Всички видове на живот на рибата имат връзка с адаптацията на общата среда, физическата, химическата и биологичната. В изучаването на живота на рибата, всички взаимни зависимости на техният живот, като поведение, движение, възпроизвеждане и психични характеристики, трябва да бъдат включени.
 

Връзката им с разнообразните места за живеене е голямата разновидност на жизненият им цикъл. Повечето от тях снасят от сравнително малки яйца от няколко дни до няколко седмици или повече след като яйцата са разпръснати във водата. Новоизлюпеното не е напълно развито и се нарича ларва докато телесните структури като перки, скелет и някои органи не се развият напълно. Животът на ларвата често е много кратък, обикновено по-малко от няколко седмици, но може и да е много дълъг, някои миноги живеят като ларви за поне пет години. Младите риби и ларвите, трябва да израснат доста преди да стигнат полова зрялост и техният малък размер и други фактори, често показват влиянието на района, в който живеят в сравнение с възрастните. Например, някои тропически крайбрежни риби имат пелагична ларва. Храната на ларвата също е различна и те често живеят в плитки води, където са скрити от хищници.

След като рибата достигне пълен размер, дълголетието на живота и е обект на много фактори, като вродена норма за стареене, натиск от хищниците и природата на локалният климат. Дълголетието на вида в защитена среда(аквариум) може да няма нищо общо с продължителността на този вид на свобода. Много от малките риби живеят само от една до три години най-много. Някои от големите видове могат да живеят от 10 до 20 години и дори повече.

Поведение

Поведението на рибата е сложно и разновидно. Като при повечето животни с централна нервна система, природата на отзива на индивидуална риба към стимули от заобикалящата я среда зависи от наследствените черти на нервната и система, от това което е научила от миналият опит и от природата на стимула.

Рибите възприемат света около тях чрез обичайните чувства на зрение, миризма, слух, допир и вкус и чрез специална страничен детектор за свойствата на водата. В малка част от рибите, които възпроизвеждат електрични полета, процес, който е най-добре да се нарече електролокационен, помага за възприятието. Някои от тези чувства често е подтиснато за сметка на другите в зависимост от адаптацията на рибата. При рибите с големи очи, чувството за миризма може да е подтиснато; други с малки очи, ловуват чрез миризма.

Сънят при рибите, всички от които нямат клепачи, се състои от отпуснато състояние ,в което рибата поддържа баланс и се движи бавно. При атака или раздразнение, повечето от тях могат да избягат бързо. Някои видове риби просто лежат на дъното когато спят. Повечето риби от типа морска котка и щипок както и някои змиорки и електрически риби са напълно нощни, като през деня спят в дупки, дебели растения или други защитни части на околната среда.

Комуникацията между членовете вида или между два или повече вида често е много важно, най-вече при размножаването. Методът на комуникация може да бъде визуален, при малките и големите риби. Видът на комуникация може да бъде визуален между малките така наречени риби чистачи и големите риби от различен вид. По-голямата риба често позволява на чистещата да влезе в устата и за да премахне паразитите. Чистещата риба се познава по отличителният и цвят и действия, следователно не бива изяждана, дори когато по-голямата риба е хищник.

 

Хамсията - по-голямата братовчедка на цацата, напълни морето край Варна.

Доведе я шабленското земетресение. Най-старите варненци си спомнят как през 1942 г. земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. Хората влизали във водата и гребели хамсията с кофи и кошници.

"Гъмжи навсякъде край бреговете ни", потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Хамсията зимува в Мраморно море и се задържа при нас само за 2-3 месеца. Тя е от семейството на малките клупеидни риби заедно със сардината, цацата и карагьозът. Табиетлиите я ловят на въдица само до края на август и си я осоляват. През септември вече става прекалено мазна и може да граняса.

В Черно море има и азовска хамсия, която зимува там. През зимата пък във Варненското езеро има едра хамсия заради топлата вода в него от ТЕЦ.

За едни хамсия, за други сомове! 115-килограмов сом изплува от пресъхващия язовир "Гарваново" до едноименното хасковско село, съобщиха очевидци. Заради липсата на кислород рибата измира, потвърди РИОСВ.

 

 

Земетресението в морето пред Шабла най-вероятно напълни нашите води с хамсия. Гъмжи навсякъде край бреговете ни, потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Най-старите варненци си спомнят как през 1942 година земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. През ноември Южният плаж в града е гъмжал толкова от тази риба, че хората са влизали във водата и са я гребели с кофи и кошници. На пясъка са били струпани пирамиди от хамсия.

“За съжаление ние ловим само от 30 до 60 тона годишно хамсия, а сафрид - двойно повече. Тя зимува в Мраморно море и се задържа при нас само около 2-3 месеца. Хамсията е от семейството на малките клупеидни риби, вкоето са също сардината, цацата и карагьозът. През деня обаче тя се движи в горните слоеве на водата и у нас нямаме специалните тралове, с които се лови. В Турция хващаха по 300 000 тона годишно, които изнасяха с хладилни самолети за борсата в Хамбург, където вървеше на едро по 7 евро килограма”, казва научният сътрудник Виолин Райков, който е представителят на България в Черноморската комисия. В България хамсия се хваща с грибове и таляни. Грибовете представляват дълга 600-метрова мрежа, която се пуска рано вечер с лодки и рано сутрин се издърпва на брега на ръка от 10-членна бригада.

Миналата година обаче уловът на турците на хамсия падна под 150 000 тона. В най-луксозните нощни заведения на Истанбул няма ордьовър, в който да не се мъдри голяма тлъста осолена есенна хамсия. Уличните продавачи в търговския квартал Аксарай бутат колички с газови котлони и пържената хамсия там върви като сусамените гевреци цяла нощ.

По-големите табиетлии у нас ловят на въдица хамсия само до края на август, за да я осоляват. През септември тази риба става прекалено мазна и може да граняса.

“Хванал съм хамсия за мариноване за около 20 буркана от началото на лятото, но няма къде да се лови, защото на пристанището във Варна ни изгониха”, каза 75-годишният бай Иван. Той цял ден клати 8-метров прът с нанизани чепарета в зелен цвят и понякога хваща по 10 хамсии наведнъж. За любителски улов трябват малки кукички, 11-12-и номер, с увити около тях зелени конци с ламе.

В Черно море има още един вид хамсия - азовската, която зимува там. Едра хамсия има и през зимата във Варненското езеро заради топлата вода в него от големия местен ТЕЦ. Иначе хамсията, която идва от Мраморно и Средиземно море, не може да живее под температура 6 градуса на морската вода и най-късно до края на ноември заминава към Босфора. За разлика от нея братовчедката й, цацата, е по-студенолюбива и живее в Черно море целогодишно.

Изобилието нахамсия е добър знак, че тази година паламудът ще се завърне по българския бряг. Миналата и по-миналата есен тази риба почти изчезна от трапезата на българина. Голяма е вероятността да има лефер и по-малкия му събрат - чернокопа, който харесват хамсията повече от хората и я преследват през нощта.

 

ОТ КЪДЕ ИДВА

Хамсията е с продълговата форма и е по-голяма от своята братовчедка цацата. Освен хамсъ турците й викат още чатал куйрук, защото опашката й е с характерно раздвояване. Цаца е вероятно древно гръцко название, преминало в турското чача. Това е една и съща риба с копърката, която се нарича така заради консервирането й с копър. Цацата и копърката също така се наричат трицона. Това име е уникално и е наложено от покойния учен проф. Людия Иванов, който го превръща в научен термин заради факта, че през социализма цацата се използваше за храна на прасетата, тоест - вместо трици. В Англия наричат трицоната шпрот, в Балтийско море - килка. Най-големи запаси от океанска цаца има в Бискайския залив и в залива Бенгуела в Перу.

Рибитесъществуват повече от 450 000 000 години, през което време са еволюирали често за да паснат на почти всеки възможен тип воден живот. Всъщност, земните безгръбначни са просто силно променени риби , откакто рибите  са колонизирали земята, те са станали tetrapod (четирикраки) гръбначни. Известното схващане за рибите  е като хлъзгави, обтекаеми морски животни, които имат перки и дишат чрез хриле, но много от тях по-скоро се отклоняват от тази представа, отколкото се съпоставят с нея. Например, тялото е удължено в много видове и много скъсено при други; тялото е сплескано при някои и странично сбито при други; перките могат да са удължени, формиращи сложни форми или могат да бъдат малки и дори въобще да ги няма; а позицията на устата, очите, ноздрите и хрилете имат много вариации. Дишащите въздух се срещат в няколко еволюционни линии.

Много риби са мистериозно оцветени и оформени, съвпадащи към тяхната съответна среда на живот; други са сред най-ярко оцветените от всички организми, с широко разнообразие от нюанси на цветовете. Яркостта на пигментите може би е подсилена от повърхностната структура на рибата, така че да изглежда все едно свети. Няколко видове имат действителни органи за произвеждане на светлина. Много риби са способни на бърза смяна на цвета си, с цел камуфлаж или подсилване на сигналите на поведение.

Рибите  варират от 10 милиметрова възрастна дължина до повече от 20 метра и тежат от около 1,5 грама до хиляди килограми. Някои живеят в плитки термични извори на малко над 42° C, други в студени северни морета на малко над 0° C или в дълбоки студени води на повече от 10 000 метра дълбочина. Структурната и най-вече, физиологичната адаптация на живота на такива екстремни места е любопитно явление за науката и има голяма инициатива в изследването и.

Разпространение и изобилие

Почти всички натурални води в природата съдържат рибен живот, изключения са само горещите термални извори и силно засолените езера като Мъртво море и Великото Солено море в Юта. Сегашното разпределение на рибитее резултат от геологическата история и развитието на Земята както и способността на рибите да претърпяват еволюционни промени и да се адаптират към мястото на живот.

Въпреки, че се знае много за географското разпространение на рибите, далеч по неясно е как е станало това. Много части на рибната фауна от сладките води в северна Америка и Евразия са свързани и безспорно имат еднакъв произход. Фауните в Африка и Южна Америка са свързани, много стари и вероятно са резултат от разделянето на двата континента. Фауната на южна Азия е свързана към тази на централна Азия и изглежда, че част от нея има и в Африка. Извънредно големите крайбрежни рибнифауни на Индийските и тропическите океани. Обитателите на дълбоките океански води из света си приличат много, но разлики между видовете винаги съществуват.
Fish there are over 450 000 000 years, during which often have evolved to fit almost every conceivable type of water life. Indeed, terrestrial invertebrates are highly simply modified fish , fish since they colonized the land they have become a tetrapod (four-) vertebrate. Known concept of fish as fish is slippery, streamlined marine animals that have fins and breathe through gills, but many more depart from that idea, rather than be compared with it. For example, the body is prolonged in many species and many other shortened, when the body is flattened laterally compressed, and some other, the fins may be elongated, forming complex shapes or may be small and even did them no, but the position of the mouth , eyes, nostrils and gills have many variations. Breathable air is found in several evolutionary lines.

Very mysterious fish are colored and shaped, matched to their respective habitat, others are among the most brightly colored of all organisms with a wide variety of shades of colors. The brightness of the pigments may be reinforced by the surface structure of the fish so that they look like lit. Several species have actual authority to produce light. Many fish are capable of rapid change of color, to camouflage or augmentation signals behavior.

Fish  range from 10 mm to more mature length of 20 meters and weigh approximately 1.5 grams to thousands of kilograms. Some live in shallow thermal springs a little over 42 ° C, others in cold northern seas of less than 0 ° C or in deep cold waters of more than 10 000 meters. The structure and most importantly, the physiological adaptation of the life of such extreme places is curious phenomenon for science and a major initiative to study in.

Distribution and abundance

Almost all natural waters contain fish in the wild lives only exceptions are thermal hot springs and highly saline lakes like the Dead Sea and the Great Salt Sea in Utah. The current distribution of fish, fish is the result of geological history and evolution of Earth and the ability of fish to undergo evolutionary change and adapt to the place of life.

Although much is known about the geographical distribution of fish is far more unclear how this happened. Many parts of the fish fauna of freshwaters in North America and Eurasia were connected and clearly have the same origin. Fauna in Africa and South America are connected, very old and probably result from the separation of the two continents. Fauna of southern Asia is linked to that of Central Asia and it seems that part of it is in Africa. Extremely large coastal fish fauna of Indian fish and tropical oceans. Occupants of the deep ocean waters around the world are very much alike, but differences between species always exist.
 

Рибата е студенокръвно гръбначно животно срещано в сладката и солена вода по света. Живите видове варират от примитивните безчелюстни миноги до хрущялните акули, скатове и разнообразните кокалести риби.
Терминът "риба" се използва за много еволюционни подвидове. Той описва по-скоро форма на живот отколкото класификационна група. Като членове на групата phylum chordata, рибите споделят определени отличителни черти с другите гръбначни. Тези черти са хрилете в част от развитието, notochord или скелетната поддържаща пръчка, дорсалният кух нерв и опашката. Живите риби представляват пет класа, които са отделни един от друг както при четирите класа близки дишащи въздух животни-амфибии, влечуги, птици и бозайници. На пример безчелюстните риби (Agnatha) са единствените риби, които имат смукателна или филтрираща уста, черта която ги прави зависими към паразитният начин на живот. Те или нямат перки или имат слабо развити такива. Съществуващите примери на agnathans са миногите. Скелетите на рибите от вида Chondrichthyes са направени изцяло от хрущял. Съвременните риби имат недостиг на плавателен мехур и техните зъби и люспи са направени от еднакъв люспест материал. Акулите и скатовете са примери за хрущялни риби. Кокалестите риби са най-големият вид. Примерите варират от малкото водно конче до 450 килограмовата риба меч.


Изучаването на рибите, науката за ichthyology е от голямо значение. Рибите са важни за човека поради много причини, от тях най-важна връзката и зависимостта на околната среда от тях. По-очевидни причини за интереса към рибите е тяхната роля като умерен, но важен източник на храната в света. Този ресурс, някога смятан за неизчерпаем, сега познат като ограничен и в деликатен баланс с биологичният, химическият и физическият баланс на водната среда. Прекомерното ловене на риба, замърсяването и изменението на средата са основните врагове на управлението на правилното рибарство в сладките и солените води.

Друга практична причина за изучаването на рибите е тяхната употреба в контрола на болестите. Като хищници на ларвата от комар, те помагат да се ограничи маларията и други болести разнасяни от комара. Рибите са ценни лабораторни животни в много области на медицинската и биологичната разработка. На пример, лекотата с която рибите свикват към пленяването им позволява на учените да изучават поведение и психология. Рибите са най-вече важни в изучаването на животинското поведение, където проучвания на рибите дават широка база за разбирането на по-гъвкавото поведение на по-високите гръбначни.

 Има естетически и развлекателни причини за интерес към рибите. Милиони хора отглеждат живи риби в домашни аквариуми просто за удоволствие от наблюдаване на красотата и поведението на животни непознати за тях. За много, аквариумните риби допринасят лично предизвикателство, позволявайки им да изпробват тяхната възможност да поддържат малка част естествена среда в техните домове.Спортният риболов е друг начин на наслаждаване на естествената среда, също задоволява милиони хора всяка година. Интересът към аквариумни риби и спортният риболов поддържа мултимилионни индустрии из целият свят.

Едно бебе-сардина вижда за пръв път подводница и ужасено се втурва към майка си.
- Не се плаши, миличко - успокоява го тя. - Това е само една консерва с хора!!!

 

Средиземноморска сардина, сардела, Sardine (Sardina pilchardus)

Разпространена е в Атлантическия океан, Средиземно море, Бяло море и незначително в Черно море. Среща се в Тихия океан, където достига до 25 см дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 — 18 см и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използува в прясно състояние, за осоляване /аншоа/ и за консервиране /сардела/. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра.
Дължина на тялото до 20 см, тегло до 30 г. На коремната страна се образува кил от нееднакви люспи. Зад горната част на хрилните капачета има тъмни кръгли петна, разположени в един ред по посока към опашката. Подвидът S.p.sardina е разпространени по африканското крайбрежие на Атлантическия океан, Средиземно море и прилежащите му морета. В Черно море е разпространен на всякъде. Биология: морска, стадна, топлолюбива риба. Съзрява полово на 2 години при дължина 13 см от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца.  Храни се с фито-зоопланктон и хайвер на риби. Нараства бързо. Извършва размножителни и хранителни миграции. В България няма стопанско значение. Попада случайно в уловите.

това е малкия синковец на тати

 

 

Морска котка, Common stingray (Dasyatis pastinaca)

 

Морската котка е плоска акулова риба. Тялото и е голо и гладко. Гръбната му страна е леко изпъкнала, а коремната - плоска. Опашката е източена като камшик и е с остър назъбен шип. Тялото е гръбно - коремно сплеснато с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Опашката е добре обособена, въоръжена с дълъг до 37 см. шип, който съдържа отровен секрет. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на женските е до 1 м, на мъжките до 85 см но най-често се ловят индивиди, дълги 60-70 см с тегло 6-10 кг. Улавяни са екземпляри с тегло 20 кг.Морската котка се среща в Атлантическия океан и моретата, свързани с него. Тя е дънна риба и живее на дълбочина от 20 до 80 м. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.  Размножава се през юли-август.  Тя е живородна. Оплодените яйца се  съдържат в яйцепроводите. Зародишите се изхранват от жълтъка на яйцата. Храносмилателната им система е свързана с тази на майката чрез тънки израстъци. Раждат се до 32 оформени малки. Инкубацията продължава около една година. Храна за морската котка са висши ракообразни, по-рядко мекотели и дребнa рибa. Няма стопанско значение. Ловят се единични екземпляри.

Здравейте всички вече е факт пак станах татко Велизар (името на бебока) се роди днеска към 6.30 часа  тежи 3.700 кг и е висок 51 см. Мама още не съм я видял но Бебо го видях а мама ще я видим след обяд. Роди нормално да е жива и здрава и Велизар също. Роди в окръжна болница във Варна понеже сме от тук, а на доктора и Алфред  Якуб му пожелавам да е жив и здрав също. По нататък ще ви пиша пак, а също така и тя ще пише нейния блог е deteto2009.

Belone belone Семейство Зарганови BELONIDAE

Деликатесна риба, желан улов за всеки въдичар. Интересното е че костите и са зелени на цвят. Има превъзходен вкус когато е приготвена на скара или пържена. Лови се ежегодно на места които са известни с това че "държат" зарган в определени периоди на годината. Размери: На дължина достига до 70 см. и тегло до 700 г. Биология: Зарганът е морска стадна пелагична риба, която отбягва опреснените участъци на морето. Живее 6 - 9 години, като полово съзрява на 1 - 2 години. Размножителния период на заргана е твърде дълъг - започва от април и продължава до септември. Расте бързо. Късно през есента се оттегля от нашето крайбрежие и отива на Юг. Хранене: Както повечето морски риби, зарганът се храни с риба. Основно хамсия, трицона и др. малки рибки. Риболов: Лови се основно на леко на малка дълбочина - 50 - 70 см. на стръв блатен червей и белена сkарида и на морско булдо със същата стръв, също така и на бомбарда, както иларията. Улавя се и на чепаре когато търсим сафрид и чеперето се намира в горните слоеве на малка дълбочина. Тогава той така оплита чепарето мятайки се, че често го довежда до състояние на негодно за употреба. По крайбрежието на региона има места които заргана предпочита. При риболова на зарган основното е, че трябва да се намери. Попаднете ли на място със заргани и разполагате с необходимата стръв и такъм - гарантиран ви е незабравим риболовен излет. Няма ограничения в риболова свързани с минимални размери на улавяните риби.

Здравейте всички не съм писал скоро защото чакам да ставам пак татко. Жена ми е в болницата ама още не е родила и затова нямам време да пиша. Като роди ще продължа да пиша пак. Чао засега от мен скоро ще пиша пак.