайно се стигне до фатален край, в защита на своята чест, майсторът-готвач си прави харакири.
Рибата-балон се предпазва от своите неприятели като в момента, в който усети заплаха се издува и така увеличава своите размери.
Съществуват над 100 вида, като около 38 от тях се срещат по крайбрежието на Япония.
Тора-Фугу е най-отровната сред рибите-балон.
imageimage
Риба балон
Тази отровна риба е позната още като риба таралеж. Тя има кръгло, жълтеникаво-зелено тяло, цялото покрито с бодли. Явно, че това телосложение я прави не особено добър плувец, но пък и защитните механизми изцяло я лишават от тази нужда. При опасност таралежът поглъща огромно количество вода и буквално се издува, така че опасните шипове да се разтегнат равномерно по цялото му тяло.

Отровата му се нарича „тетродоксин” и се произвежда от бактериите, които живеят в червата на морския убиец, а оттам опасното вещество като химическа броня обхваща почти цялото тяло на рибата и дори някои мускули, което прави месото на рибата много специален и труден за приготвяне деликатес.

Историята разказва за Джеймс Кук, който в едно свое пътешествие на изток докоснал с приборите си отровната риба фахак, и поради липсата си на апетит се разминал само със загуба на съзнание. В последствие разбрали, че на трапезата са имали именно риба балон.

Тази риба изисква особено внимание, защото в съвремието е превзела много екзотични кухни, а небрежното й консумиране е взело редица жертви. Поради кръглата й, издута формата западният свят я е кръстил риба балон, но по света тя е известно с редица други имена. На Хаваите я наричат маки-маки, в Индонезия — блазер, в Испания — бототе, а в Япония — фугу.

В страната на изгряващото слънце, където съществуват най-древните традиции за приготвянето на това екзотично рибно месо, се консумират цели 10000 тона годишно, като активността е най-висока през зимата, според променящите се нива на отровата в годишния биологичен цикъл на рибата убиец.

Цифрите говорят еднозначно – въпреки трудностите и опасностите, тази риба е станала най-големият деликатес на острова, който я определя като най-вкусната част от менюто си. Поради популярността си в Япония, има специални закони, които ограничават и местата, където екзотичното месо може да се консумира.

Съществуват над 40 вида риба таралеж, а най-смъртоносната от тях съдържа отрова, която може да убие зрял човек почти на място. Различните видове таралеж, носят отровата си в различни места на тялото, което прави още по-сложно обезоръжаването на странния морски обитател. По тази причина и екзотично парче месо таралеж изисква хирургическо внимание и перфектна работа на готвача, а от клиента – стотици долари.

Прецизното отстраняване на отровата означава месото да остане непокътнато, и чак след това да се сготви и сервира според традициите на японската кухня.

Различните видове имат своята специфика на приготвяне и единствено опитен готвач може да се справи с предизвикателството, а най-отровната риба балон е тора-фугу, която може да нанесе поражения за секунди.

Най-известното ястие с фугу се казва сашими. Може да се приготвя с различни сурови парчета тънко нарязани морски дарове като риба тон, сепия, скумрия, октопод, скариди, но е забележителен специалитет, когато се приготви с риба балон. След внимателното почистване на рибата от специализирал майстор-готвач, тя се сервира със соев сос, смесен с уасаби или джинджифил.


Един двойник на отровата от риба балон

Интересно е, че в страната на изгряващото слънце много хора са били причислени към отровените от фугу, а всъщност зад тяхната злополука стои друг, съвсем безопасен морски обитател. Става въпрос за добре познатите морски продукти като стриди, миди и други черупковидни.

Изследванията показали, че самите храни са били напълно годни за консумация, но в черупките им се съдържали секрециите от опасните медузи динофлагелати. Тяхната отрова, съдържаща сакситоксин, действа абсолютно идентично на тетродотоксина на рибата балон.

Категория: Хоби
Прочетен: 4272 Коментари: 2 Гласове: 8
Последна промяна: 15.11.2009 12:52

През 2005г. по света са открити 78 нови, неизвестни досега видове риби и други морски обитатели. Около 1 700 учени са участвали в работата по тяхното откриване, идентифициране и класификация.

В този момент от известните 40 000 морски животни, експертите са преброили 15 717 различни видове риби. Сред откритите обитатели на морските дълбини учените посочват и 3-метрова медуза с форма на ракета, която обитава Арктика.

Учените са проследили с помощта на радиопредаватели, поставени на различни морски риби, и следени чрез сателити, тяхното движение в морето и океана. Така благодарение на тази система, те са успели да проследят маршрута на риба тон, която е прекосила три пъти Тихия океан между Калифорния и Япония, като за 600 дни е изминала общо 40 000 км. или еквивалента на обиколката на Земята, предаде АФП.
http://astore.amazon.com/fishing-fish-20?_encoding=UTF8&node=1

Категория: Хоби
Прочетен: 1836 Коментари: 0 Гласове: 5
31.10.2009 12:07 - Лин-Tinca tinca
Други названия: лин, каленик, блатна пъстърва, блатарка 
  image

Описание: Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.

image


Стръв и захранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб.
Линът като стръв

Като стръв въпреки подчертаната си издръжливост и жизненост линът изобщо не бива да се употребява. Нито един от нашите хищници няма да се съблазни на линче освен при липса на друга живинка. Така че всякакви опити са излишно унищожаване на тази красива и ценна риба.
Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато
Категория: Хоби
Прочетен: 2411 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 14.11.2009 21:31

Миналата седмица ходих до КАТ понеже 2 години нямам никакво регистрирано нарушение, а преди това ми отнеха 17 контролни точки от КАТ и реших да проверя как стои въпроса относно възстановяването им. Там ми казаха да попълня една молба (има образци) и да я подам. Подадох я и ми възстановиха точките до максималния размер (39). И затова реших да пиша защото преди да отида четох по нета, пиотах познати ама никой нямаше напредстава как точно стои въпроса. Подаването на молбата е безплатно и още същия ден ти възстановяват точките. Баща ми пък 2 месеца преди това взе златен талон нямаше нарушение повече от 6 години. Отиде пусна молба която също е безплатна и му дадоха веднага новия талон, така че ако някой има въпроси пишете.

Категория: Хоби
Прочетен: 2706 Коментари: 1 Гласове: 7
  •  

imageРасперът е една от най-бързите сладководни риби в нашите големи реки. По бързина може да си съперничи единствено със пъстървата, а за капризите му и за неговата предпазливост може да ви разкаже всеки опитен спинингист. Особено добри условия за распер има в големите реки с каменисто дъно с неравности по него. Отлични са районите около прагове и бентове и места където силното и бързо течение преминава в умерено.

Расперът е типичен хищник, който се храни предимно с дребна риба обитаваща повърхностния воден слой. На дължина при обилна храна той може да нарасне до 60–80 см, а на тегло достига 6–7, а рядко и дори 10 килограма. Гърбът на сребристата отстрани риба е доста широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а плавниците – големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи, но за разлика от този на клена е с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст, която се прибира в нарочно вдлъбнато място на горната челюст. Главата му е по-заострена от тази на кефала, пък и цялата риба има по-стремително удължен силует от него. Расперът е отявлен хищник, след като навърши година или по-скоро достигне към 200 грама тегло. От този момент нататък той безпощадно преследва дребните рибки, с които се храни – уклейки, бабушки и белици.
 

Плячката сиimageгони като често издава присъствието си на повърхността с т.н. „бухкания” с опашка. В нашите реки потенциални негови жертви са уклейките и пръскачите, наричани още планински уклеи. Освен в малките реки, пръскачите се срещат в долните течения на Струма, Марица, Искър и други наши реки, където са една от потенциалните жертви на расперите. Нерядко расперът напада кефалчета, бабушки и други рибки със сребристо, тяло източено тяло. Той е хищник, който през топлите месеци от годината ловува предимно в горните водни слоеве, а в късната есен, зимата и ранната пролет се храни в дълбоките води.
image
Методи на ловене

Основният начин да се гони сериозен распер вече е само спининговият риболов. Ако е нужно, блесните могат са се утежнят – най-добре с монтиране на допълнителна 5–6-сантиметрова телена ос пред тях по линията с нанизани сачми. Така далечината на замятането става към 30–40 метра, което е достатъчно, за да достигнем местата, на които рибата гони. Блесните се водят сравнително бързо, като ударите често стават в последните десетина метра преди брега. Расперът бие яко и често се набожда на всички жила на тройката. След първия му отчаян порив за свобода го водим без много аванти, защото устата му е здрава и рядко се откача. На булдо ударите често завършват и с късане, особено привечер, когато и по-едрите парчета тръгнат да патрулират за летящи насекоми.

image

Кулинарни качества

Като при повечето хищници – отлично месо, с туширан и съвсем слаб рибешки вкус. То е възтлъсто и бяло. Местната дунавска традиция изисква парчетата от распер да се пържат в силно нагорещен тиган без предварително овалване в брашно, и то не в олио, а в свинска мас. Така малките костици изчезват, а вкусът наистина дълго се помни.

Категория: Хоби
Прочетен: 3111 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 25.10.2009 17:13
  За нашите климатични условия обикновено до края на октомври трябва да се извършат основния есенен преглед и зазимяването на пчелните семейства colonies.
Трябва да се знае обаче, че заедно с осигуряването на достатъчно качествена храна и навременното и правилно зазимяване, важно условие за доброто презимуване на семействата colonies imageе и полагането на подходящи грижи и осигуряването на пълно спокойствие на пчелните семейства colonies към края на есента и през зимата.
Може да срещнете десетки пчелари и да установите че всеки от тях зазимява своите пчелни семейства colonies по различен начин.
Първата разлика идва от системата на кошерите.
При Дадана блат - сваляме магазините и ги прибираме в специално помещение, празните пити от плодника също пребираме и поставяме преградна дъска.
При многокорпусните също се прибират празните пити и се слага преградна дъска, често срещано е зад преградната дъска да се сложат празните пити. Според един пчелар с наз 35 - 40 г. опит целта на всичко е с минимум усилия да се получи максимум резултат.
Със стесняването идва и подхранването - тук също има милиони варианти.
На пчелните семейства colonies imageтрябва да се осигури достатъчно мед за да презимуват - ОК. и да не е манов - добре обаче моите пчелички друт мед не правят - първата и втората година бях много притеснен.
През следващите 2 -3 години установих че не е проблем / да пази господ/
Установих че за пчелите и зазивяването може да е различно - експериментирах и зазимих няколко кошера без да ги стеснявам - оставих повечко мед  подхранвах - получи се.
Понеже имам два вида кошери - Многокорпусни и Дадан Блат направих експеримент и със втория вид - на единия оставих магазина от горе защото кошера е стар и дъното не се маха, а на втория преместих магазина върху дъното а плодника сложих над него - да ви кажа тежи ((((((:
Преди слагах между корпусите на многокорпусните хартия с десетина см разстояние по средата - в последните година две и това не правя - само я смилат на талаш.
И сега зазимяването при мен е преместване на празните корпуси или магазини под семейството colonies , затваряне на входовете до 2 см и подхранване - така с минимум усилия разчитам на максимум ефект.
Категория: Хоби
Прочетен: 1772 Коментари: 0 Гласове: 7
"Само не ходете на Марица, понеже риболовът там е забранен. Първо стрелят, после питат, или най-малкото - бой и после в реката! А за тези, които стигнат турския бряг, няма да е само бой... На останалите места в Гърция може да се лови без проблем." Това са инструкциите, които получавам по електронната поща от Цербер. Той е български емигрант, работещ в Гърция, и е избрал името на зловещото куче от старогръцката митология за свой ник в риболовния портал .

Влизането на България в ЕС освен всичко друго донесе и неочакваната екстра за риболовците да ловят без билет, такса или каквото и да е разрешително на територията на Гърция. От няколко месеца насам ранната съботна сутрин на контролно-пропускателните пунктове Кулата и Илинден минава по един и същ начин: стотици автомобили, натоварени с въдици, палатки и всякакъв друг вид риболовно снаряжение, се отправят към Гърция под снизходително усмихнатите погледи на служителите от южната страна на границата.

Без фасове, моля image

Колоната от автомобили се изнизва бързо покрай гръцкия граничен пункт Ексохи, на около 12 км южно от Гоце Делчев. Отстрани гърците са поставили огромен десетметров надпис на чист български език "Моля, не хвърляйте незагасени угарки от цигари сред природата!", който ви се набива в очите, докато показвате личната си карта. По-късно ще разберем, че надписът съвсем не е случаен.

Целта на повечето пристигащи през Илинден и Ексохи български риболовци е Потами - село, разположено на около 30 км от граничния пункт. От Ексохи надолу тръгва хубав асфалтиран път, по който няма нито една дупка. След десетина минути се стига до общинския център Като Неврокопи, градче с 3000 жители, което сутринта още спи. По-нататък шосето, отново без нито една дупка, поема в планинска междуселска дестинация и стига до язовира в Потами. Навремето селото е било българско, носело е името Борово, но през двадесетте години на миналия век народът се е изселил в Западна Тракия и България, а на негово място са пристигнали гръцки бежанци от Турция.

Грък шаран не яде

В Гърция за разлика от опосканите и изгребани български реки и язовири има страшно много риба. Сладководната, която се е развъдила до безобразие, не представлява почти никакъв интерес за местните риболовци, тъй като гръцката кулинарна култура опира само до морските видове. С една дума - никой грък не желае да си цапа ръцете с миризливи люспести шарани.

Именно шараните обаче са основната цел на българската риболовна атака. Шаранът може да се консумира пържен, печен, на фурна, на плакия, на керемида, пълнен с орехи, а става и за консервиране в буркани. Освен това в Гърция се лови абсолютно безплатно. Цербер ни е предупредил, че законите все пак са строги по отношение на режима на риболов, но пък никой не следи за спазването им в сладките води, тъй като рибата е считана за малоценна. Имате право да ловите с две въдици с по една кука и дневно да задържите до два килограма риба. Останалият улов трябва да се пусне обратно във водата, за да се поддържа рибният баланс.

Добър ден, България

Впрочем, както се убеждаваме сами, гръцкото риболовно законодателство, наредбата за изхвърляне на фасове и въобще цялата цивилизация, с която се свързва присъствието на която и да е страна в ЕС, приключва до брега на язовира в Потами. Там всички са избрали българското, и то в най-лошия му вариант.

Хидросъоръжението е разположено в района, където река Доспат се влива в Места, и служи за производство на електроенергия. Километричният бряг е плътно зает от стотици палатки и автомобили, всички до един с българска регистрация от София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил и Перник. Пристигайки, оставаме с впечатлението, че Бойко Борисов вече е решил проблема със софийския боклук и го изхвърля именно тук, до язовира в Потами. На брега ни посрещат купчини отпадъци с марка BG - пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода, стъклени шишета от фабрична ракия и домашна шльокавица, туби от автомобилно масло, консервни кутии и хиляди употребявани и захвърлени найлонови торбички. Контрастът с видяното преди това е невероятен, тъй като гръцките селца, през които сме минали на идване, са чисти и подредени до педантичност.

В Гърция неслучайно е забранено паленето на огън сред природата, особено след като страната това лято беше изпепелена от горски пожари. На язовира обаче има колкото българи, толкова и остатъци от огнища. Всичко това в сърцето на красивата северна част на планината Фалакро. С една дума - толкова съсипано с боклуци място едва ли може да си представите. Добър ден, България.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=383790
Категория: Хоби
Прочетен: 3660 Коментари: 3 Гласове: 6
Последна промяна: 17.10.2009 11:39
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!