Тези, малки, достигащи до 8 см., риби са подходящи за малки аквариуми(поне по 15л. за всяка) и особено за хора, които тепърва навлизат в морската акваристика. Това е така заради сравнително лесното й отглеждане и размножаване в аквариумни условия.
Не изисква по-специални условия, също така и митът, че не може клоун да живее без анемония е измислица! Рибките са просто в симбиоза с нея, те имат мн дебела слузна обвивка, която ги предпазва от парливите клетки на актинията и заради която обвивка тя не ги смята за храна. Актиниите ги защитава от хищниците с парливите си клетки(при уплаха се крият в нея), а клоуните я "хранят" с остатъците от тяхната храна. В домашни условия рибките могат да се хранят с хирономус, солни рачета (артемия), замразени храни(голям размер), крил, други видове дребни скариди и специализирана храна за морски риби, особено ако рибите са развъдени в изкуствени условия.
Немо живее в западния Тихи океан, Индийския океан и около Австралия, Индонезия, Филипините, Тайланд, Малайзия, Сингапур и Тайван, за това за него най подходящата температура е от 24oC до 27оС и соленост 36%0(SG- oт 1,023 до 1,027). Нивото на плуване на рибките е средно към дънно. Тереториални риби, съжителстват чудесно с всякакъв вид безгръбначни(освен с храната си де ). Освен основната форма на обикновената риба клоун чрез селекция се е получила и черна форма с черен цвят и характерните бели ивици.
Съвсем възможно е клоуните да се рамножат в аквариума ни! За да стне това трябва да се купят поне два клоуна чифт или двама мъжки, като единия ще се развие до женска. За да се приготвят за хвърлянето на хайвер, рибките, трябва да се хранят добре с предимно жива храна. Ако се отглежда чифта в общ аквариум или с други клоуни(тук се включва и собствения вид), за да хвърли хайвер двойката трябва да има анемония(използват я за защита на жълтооранжевите хайверни зрънца). Те почистват мястото около основата на анемонията и след бурни брачни игри отлагат зрънцата. Тогава трябва всички други риби да се махнат от аквариума ако не е достатъчно голям, защото мъжките стават доста агресивни. Но ако се отглежда само една двойка в аквариума, би трябвало да успеят да хвърлят хайвера си спокойно и без анемония. Грижат се за поколението си. Ларвите се хранят с ротатории като начална храна.
Amphiprion ocellaris (Common clownfish) or better known as Nemo is the most popular and preferred fish among aquarists worldwide. Her reputation comes not only from the hit film "Finding Nemo" but also by the bright, bright orange, white and black stripes, which make it very colorful fish tank in the acquisition. To enhance the orange color is good to put osverlenie and yellow-red range.
Those small, reaching to 8 cm fish are suitable for small aquariums (at least 15l. Each), and especially for people who still enter the marine Aquaristic. This is relatively easy because of its cultivation and breeding in aquarium conditions.
Not require special conditions, and also the myth that the clown can not live without windflower is fiction! The fish are just in symbiosis with it, many others, they have a thick mucus coating that protects them from the stinging cells of sea anemone and a coat because she considered them for food. Aktiniite protect them from predators with their stinging cells (in hiding in fear of it), and clowns it "fed" with the remnants of their food. The fish at home can eat hironomus, salt racheta (Artemia) Frozen Food (large), krill, other small shrimps and specialized food for marine fish, especially if the fish are breeding in artificial conditions.
Nemo live in the western Pacific Ocean, Indian Ocean and around Australia, Indonesia, Philippines, Thailand, Malaysia, Singapore and Taiwan, so for him at the appropriate temperature is 24oC to 27oC and salinity 36%0(SG-From 1.023 to 1.027). Level of swimming The fish is average to bottom. Teretorialni fish coexist wonderfully with any kind of invertebrates (except meals de ). Besides the main forna the ordinary clown fish through selection is received and the black shape with the characteristic black and white stripes.
Quite possibly ramnozhat be clowns in our aquarium! To stne it must buy at least two pair of clown or two males, one will develop to a female. To prepare for spawning, fish should be fed well with the mostly live food. If grown in a common aquarium pairs or with other clowns (which includes its own kind) to the pair threw eggs must have windflower (use it to protect the yellow-orange caviar grains). They cleaned the place around the base of the anemone and then violent games postponed marriage grains. Then all the other fish must be removed if the tank is not big enough, because the males become very aggressive. But if you grow only one pair in the aquarium, you should be able to spawn safely and without windflower. Care for their offspring. Larvae fed with rotifer as home food.
Норвегия е рая за риболовеца, аз съм имал удоволствието да ловя риба там , ловил съм треска , писия и паламуд кефа е огромен имаш ли хубави такъми със сигурност ще хванеш много риба и ще ти остане незабравим спомен.
Тя е разпространена повсеместно, като единственото є изискване е да няма бързо течение, защото тромавото и тяло не е пригодено да се бори с него, поради това каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Характерно за тази риба е и това, че в някои водоеми има само пасажи от женски екземпляри. Хайверът им обаче се опложда от мъжките на други видове риби. Каракудите показват висока приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “Розов кладенец” и “Овчарица”, но и ледените води на язовирите “Искър” и “Батак”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия свят, защото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на щука.
Някой ако може да каже как се казва тази риба нека да го сподели в коментарите ще му бъда много признателен
Сигнал за рядко срещан в Черно море вид рак постъпи в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас.
Морският обитател е попаднал сред улова на дългогодишния рибар Ибрям Дормуш, който го е предал в екоинспекцията. Това е вторият такъв случай в Бургас досега.
Експерти на РИОСВ установиха, че екземплярът е мъжки, от вида Син рак /Callinectes sapidus/. Той е яркосин на цвят и е най-големият и най-красивият вид рак, обитаващ Черно море. Достига до 30 см ширина. Задните крака са се видоизменили в плавници, както е при останалите представители на семейството. Има необичайна черупка с дълги шипове – мечове от двете страни в предната част.
Родината на този вид крив морски рак е източното крайбрежие на Съединените щати. В Черно море е попаднал през 60–те години на 20 век от Средиземно море, а там, вероятно, е бил пренесен с баластните води на корабите. Това е най-разпространеният начин за разселване на животински и растителни видове в Световния океан. Поради ниската температура на водата в Черно море през зимата – около 5 градуса, синият рак е слабо разпространен.
В акваторията на Черно море са станали няколко «заселвания» на нехарактерни видове. Най – популярните случаи са черноморската медуза (пренесена от Сев. Америка, 1925 г.), рапанът (Японско море, 1946 г.), кефалът – пелингас (Японско море, 1972 – 1980 г.).
Описание на сьомгата в естествена среда
Продълговато, тънко и странично сплеснато тяло със сребриста кожа и къса разклонена опашка. По главата и гърба има ситни черни точки.Тя е също проходна риба. Спада към благородните пъстърви. Обитава Атлантическия океан от р. Печора до Португалия. Отхранва се в морето, а за размножаване влиза в реките. Тя е хищник. Полова зрелост достига между 3 и 5 години. Малките риби тежат от 1,0 до 2 - 2,5 кг. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло - 40 кг. Ловят се най-често екземпляри между 5 и 15 кг. Месото й има високи хранителни и вкусови качества, но през размножителния период е белезникаво и безвкусно. В сьомгата са установени фолиева и пантотенова киселина, биотин, витамин В1, В2 РР, а в черния дроб - до 30 - 35% мазнини.
Миграцията на сьомгата - атлантическата сьомга е известна като царят на рибaтa; тя прави огромно пътуване през живота си, минавайки през потоци с прясна вода, където хвърля хайвера си и после с малките си се завръща в океана, преминавайки огромни разстояния. Тяхната способност да се връща нагоре по течението изумява учените и биолозите. Освен красива е и известна като бореца сред рибите, символ на чисти, незамърсени води.
Тялото на блескача е странично сплеснато и удължено. Устата е ясно насочена нагоре. Люспите имат сребрист блясък и леко упадват при улавяне на рибата. Между коремните перки и аналната перка има кил без люспи. Гърбът е синкавозеленикав, а страните и коремът - сребристобели. На дължина досига около 18 см, а на тегло - около 50 г. Въдичарите обаче знаят, че това не е точно така, защото в нашенските рубрики “Добър улов”, “Златната въдица” и “Лична слука” неведнъж сме виждали снимки на “исполински” уклеи с дължина 25 см и тегло към 160–200 грама. Но все пак ихтиолозите имат право, защото уклеи с рекордни трофейни размери се срещат наистина само по изключение. Уклеят е рибка с продълговато, странично сплескано тяло, с изящна стремителност и хармоничност. От пръв поглед е ясно, че имаме работа с отличен и бърз плувец. Гръбчето най-често е зелено, синьо-зелено или сиво-зеленикаво, а понякога и с по-тъмен маслинов оттенък. Част от оцветяването на гръбчето сякаш премива странично и по-надолу, където се губи в подчертано металното сребро на люспите. За такова малко рибе те са добре оформени и достатъчно едри. Характерно за тях е, че лесно и бързо опадват при хващане на уклея в ръце. Перките най-често са сивкави, като в основата си могат и да жълтеят леко. Характерна за рибката е и аналната перка, която е удължена подобно на кил. Очите са подчертано сребристи. Като повечето риби на въздух уклеят губи част от красотата на цветовете си, но все пак не така рязко, както това става с балканската пъстърва. Долната челюст на уклея е не само по-дълга от горната, но е и характерно извита нагоре. Това показва и типичният за тази рибка начин на хранене – често на самата водна повърхност, преследвайки малки мушици, комари и други ситни летящи твари. Рибката живее около 8 години, у нас достига полова зрелост на втората си година. Размножава се през втората половина на пролетта на големи пасажи, като хвърля хайвера си на порции в зависимост от температурата. У нас се среща във всички реки, в лимани и в други застояли води. Той е топлолюбив вид. Придържа се в горните слоеве на водата, където температурата е по-висока. Движи се обикновено на малки стада. Хайверът си изхвърля на порции от май до юни по места с бързо течение на водата, по чакълести дъна и поо-рядко ппо подводна растителност по която полепва. В зависимост от температурата на водата излюпването става за не повече от 3 - 4 денонощия. При рязкото и понижаване за няколко дни уклеят прекратява хвърлянето на хайвера и го подновява чак когато температурите трайно се повишат. В нашите води тази рибка е разпространена почти навсякъде. Все пак по-добре се развива в дълбоки водоеми с бистра и чиста вода – язовири, кариери за вадене на чакъл, реки със средно течение. Определено не му понасят блатата и горните участъци на реките, едно, заради студената им вода и, друго – заради бързеите, които не обича много. В заключение за вида може да се каже, че предпочита стоящи или бавно до умерено течащи води с по-голяма дълбочина, независимо че обитава предимно горния им слой. Оттук следва и изборът на местата за риболов на уклей: във водоемите със стоящи води – места с по-рязко увеличаване на дълбочината и със стръмни, не обрасли брегове; в реките – вирове с обръщане на течението и пак с достатъчна дълбочина.
Храна за блескача са планктонни организми - главно ракообразни и по-рядко водорасли, ларви на насекоми и насекоми, паднали във водата.Уклеите редовно изскачат над водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски вода, за да прекъснат полета им. Това, разбира се, важи за по-големите, вече поотраснали рибки, иначе ситният уклей се храни предимно със зоопланктон. Понякога напада хайвера на други риби, както и собствения си хайвер, а така също и ларвите на рибите.
Кротушката е малка вретеновидна рибка от семейство шаранови. В зависимост от условията на обитаване при тази рибка се срещат известни различия в големината и цветовете на тялото. Все пак максималните є размери са 20 см дължина и тегло от 100 г. Средните параметри на ловените с въдица риби обаче рядко надхвърлят 12–15 см. Кротушката има стремителен вретеновиден силует с хармонично поставени жълтеникави плавници, които са изпъстрени с тъмни пресечени жилки. Гръбчето е зеленикаво-кафяво, сивкаво или дори маслинено. Люспите са сравнително едри за размера на рибката. Характерно е, че по тях няма слуз. От двете страни на тялото по протежение на страничната линия са оформени ивици от по-тъмни петна. Техният цвят може да варира от тъмнокафяв през почти черен до синкаво-черен. Главата на тази рибка е сравнително едра, с големи очи и долно разположена уста, в ъглите на която има по едно мустаче. Всичко това идва да ни каже, че имаме работа с типична дънна риба. Характерно за нея обаче е, че е способна да обитава и доста плитки води, независимо дали са подвижни или не. Все пак предпочитаните от кротушката води трябва са чисти, като дъното да не е много затревено или тинесто, а покрито със ситен чакъл или пясък.
Стръв и захранка
Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас. Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци. Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно. Дълбочина според сезона – есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Естествено, за да не хабят сили, рибоците “кротуват” на завет от течението зад някой по-голям камък и се придвижват скокообразно до следващото укритие. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5–6 топки мачкан хляб с глина. Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета. И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко. Целта е се поддържа “интересният” хранителен облак около нашето си място. В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването.
Качества като стръв
За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода – стиропор, булдо, корк.
Кулинарни качества
След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Най-разпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин. В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малкарибка. Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Изобщо с пенлива нагарчаща бира или тънко резливо бяло вино тази риба наистина надскача отпуснатия и от Бога мизерен ръст.
Риболовът на кротушки е голяма атракция, съчетана с нужната доза удобство. Понякога рибите от един пасаж като че ли държат да не се разделят чак до тигана. Така че по 50–70 и дори 100 рибета от едно и също място при кротушкарството не са изненада. Изненадата е чак на следващия излет, когато, ако сме прекалили във видовото прочистване, ще има да замятаме напразно.
2. amazon.com
3. amazon
4. dom i gradina
5. селско стопанство
6. liternet.bg
7. deca
8. riba
9. amazon.com
10. amazon