Тялото на барбунята е удължено, сплеснато странично. Главата също е сплесната странично със стръмно спускащ се профил към устата. На долната устна има две удължени мустачки. Гръбните перки са две. Гърбът е червен или с червени петна, страните и коремът са сребристбели, а перките жълти. Женските достигат на дължина до 17 см., а мъжките до 10 см..
        Барбунята е морска риба- обитава дъната по крайбрежията. Хвърлянето на хайвера става на порции в крайбрежните води от юни до септември--най усилено през юли. Храни се с безгръбначни. Барбунята има вкусно месо и се цени много. Лови се главно с грибове.

      Тялото е странично сплеснато, по-вретеновидно при младите индивиди и по-източено с напредване на възрастта.
Покрито е с едри люспи, със синьо-зеленикав, тъмнозелен, кафеникаво-зелен, тъмносив до черен гръб, зеленикаво-сребристи или жълто-златисти страни, бял блестящ корем и оранжеви до червеникави перки.
На дължина в зависимост от условията може да достигне до 80 см и тегло до 6-7 кг, като обичайните размери са 30-40 см и 0,5-1,5 кг.
Главата има характерно широко чело, а устата е голяма с удебелени устни. Има отлично зрение, с което се доближава до пъстървовите видове.
Речният кефал е посъвместно разпространен среща се в малки, бързи рекички с по дебела вода, средните течения на големите полски реки, стари корита и язовири. Избягва затинени дъна обрасли с много растителност.
  Кленът е пресноводна риба. Среща се в средните и долни течения на всички реки, включително и в река Дунав. Хайверът си хвърля през април-май в плитки бързеи с чакълести дъна, където полепва. Излюпването на малките става за няколко дни. Веднага след това започва лакомо да се храни и не отказва нищо: малкариба, жабчета, раци, насекоми и др. Спада към хищните риби. Речният кефал има значение за спортния риболов.












.

Тялото на карагьоза е странично сплеснато, покрито с едри люспи. Гърбът е зеленикавосин, а страните-сребристо бели с розов оттенък. Зад хрилните капачета има по едно тъмно петно, не винаги добре изразено.   Карагьозът е проходна риба. Тя обитава Черно море, а за размножаване навлиза в река Дунав, Днепър, Днестър, Буг и Дон. Храни се с дребни рибки и по рядко с ракообразни. Карагьозът е вкусна риба. Лови се в Черно море и в река Дунав по време на размножителната му миграция. Уловът му в България е много по-нисък, отколкото в другите черноморски страни.
Карагьоз

 

Карагьоз, Дунавска скумрия,Shad (Alosa pontica)

Дължина - до 38 см, тегло до 700 г. Челюстите са еднакво дълги, със зъби. По хрилните капачета се наблюдават ясно изразени радиални бразди. Разпрастранение: в Черно и Азовско море. Биология: Проходна риба. Зимува в Черно море, а за размножаване навлиза в река Дунав и други големи реки. Образува две форми различаващи се по своята биология: едра и дребна. Едрата расте по-бързо, достига по-големи размери, по-студенолюбива е и навлиза по-рано в реките. Живее окло 7 - 8 години. Съзрява полово на 3 - 4 години. Наблюдава се край българските брегове около март - април. Личинките се хранят главно с ротатории и водорасли и се носят пасивно по течението към морето, а възрастните - предимно с риба и висши ракообразни. Ценен стопански вид, обект на промишлен риболов. Минимално допустим размер за улов според закона у нас - 22 см.

Тялото на сафрида е удаължено и слабо странично сплеснато. Страничната линия е покрита с гребеновидни люспици,  които я очертават много добре. Гръбните перки са две - втората е много дълга. Аналната перка е също много дълга, а коремните се намират на гърдите- под гръдните. Над хрилното капаче има тъмно петно. Гърбът е масленотъмнозелен със синкав оттенък. Страните и коремът са сребристобели. Понякога по страните се наблюдават около 14 напречни ивици със зелен цвят. На дължина достига до 52 см , а на тегло - 1,3 кг.
Сафридът е стадна морска риба. Тя е топлолюбив вид. С настъпване на есенните застудявания се оттегля в по-топлите райони на морето(Крим, Кавказ, Турция) , Босфора и Мраморно море, където прекарва зимата. Половата му зрелост настъпва през втората година. Хайверът се хвърля на порции на 5- 20 мили от брега  от края на май до средата на августпри температура на водата 16-26 градуса.

Сафридът се храни със зоопланктон, хамсия, цаца, попчета и други. Месото на сафрида е вкусно. Той има голямо стопанско значение. Масовият улов става главно след първата половина на май, когато мигрира към крайбрежието за изхранване и размножение. Към края на септември стадата се формират за нова миграция, свързана със зимуването. В много редки случеи (при топли зими) сафридът остава да зимува и по нашето крайбрежие, но когато температурата спадне под 5 градуса , той масово измира. Използва се главно прясно състояние, по-рядко се консервира.

За да бъдат получавани, съхранявани и предлагани, чисти пчелните продукти, които да са конкурентноспособни на международните пазари, е нъжно отглеждането на пчелите, добиването и съхраняванетона меда и прашеца да са съобразени с добилите гласност "Добри пчеларски практики"(ДПП).
Това са правила за настаняване, отглеждане на пчелите, изваждане и съхранение на пчелните продукти по начини, изключващи тяхното замърсяване.
Качествени и безвредни пчелни продукти може да се получат само с усилията на всички, имащи отношение към тях: пчелари, контролни органи(ДВСК), растителнозащитни служби, търговци и преработватели на пчелни продукти.Пчеларите като производители, стоят на първо място по отговорност за качеството на пчелните продукти. От техните умения и отговорност зависи как да спазват най-важните мероприятия, залегнали в Закона за пчеларството, Наредба 30 (за болестите) и от ДПП- гарантиращи получаването на качествени и безвредни продукти, а именно:

• да осъществяват пчеларстване съобразено с хигиенните изисквания за избор на терен за устройване на пчелин, в близост с достатъчно нектародайна растителност, отдалечени от големи пътни магистрали, промишлени и животновъдни предприятия;
• да полагат системни грижи за пчелните семейства, като се съобразяват с биологичните им изисквания;
• да подсигуряват винаги чиста вода за пчелина, особенно в ранния пролетен период;
• редовно да подменят питите и майките и да поддържат само силни семейства;
• редовно да провеждат почистване и дезинфекция на кошерите, пчелина и инвентара, а при нужда и на помещенията - преди изваждане и съхраняване на пчелния мед;
• да поддържат лична хигиена при работа с пчелите и при добива на продуктите;
• да използват за лечение на пчелите и пилото само разрешени препарати, които не се отлагат в пчелните продукти и не променят техните качества;
• да добиват и съхраняват пчелните продукти, такива каквито природата ги е създала и пчелите приготвили (а те приготвят само първо качество);
• да съхраняват пчеларския инвентар, пити, магазинни и корпуси в затворени,сухи и хигиенични помещения;
• резервните пити да обезпаразитяват срещу восъчен молец само с органични киселини и репеленти, нямащи остатъчно действие и миризма;
• да водят бележник за извършените действия  в пчелина и картони на всеки кошер с данни за майката, опаразитеност, третиране, развитие и др
• да допускат проверителите и ветеринарните органи до пчелина си и им предоставят пчеларския си бележник за провека;
• да не подхранват пчелните семейства със захар и други подсладители по време на медосбор и да не използват за профилактика и лечение антибиотици, сулонамиди и други забранени със Заповед на МЗХ от м.януари 2003г.  

Хората искат те да са свободни от замърсители - механични, биологични, химични, радиоактивни и др. Т.е. на преден план излиза не количеството, а качеството и безвредността на храните.
Пчелните продукти, добивани директно от растенията в природата и преработвани при температура 35 градуса (т.е. термично не са увредени) се използват не само за храна, но и като лекарство и са на първо място от стоките, които трябжа да са особено чисти. Проследявайки начина на събиране на нектара и прашеца от растенията се вижда, че пчелите ги донасят в кошерите във вид, в който са се намирали в природата - заедно с попадналите върху растенията различни замърсители, като: прах, микроорганизми (бактерии, вируси, плесени и други), радиоактивни частици, отрови, тежки метали и други вредни емисии, отделяни от превозните средства и индустриалните предприятия. Често и пчеларите сами ги замърсяват, при лечение на пчелите и пилото с различни антибиотици, сулфонамиди и други химични производни. Замърсяване може да се получи и при добива и съхранението на пчелните продукти, в нехигиенични помещения, замърсен инвентар и съдове.

Тялото на цацата е странично сплеснато. Гърбът е тъмносин със синьозелен оттенък. Страните са сребристобели.На дължина достига 13 см и тегло -около 10 гр.
         Цацата е стадна черноморска риба. При температура на водата под 6 градуса стадата се оттеглят във вътрешността на морето, а при по-висока температура се движат в прибрежните зони. Половата му зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Голямата численост на цацата се дължи главно на факта, че хайверът се хвърля на порции почти през цялата година.
         Цацата е планктоноядна риба. Независимо от дребните си размери тя има голямо стопанско значе

Тялото на платерината прилича на кефал. Покрито е с едри люспи, които напред достигат до задните носови отвори. Гръбните перки са две. първата е с бодилести лъчи. Цветът на гърба е тъмнозелен и стоманено-сив, а на корема-сребристобял. Отстрани на тялото има тъмни надлъжни ивици. Среща се по Черноморското крайбрежие. Движи се на стада. Може да живее и в сладки и в солени води до 80 промила. Хайверът си хвърля в открито море, по-рядко в крайбрежната зона.
           Храни се с планктонни организми, обраствания по подводни предмети и дънни организми. Наподобява иларията, но е значително по-голяма. На дължина достига до 60 см, а на тегло до 3 кг. Също така в сравнение с иларията муцуната и е по-заоблена. И платерината, и иларията имат в задната част на хрилните капаци по едно характерно златисто петно. Платерината почти не навлиза в устията на реките. И двата вида се ловят често с въдица. Обикновено това става от кейове или буни. Навъртат се често и около устията на канали и в акваторията на пристанища. Не се плашат от шума и светлините – напротив, те дори ги привличат. През есента, когато се събират в многобройни пасажи, могат да се видят почти на повърхността. Ловят се на дъно като кефал, но с по-фина линия и по-ситни куки. На плувка обаче се вадят много по-често от кефала. Основното влакно в този случай е 0,22 – 0,24, а поводът с около една трета по-тънък. Куките са морски между №8–№12. Утежняването се прави с групирани сачми като при сладководен риболов. Най-ситната сачма балансира линията само на 15 см от долната кука. Втората кука се вързва поне на 30 см над тази сачма. Може да се замята и без плувка на рибе само с една сачма за потъването на стръвта. Това се прави главно от кейови стени в пристанищата и при дълбочина поне 4 метра. Предпочитаната стръв за тази риба и в този случай е морският червей, от който може да се слагат и парченца. След него по привлекателност идва скаридата, а накрая много по-зле се представя и торният червей. Кълването като при повечето морски риби е рязко, с повличане на такъма. Засича се веднага с китката на ръката, но не силно. Ваденето си е като на кефалова риба, при това с по-нежна уста. Внимателен контрол, без прибързване. Вкусни риби, но с доста кости. Подходящи са главно за пържене. Макар и по-рядко, с въдица в Черно море може да се хване от лодка и калкан – Psetta maxima maeotica, на стръв малка рибка, лефер – Pomatomus saltatrix, и паламуд – Sarda sarda, на чепаре или блесна. Това обаче е истинско изключение, защото ценните видове в нашето море са обект на професионален риболов с мрежи. В този смисъл почти никой по крайбрежието не си позволява да се отнася любителски с въдица към нещо, което му осигурява прехрана. Изключение е и срещата с нашите акули, които напоследък са много наплашени и намалели. За щастие така е и със страшилището за пришелците въдичари по нашето море – морския дракон. 

Има  голямо стопанско значение.

Platerinata"s body resembles a mullet. Is covered with large scales, which first reached the rear bow open. There are two dorsal fins. the first is a bodilesti rays. The color of the back is dark green and steel gray, and the silver-belly. Side of the body has a dark longitudinal stripes. It is found along the seacoast. Moving herds. Can live in fresh and salt water to 80 per thousand. Caviar his throws in the high seas, rarely in the coastal zone.
            Foods with plankton organisms, fouling on submerged objects and bottom organisms. Ilariyata resembles, but is significantly greater. Length reaches 60 cm and weight of 3 kg. Also in comparison with ilariyata muzzle and is more rounded. And platerinata and ilariyata have in the back of the gill covers one characteristic golden stain. Platerinata hardly enters estuaries. Both species are often caught with a hook. Usually this is done from wharves or incite. Often hover around the mouths of the canals and into the aquatic environment in ports. Do not fear the noise and lights - on the contrary, they even attract them. In the autumn, when collected in numerous passages, can be seen near the surface. Fished on the bottom as a mullet, but with a finer line and tiny hooks. On the float, however, earn much more frequently than mullet. The main fiber in this case is 0,22 - 0.24, and reason about one-third thinner. The hooks are among marine № 8 - № 12. Deterioration it is grouped with shots while freshwater fishing. Most granulated slug line balance of only 15 cm from the bottom hook. Varzva second hook is at least 30 cm above the ball. You can return without a fish float with only one shot to the loss of bait. This is done mainly by the quay walls in harbors and at a depth of at least 4 meters. The preferred bait for this fish, and in this case, sea worms, which can be placed and pieces. Once it comes in attractive shrimp, and finally, much worse is presented dung and worms. Pecking on most marinefish is sharp, with sweeps of gear. Immediately detect a wrist, but not strong. Bearing off process has Kefalov as a fish in it with a soft mouth. Scrutiny without premature. Tasty fish, but very bones. Are mainly suitable for frying. Though less frequently, with a hook in the Black Sea can be caught from a boat and turbot - Psetta maxima maeotica, a small bait fish, bluefish - Pomatomus saltatrix, and bonito - Sarda sarda, a flapper or shone. However, this is a real exception, because the valuable species in our seas are subject to professional fishing with nets. In this sense, almost no one on the coast are not allowed to refer to the amateur line to something that provided him with food. An exception is meeting with our sharks, which have recently been very scared and declined. Fortunately, so it is with the terror of strangers in our sea anglers - sea dragon.

There is a great economic importance.

Малките на кефала се хранят главно със зоопланктон , и органични вещества, а възрастните-с червеи,ракообразни, обраствания по дъното и камъните идр. Установено е , че най-бързо нараства през първата и втората година.
           Кефалът има голямо стопанско значение. Лови се най-често с грибове, гардове идр. Особено богат е уловът през есента. С понижаване на температурата кефалът напуска крайморските езера. Месото  му е бяло и много вкусно, особено през есента, когато е пропито с мазнини. Използува се в прясно и консервирано състояние.      
              Най-голямата риба (кефал) която аз съм хващал е 2,800 кг. Зимата на тралене.

Тялото на кефала е продълговато-почти закръглено отпред и леко сплеснато отзад. Покрито е с едри люспи , които покриват и главата до носните отвори. Главата е голяма и широка отгоре. Има две гръбни перки, първата от които е с бодилести лъчи. Гърбът е тъмнозелен или стоманеносив с 12 тъмни надлъжни ивици, а коремът-сребристобял. В основата на гръдните перки има тъмносиньо петно. На дължина достига до 75см, а на тегло-до 12кг.   
           Кефалът е широко разпространена риба и се движи на стада.Характерна за него е способността му да живее както в сладка вода, така и в солена до 85 промила. Тази му особеност му дава възможност да обитава много басейни-топлите и умерени води на Атлантически, Тихи и Индийски океан и техните морета. По нашето крайбрежие се среща навсякаде. Половата му зрелост настъпва след втората година. Хвърля хайвера си от юни до септември в открито море или покрай крайбрежието. Хайверът е плаващ. Яйцата се излюпват за 2 до 5 дни в зависимост от температурата на водата.