Външният вид на сома е твърде характерен главата е голяма и широка , тялото назад се стеснява постепенно . На горната си челюст има две мустачки , а на долната четири по-малки . Гръбната перка е малка , а аналната е дълга и се източва чак до опашката . На дъжина достига до 5 метра и тегло до 300 кг. Но това може и да е митология , рядко се хващат екземпляр над 100 кг. Ако вие все пак имате късмет и хванете "рибка" над 15-20 кг. значе сте големи късметлии. Сома е хищна риба , като оставим настрана легендите че напада плуващи кучета , разни птици та дори и хора . Сома ловува от засада , като привечер излиза в плитчините и гони дребосъка . Зимно време ляга в дълбоките ями и не приема храна , раздвижва се напролет , старите рибари казват че започва да кълве , когато цъфне шипката .
Месото на сома е богато на мазнини и вкусно с малко кокали . Но екземпляри над 6-7кг. са прекалено мазни и според мен , разбира се това е само мое мнение са ценени само като трофей . Е не разбирайте че са за хвърляне !!!.
Разпространен е в Европа от р. Рейн на изток в басейна на Балтийско, Черно, Каспийско и Аралско море, в Кавказ и Задкавказието. У нас се среща в Дунав и средните и долните течения на притоците му, а така също в реките на Беломорския басейн /Марица, Тунджа, Струма, Места/ и в редица новопостроени язовири и водохранилища /„Студен кладенец" и „Ивайловград"/ и пр. Отначало малките сомчета ядат водни насекоми, но още през първата година преминават към хранене с риба. Възрастните сомове са истински хищници и освен дребни плевелни риби, ларви на насекоми, червеи, пиявици, попови лъжички, жаби, водни бръмбари, раци, мишки, умрели риби и жаби ядат също така дребни водоплаващи птици, бозайници и риба. Той е всеядна риба, но през зимата съвсем престава да се храни, а през пролетта, когато формира половите си продукти, приема около 80 % от храната, необходима му през годината — около 7 — 10 кг плевелна риба. Половата му зрелост настъпва към 3 —¦ 4 годишна възраст. В зависимост от температурните условия през май-юни женската изхвърля между 8 и 25 хиляди хайверени зърна на килограм живо тегло, т.е. между 100 и 500 хиляди хайверени зърна. Като хищник и всеядна риба сомът бързо нараства на тегло, особено ако условията за това са благоприятни.
Наскоро вХаузханския язовир — най-големият по трасето на Каракумския канал в СССР /Тюркменска ССР/ — бе уловен сом, тежък 200 кг. У нас обикновено обект на промишлен риболов са сомовете с дължина 50 — 60 см и тегло между 1 и 6 кг, а на спортния риболов — до 10 — 15 кг. Според някои сведения у нас са улавяни сомове и с тегло от 50 до 80 кг.
В месото на сома се съдържат също така 240 мг% калий, 22 мг% магнезий, 22 мг% калций, 315 мг% фосфор, 1 мг% желязо, витамините В1, В2, РР, фолиева киселина, биотин и токоферол, а още и кобалт, мед, арсен, В12 и др.
Изпозува се в прясно състояние, солено, на балик, а така също и пушено.
Тялото на щуката е източено стреловидно, покрито с дребни люспи. Върхът на долната челюст излиза пред горната. Устата е широка и достига до под очите. В нея се намират кукообразно закривени зъби. Гръбният плавник е близо до опашния - над аналния. Най-често гърбът е сивозеленикав или жълтозеленикав до почти черен. Страните са сиви или сивожълтеникави с широки тъмни ивици, а коремът - бял с черни петна. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло-35 кг(в долното течение на река Днепър са улавяли щуки и до 65 кг).Тя е сладководна риба, но обитава и слабо солени води /до 1 %/. Среща се в Дунав и по долните течения на притоците му, в реките Камчия, Марица, Места, Тунджа, Струма и в крайморските езера /Шабла, Дуранкулак, Езерец/, а така също и във водоемите, в които има богата растителност. Тя е ненаситна, хищна риба. През първата година се храни с планктон и отчасти с дребна риба, а през втората — с личинки, червейчета и риба.Възрастните, наречени "санитари на водоемите", ядат жаби, водни плъхове, дребни водоплаващи птици, бозайници и болните, слабите и израждащи се риби, носители на зарази, В лакомията си тя изяжда и собственото си поколение. В занемарените блата тя използува дребната, малоценна и израждаща се каракуда и за нейна сметка дава ценно месо и хайвер (Caviar). През зимата се измества в по-дълбоките места, където е по-топло, намира храна и продължава да се храни.Щуката е типична блатна риба (fish). Среща се още в доното течение на реките бключително и в р. Дунав. Половата зрелост настъпва на 3 - 4 - годишна възраст, а при мъжките - една година по-рано. През април-май, а някъде и по-рано, женската изхвърля в зависимост от големината и възрастта си от 5 до 400 хилядихайверени зрънца. Според някои автори женските могат да изхвърлят дори до 1 милион хайверени зрънца. Поради голямата си лакомия щуката бързо нараства и достига големи размери.Хайверът се изхвърля най-рано от цсички наши сладководни риби-през февруари-март, понякога под ледената покривка на водата. Отначало той полепва по дънни растения и предмети, а по-късно губи лепкавостта си и пада на дъното. В зависимост от температурата на водата излюпването става за 7-27 денонощия.
Малките се хранят с различни плаващи организми. Когато достигнат размери 4-5 см, започват да нападат и по-едри животни. Възрастните щуки са ненаситни. Те нападат всички видове риби, даже и себеподобни. Хранят се още с жаби, водни плъхове, водни земеровки, вовоплаващи птици и др. Щуки се пускат в рибовъдни басейни с по-едра риба, за да унищожават плевелните риби, конкурентни в храненето на шарана и на други риби, отглеждани изкуствено.
С мъртва рибка за риболов на щука
Мъртвата стръв е високоуспешна тактика при улов на щука, поради това, че щуката, както повечето хищници, е не само ловец, но и мършояд. Невил Фиклинг ви предлага основните положения при този метод за всички сезони.
Използването на мъртва рибка за стръв или част от нея е много добър и разпространен метод за риболов на щука. По тази схема ежегодно се подобряват рекордите при улов на едри екземпляри.
Понякога щуката дебне от засада живата си плячка, но понякога се налага да я преследва. Мъртвата рибка е лесна за улавяне, няма преследване, което значи, че куката ще използва по-малко енергия, за да се сдобие с храна.
Различни видове мъртва стръв
Възможни са вариации между морски и сладководни мъртви рибки. Най-често морски видове са херингата и сукмрията, тъй като са с високо съдържание на мазнина. Те могат да се използват цели, ако са в размери до 15 см или на парчета, когато са по-големи. Сардините, сарделите, цацата и сафридът също са много популярни. По-малко ползвани, но много ефикасни са морската змиорка, барбунът и атерината.
От сладководните може да се ползва всяка хваната преди това риба на въдицата, но най-често ползваните са червеноперката, бабушката, кленът и змиорката на парчета.
Избор на мъртва стръв
Изборът на мъртва стръв за определено място зависи от това дали това място е ловено скоро и колко е амортизирано. Скумрията е подходяща винаги за риболов на щука, ако преди това не е хващана много риби точно там на тази стръв. За да излъжем хитрата щука, можем да променяме миризмата на мъртвата стръв, като и се инжектират различни видове миризми и рибено масло. Също така можете да използвате различно оцветена мъртва рибка, за да изкушите предпазливия хищник.
Такъм за риболов на мъртва стръв
Риболовът на мъртва стръв изисква пръчка с изхвърляща тежест от 100 г нагоре, здрава макара, като напрмер,( Shimano Crestfire Baitcasting Reel)и влакно, което издържа 5-6 кг. Винаги използвайте метален повод, по възможност с дължина около 60 см с добавени към него тройни куки N8-N6. Закачвайте стръвта само на единия зъб на тройката. Горната тройка на повода трябва да бъде подвижна, закачете я в горната част на рибката. Не на последно място при риболов на щука са ви необходими кохер-ножица и подходящ кеп.
Тактики
Има две основни тактики за риболов на щука-статична и подвижна. Коя от тях ще използвате, зависи най-вече от настроението на щуката, което вие трябва да определите в началото на риболова.Но веднъж след като имате такъма и владеете и двете техники, вие ще сте подготвен за всичко.
Статичен риболов на мъртва рибка-на дъно.
Тази тактика дава резултат от много години. Освен добрата видимост, голямата атракция при тази тактика е, че се отделя миризма като ловна следа. Ето защо е добре да използвате половин риба, а не цяла. Ако все пак използвате цяла, по-добре надупчете тялото и за да може повече телесна миризма да се отдели във водата. Ключът към успешния статичен риболов на мъртва риба е добрият индикатор на кълването с цел да не може щуката да нагълта дълбоко стръвта. Необходима е тежест около 30 г, за да закотви стръвта така, че линията да бъде винаги добре изпъната.
Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. (По-нататък ще даваме регистрираните постижения от статистиката на Съюза на ловците и риболовците в България – СЛРБ, до март 1999 г. Тази статистика се води най-отдавна и се смята за достатъчно достоверна. При видовете, за които засега не са регистрирани постижения, няма да се дават данни. По традиция у нас състезанието за риболовен рекорд се води само по измереното тегло на екземпляра, тъй като при измерването на дължината има повече предпоставки за грешки.) Използвана стръв при ловене на Черна мряна
| Може да се използва торен червий които е много полезен.В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба. Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5–8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна. Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби. |
Кулинарни качества
Когато става дума за черната мряна, можете спокойно да изкомандвате: “Шапкии, долу!” Това е рибата с най-фино балансираното месо. То е сравнително стегнато, но не е твърдо. На цвят е кремаво, но може и леко да розовее. Малко по-мазно е от месото на балканската пъстърва, на което най-много прилича. Все пак вкусът на месото на черната мряна не може да бъде сбъркан с никоя друга риба. Типично е отсъствието на натрапчива рибешка миризма – нещо характерно за речните видове, обитаващи бързи води. Вкусът е лек и някак завършен. На всичкото отгоре костите при тази наистина царска риба се вадят наведнъж с едно издърпване на гръбнака. Най-добрият начин е пърженето. А най-неприятната част преди него е махането на ситните и здрави люспи. Ако сме на излет с преспиване и искаме да хапнем мряна – тогава не бива да я пържим. Палим огън и когато стане на жар, пъхваме в нея завити в орехови листа мренки. След 15 минути ги вадим. Сокът от ореховата шума не само е задушил мряната, но е придал на месото един леко опушен, направо вълшебен дъх.
Силна, едра и отлично приспособена за живот в течащи води. Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с леко стеснение в предната част. Люспите са ситни, но здраво прикрепени към тялото. Изобщо цялостната конструкция на бялата мряна говори за мощта на шарановите риби, към които принадлежи, и за финеса на най-добрите плувци в бързи води. У нас тази дънна и стадна риба се среща главно в Дунав, но често се лови и в неговите притоци. В миналото популацията и е била разпространена доста нагоре по течението на Искър, но сега очевидно е намалила ареала си на обитание. На дължина бялата мряна достига внушителните 80–100 сантиметра, а на тегло – 6–8 килограма. Главата е с конусовидна форма, с долна, отваряща се като рило напред уста, в ъглите на която имаме по едно дълго мустаче. Двойка по-къси мустачета овенчават и предния край на муцуната.
Очите са малки, а гръбната перка – голяма и извисена. В началото си тя има здрав твърд назъбен лъч като при шарана. Аналната перка е скъсена и някак прибрана към тялото. Опашният плавник е мощен, със стремителен силует.
Чифтните коремни плавници и аналната перка са оранжево-жълтеникави, а гръбният и опашният плавник са сивкаво-кафяви. Гърбът на мряната е кафяв или дори по-тъмен, страните є преливат в златно-зеленикаво, а коремът е светлобежов или мръсно бял.
Бялата мряна е типична дънна риба. Тя се храни само по дъното, като предпочита то да е чакълесто, глинесто или каменисто. Всеядна е, но с превес на животинската храна, която активно търси по осезание дори в замътени води с чувствителните си мустаци. У нас освен бялата и черната мряна се среща и още един вид, маришката мряна – Barbus cyclolepis.
Тя прилича повече на черната балканска мряна, но няма черни петна в окраската на перките си. Достига до 30 см на дължина и се среща както в Марица, така и в Струма, Места и техните притоци
Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е всеяден, като в ранна възраст се храни спланктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.
Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми.Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата,с които търси по дъното растения и дребни животинки.Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи(едролюспест шаран)както и огледалните(голи)шарани.През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си -до 500 000 хайверни зрънца.Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни.През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване.Тук, заровени в тинята са защитени от студа.Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.
|
Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве. Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. От бутиковите японски многоцветни декоративни форми “Хай Гой”, най-скъпият екземпляр от които бе продаден през 1997 г. на колекционер за умопомрачителните 300 хиляди долара, до шарана в кварталната рибарница, който се харчи на съвсем поносима цена. Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи. Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран. Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древия Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. Не е случайно и това, че тъкмо чешките, унгарските и немските емигранти пренасят шарана и в Америка през 1876 г. А последният континент, който е приел симпатичния рибешки дебелак, е Австралия – чак в началото на ХХ век. Общо взето, всеки има представа за размерите на шарана, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния шаран исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см. Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея е типичен челният здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна. Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит. При подходящи условия шаранът нараства за 2 години от хайверна личинка до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата. При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки. |
Тази риба с право може да бъде наречена царицата на планинските езера и реки. Тялото и е стройно, издължено и слабо сплеснато отстрани. Цветът на рибата зависи от годишният сезон, средата която обитава и от храната, която приема. Гърбът й е от маслено-зелен, преливащ към кафявозелен, златистокафяв, тъмнокафяв, до черен. Страните й са златистожълти или златистокафяви, а коремът й е белезникав, но през есента потъмнява. По гърба и от двете страни на тялото има многобройни петна с черен, червен или оранжев цвят. Гръбната, мазната и горната част на опашната перка са покрити също с тъмни петна. Главата й е средноголяма, устата крайна и осеяна с дребни остри зъби. Развива се добре при температура на водата 12-16 градуса. Оптималното съдържание на кислород за балканската пъстърва е над 7 куб. см/литър.
Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен "мазен плавник". Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните-до 300г.Размножаване:
Балканката хвърля хайвера си в края на есента и началото на зимата (от Октомври до Февруари). С помощта на тялото си женската прави гнездо в пясъка и заедно с мъжкия се чифтосват няколко пъти. Една 2,5 кг женска изхвърля около 3 400 златисто-жълти яйца с диаметър 4-5 mm. След като бъдат оплодени яйцата, женската ги затрупва с пясък и се спуска обратно надолу по течението. Яйцата се развиват бавно през зимата и се излюпват напролет. За развитието на яйцата е необходим много чист и богат на кислород поток. След като се излюпят личинките (малките рибки) остават зарити в пясъка и се изхранват от яйчния жълтък. Докато се свърши жълтъка водата вече се е затоплила от 6 до 11 градуса по Целзий. Тогава малката рибка излиза от пясъка и започва да се храни с естествена храна. Те стават полово зрели от третата до петата година. Главно живеят малко над 6 до 8 години, дори до 13 г. в диви условия.
Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.
Балканката е мерцедесът на рибите. Не само в сравнение с другите видове пъстърви, но и с всички риби в реките и водоемите.Това го казва Никола Урумов, който от 35 години е управител на рибовъдното стопанство "Тошков чарк", и можем напълно да му вярваме. Стопанството работи от 1962 г. и е в сърцето на Родопите, между градовете Батак и Девин. Най-голямо е в България, а и на Балканите.“Тошков чарк” пази и възпроизвежда генофонда на автентичната бълканска пъстърва в България. Състои се от риболюпилна и няколко малки и големи земни басейна за отглеждане на малките рибки и на основните стада производители. За тези 47 години живот стопанството е разпространило над 30 милиона рибки в цяла България.Сега има два стада, които "раждат" хайвера. Първото е от около 1300 женски и 200 мъжки, второто - към 1500 женски и 1000 мъжки. Един мъжкар опложда по 2-3 дами. Всички те се поклащат лениво на дъното, но щом Кольо Урумов хвърля храна, в басейните започва да ври и кипи като в гърло на вулкан. Невероятно красива гледка. Периодично се пускат нови екземпляри и така се освежава кръвта на родителите.И рибовъдното стопанство е изживяло ауфтактовете на прехода. Изоставено от държавата, то къде по-добре, къде по-зле - се е борило за оцеляване. Имало е добри години, имало е и слаби, когато са продавани под 200-300 хиляди рибки. 2009-а дава заявка да е успешна - досега от стопанството са излезли над милион и 68 хиляди рибета, други 50-60 хиляди чакат купувача си.Сега ще ви разкажа как се дои пъстървата. От големите басейни родителите се изнасят на специални носилки в по-малките. Там Кольо Урумов и помощниците му ги сортират и разделят мъжките от женските. После започват да галят коремите на тези с "по-напреднала бременност" и хайверът им излиза. Той се опложда от мъжкарите, разбива се и стои оплоден около 5 минути. След това се промива, докато стане като зеница на око и кристално чист.Този хайвер се залага в инкубатора на люпилнята. Инкубаторът представлява каскада от сандъчета, като дъната на най-долните са като решето с много малки отворчета. Хайверът се промива с вода - по около 300 л на секунда и при температура 7 градуса.Материалът се залага в началото на ноември, през януари вече се пръкват първите рибки. В началото те се хранят с жълтите мехурчета, от които са се излюпили. После ги местят в други корита, където ги подхранват със специална храна, внос от Холандия.Капацитетът на люпилнята е 2,5 млн. зърна хайвер при еднократно зареждане. При 80% оплодяемост се раждат около 2 млн. рибки. От тях останат ли живи пак 80%, значи реколтата е добра."Тук всъщност копираме естествените цикли в природата, обяснява председателят на БЛРС Христо Михайлов. - Когато при нея рибите изхвърлят хайвера си, тогава става и тук. Мъжкият го опложда, при нас е същото, но подпомогнато от човека..."Пораснат ли до 0,3 до 0,5 грама, рибките вече са за продан. Други клиенти предпочитат да ги купят, когато станат между 1 и 5 грама. Цената е 10 ст. за рибка без ДДС.А стане ли балканката 250-300 г. направо я хвърляй в тигана. И после дълго време ще сънуваш този деликатес, а на възглавницата, където и била устата ти, ще има мокро петно. (Виж рецептата).Никола Урумов е улавял балканска пъстърва с тегло 9,8 кг. А най-големият хванатекземпляр е от 1981 г. в язовир "Малък биглик" - 11,3 кг и, препариран, краси Държавното ловно стопанство в района.Ще зарибяваме, щом дадат язовирите на любителите"Тошков чарк" е най-голямото стопанство за речна пъстърва, съществуват и две малки. Имаме още 7 за американска дъгова и за сивен, както и 22 шаранови.Какъв е проблемът? Технологично и производствено тези стопанства са планирани през 70-те и 80-те години на миналия век. И са проектирани само за зарибителен материал. По време на прехода финансовият недоимък в системата и оттеглянето на държавните институции от тези общественополезни блага (зарибяването на водоемите) ни сринаха като производител. В момента работим максимум с 30% от капацитета на стопанствата. Необходими са огромни инвестиции, за да ги преобразуваме технологично и да произвеждаме риба за консумация.Целта ни сега е да се адаптираме към пазарните условия, но да си запазим предназначението - основен зарибител на водните обекти в страната. И в момента водим битка с Агенцията по рибарство тя да предостави на любителите рибари големите си държавни язовири, които по закон са само за любителски риболов, и ние там да започнем основно зарибяването.Защото сега примерно за язовир "Искър", където ходят рибари, нямаме никакви права. Следователно и не поемаме никакви ангажименти да зарибяваме там.Искаме да се възложи стопанисването на рибния ресурс на любителите риболовци, за да можем да заработим с тези стопанства и целия ресурс от тук да го насочим към тях. А зарибени ли са добре те, ще започнем вече да говорим и за риболовен туризъм, и за екотуризъм, а защо не и за селски...
 |
* ЦСКА - Левски
|
 |
||||||
| Ето че стигнахме до вечното дерби на България. Така дългоочаквания мач между сини и червени, който без съмнение е най-голямата атракция в българския футбол на това равнище. ЦСКА са водачи в А професионална футболна група, като червените нямат допуснат гол в собствената си врата, благодарение на доказалият се напоследък млад вратар Караджов. Левски заемат 5-тото място, но с мач по-малко. В последния си мач футболистите на Левски загубиха от градския съперник Локо София с 1:2, като това вроди доста смут в лагера на сините. Двата отбора играят във втория по популярност турнир в Европа, а именно Лига Европа. И двата тима изтеглиха доста тежък жребий и преди да премерят сили един срещу друг, ще трябва да се изправят съответно срещу Фулъм и Виляреал. Последния мач между двата отбора завърши с победа за Левски. Тук е важно да отбележим, че сините ще имат тежко пътуване до Испания и времето за връщане и възтановяване ще е доста съкратено. Мисля, че мачът ще завърши при равенство и вечното дерби на България ще остане без победител. Прогноза X / Типстър : Костадин Гърков |
Статистика за мача
|
Левски ще продаде Живко Миланов, Юсеф Рабех, Дарко Тасевски и Зе Соареш на Рубин Казан, потвърди Константин Баждеков.
Финансовият директор на "сините" излетя около 12 часа от София за Москва, където ще финализира преговорите между руския шампион и български първенец.
"Има интерес за нашите футболисти, тази сутринта заминаха да направят медицински изследвания. По принцип са договорени нещата, очаквам днес или утре да бъдат финализирани", каза Баждеков пред Канал 3.
"Има изключение, което е допуснато в случая. Има причина, поради която клубът е получил възможност да вземе нови футболисти. Отдавна са наблюдавали нашите футболисти и общо взето разговорите вървят към финализиране на договора. Става дума за продажба и за някои си запазваме проценти при бъдещ трансфер. Не мога да кажа нищо за цена, защото още не е факт. Когато стане факт, тогава ще обявим. Става дума за милиони евро", каза още финансовият директор на Левски.
Лично аз си мисля че Левски ще са като риба на сухо.
| Бяла риба (Stizostedion lucioperca) |
|
Бялата риба е най едрият представител на семейство Костурови, населяващ нашите водоеми. В различните части на страната е известен още със името смадок, сулка ли якбалък. Винаги желан, но не много често ловен хищник, бялата риба е активна през цялата година. Максималните размери, до които достига у нас са около 130 см дължина и 12 -15 кг тегло. Обявеният рекорд за улов с въдица на този хищник в нашата страна е 12 кг. В литературата се посочват и данни, че на тегло бялата риба достига до 20 кг. За едри екземпляри могат да се приемат риби с тегло 4 - 8 кг и дължина 70-90 см. Продължителността на живота й е около 15 години. Тялото на бялата риба е удължено, торпедовидно, покрито с неголеми ктеноидни люспи, дълбоко сраснали с кожата. Гърбът на цвят е маслено зелен до сив, страните сребристо-жълти, а коремът - снежнобял - до жълтеникав. В някои водоеми, с кафяво-черно торфено дъно се срещат и тъмносиви индивиди. Напречно на тялото й преминават от 8 до 12 кафяво-черни ивици. Гръбните перки са две-първата има 13 до 15 остри лъча, подобни на бодли, а втората-от 1 до 3 твърди и от 19 до 23 меки лъча. Главата на този хищник е сравнително голяма, издължена, а устата е крайна и има широк отвор. Челюстите и устната кухина са покрити с големи и малки зъби, сред които се открояват четири едри, наричани кучешки. Бузите са голи или само частично покрити с люспи. Очите са изпъкнали, големи и имат фосфорециращ блясък. У нас този хищник е разпространен в река Дунав и долните течения на притоците й, в някои от крайморските езера и в повечето язовири. Разпространена е още в долното течение на реките Марица и Камчия. Предпочита чисти бавнотечащи реки и водоеми със стояща вода, но се приспособява към живот и в не много чисти води /например в яз. “Лобош” и езерото “Вая” край Бургас/. Много студените води не й понасят. Обичайните й местообитания са ямите в самия фарватер на големите реки или дълбоките места в язовирите с песъчливо-чакълесто или глинесто-песъчливо дъно. Придържа се /предимно едрите екземпляри/ до потънали дървета и коренища, големи камъни и скали, до които намира отлично убежище. Полова зрялост достига на 3-4 годишна възраст, като женската снася до 1 милион хайверни зърна според размерите си. Размножава се от април до средата на май, при температура на водата от 6 до 15 градуса по Целзий. Хайверът хвърля в гнезда във формата на ямки на дълбочина от 0,5 до 3 м в зависимост от характера на водоема. Мъжкият остава при гнездото до излюпването на хайвера и го защитава от неприятели. Може да се каже, че белите риби се най-грижовни по отношение на опазването на хайвера си измежду сладководните риби. Излюпването на малките рибки става за около 10 - 15 дни, при температура на водата 12 - 15 градуса. Малките рибки, достигайки около 4-5 см приминават към хищнически начин на живот. Възрастните риби се хранят предимно с риба и по-рядко с раци и едри червеи. Бялата риба живее и ловува в групи. Това важи за младите риби, докато трофейните екземпляри се движат и ловуват самостоятелно. При хранене съществува голяма конкуренция в ятото. Плячката си “рибата с кучешките зъби” улавя предимно в близост до дъното и по-рядко в горните водни слоеве, като проявява завидна упоритост в преследването й. Белите риби атакуват стръвно ятата от плевелна риба, като при всеки пореден “тур” , нанасят големи поражения в “жива сила” в редиците на дребосъците. Слабите и болни риби са част от менюто на белите риби. По хищнически нрав тази риба не отстъпва на щуката. Риболовът на “рибата с кучешките зъби” е цяла “академия”. С естествена или изкуствена примамка - на леко, на тежко, с класически блесни, цикади, с воблери, силиконови рибки и туистери или отвесни блесни - многообразието е наистина голямо. Успехът е свързан с доброто познаване на водоема, късмета и рутината на въдичаря. |
Бялата риба обитава долните течения на реките, р. Дунав, язовирите и слабо солени езера и блата край морето-Мандра, Бургаско, Белославско и Блатница. Размножването започва към края на март и продължава до края на май при температура на водата 10-26 градуса. Хайверът се изхвърля на порции и полепва по водната растителност. В зависимост от температурата на водата излюпването протича за 3-10 денонощия.
Бялата риба е типичен хищник. Храни се с по-дребни риби (езерна трицона, попчета, атерина, а в сладките води с различни шаранови). Малките до към 4-5 годишна възраст са зоопланктоноядни. Нарастването е различно в зависимост от храната, но в началните години то е по-ускорено, а в последствие се забавя.
Широко е разпространена в Средна и Източна Европа и Западна Азия. У нас тя се среща главно в Дунав и крайморските езера /Блатница, Гебедже, Мандра/ и в устията на някои реки, вливащи се в Черно море. След пресушаването на крайморските блата количеството й значително намалява, но с построяването на язовирите тя бе разселена в тях и сега представлява обект на промишления и на спортния риболов в язовирите "Искър", "Г. Димитров", "Ал. Стамболийски", "Сопот" и др. В големите водохранилища може да съжителствува с щуката. Може да се развива добре и в лиманите при соленост на водата 2,5—3 %. Малките рибки, наричани сулки се хранят с червейчета, рачета и дори разложели животински трупове. Възрастните, които са истински хищници, се хранят с дребни рибки /уклейки, костури, бабушки/ и дори с рибки от собственото си поколение. Една бяла риба изяжда годишно храна около 7 пъти по-тежка от собственото й тегло. Храни се най-интензивно през лятото и есента, а през зимата — по-малко. През размножителния период почти не се храни. Половата й зрелост настъпва на 3 — 4-годишна възраст, а при мъжките — с една година по-рано. През размножителния период /април-май/ женската изхвърля около 15 хиляди хайверени зрънца на килограм тегло или между 200 хиляди и 1 милион хайверени зрънца. При достатъчно храна за 1 1/2 месеца малките рибки се оформят и достигат на дължина около 7 — 8 см. Като се има предвид, че по начина на живот се различават две биологични групи бяла риба — сладководна и полупроходни — може да се направи заключение защо съществуват различия в темпа на растеж. Така например полупроходните риби имат по-бърз темп на растеж.
След месото на попчетата в бялата риба има най-много вода мазнините в тялото на бялата риба са разположени предимно в коремната кухина, около вътрешните органи и червата, а в мускулатурата те са малко и са разположени в съединително-тъканните прегради между мускулните влакна и снопчетата. Бялата риба няма подкожна тлъстина. В месото на бялата риба се съдържат ценни минерални соли, между които калций/162 мг%/, магнезий /13 мг%/, калций /46 мг%/, фосфор /112 мг%/, желязо /0,3 мг%/ й разнообразни витамини. Количеството на пикочната киселина в нея е 135 мг%.
Най-много рибари в момента се събират на водоема “Гърлата”, където е царството на бялата риба. На жива стръв или пък на лъщящи изкуствени примамки - уловът е гарантиран.
2. amazon.com
3. amazon
4. dom i gradina
5. селско стопанство
6. liternet.bg
7. deca
8. riba
9. amazon.com
10. amazon
