Научно название – Perca fluviatilis Местни названия – костур, меше Общо описание и особености В последните петнадесетина години, костурът се развъди в повечето родни водеми, като в някои от тях вече измести количествено повечето ценни видове риба. Устойчив и непретенциозен, лаком и адаптивен този хищник е основен обект на риболов. Костурът издържа и във води бедни на кислород, /под 1 куб см/литър/ където много други риби биха загинали. Обитава река Дунав, средните и долните течения на по-големите реки, крайморските езера, старите корита на реките, изкопите, образувани при добив на инертни материали и повечето наши язовири. Среща се дори и в полусолени води. В днешно време почти няма водоем в страната, в който костурът да не е разселен. Именно това го прави най-честият посетител на живарниците на въдичарите. Тялото на костура е сравнително късо, странично сплеснато и покрито с дребни, дълбокосрастнали с кожата, ктеноидни люспи. Окраската му варира според местообитанието - от светлозеленикаво до масленозелено, почти сивкавочерно. От двете стани на тялото си има от 5 до 9 напречни тъмни ивици. Има две гръбни перки - първата е се състои от бодливи, а втората от по-меки лъчи. Гръдните перки са бледожълти, а аналната и опашната червени. Костурът може да се приеме за дълголетник сред рибното царство - по данни в литературата продължителността на живота му е до 22 - 24 год. Този хищник има бавен темп на растеж. Максималните размери, които се споменават в различни източници са доста противоречиви и спорни, защото резултатите в “костурсите” рекорди се подобряват непрекъснато. Макар, че от обявените резултати в пресата за рекордни се приемат риби с размер два кг и половина, нищо чудно в родните водоеми да има гиганти, достигащи до четири кг тегло. Повечето автори определят две форми на костура, обитаващ нашите водоеми - дребен /тревен/ и едър /дълбоководен/. Тревният се сочи, че се придържа към крайбрежната зона целогодишно, расте бавно и се храни, както с безгръбначни, така и с хайвер и дребни рибки. За него се споменава, че достига максимум до двеста грама тегло. Едрата форма яде най-вече риба, расте с бързи темпове и обитава дълбоките места на водоемите. Пределните размери при него се посочват най-често от 1,5 до 3 кг. Сред някои риболовци /които не са никак малко/, биологичната форма на костура у нас е една. Те считат, че някои отделни по-силни екземпляри от едно поколение изпреварват в растежа си останалите. Тези хищници наддават бързо на тегло, защото изместват другите при храненето. Това в крайна сметка се оказва решаващо за по-бързото им развитие и те се конкурират само помежду си. По-дребните им събратя, които са и по-многочислени, остават назад в развитието си и забавят растежа си. През топлите годишни сезони дребните и средни костури се придържат към по-плитките части на водоемите и предпочитат колективният лов на дребни рибки, устройвайки им засади и яростно преследване. Възрастните риби обитават дълбочините като се движат самостоятелно или на групи от два - три екземпляра. Костурът както и щуката, е дневен хищник и възрастните риби се хранят изключително с риба, раци, жаби, пиявици, земни червеи и други по-дребни водни организми. Едрите костури не прощават и на своите малки родственици по права и съребрена линия. Сезонът за размножаване при “раираният разбойник” е, от началото на март - до средата на април в южните водоеми и от началото на април - до средата на май - за високопланинските язовири. Хвърлянето на хайвера се влияе от затоплянето на водата. Обикновено при температура на водата от 8 - 12 градуса по Целзии, започват да мръстят най-напред по-дребните, а след тях и по-едрите екземпляри. Размножаването е масов процес - в него се включват значителен брой самки и мъжки индивиди. Полово зрял костурът става на възраст от 1 до 5 години, в зависимост от средата, в която живее и темпа си на растеж.Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата.   На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази "победа" обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже. Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да "закуси" в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.    Стръв, захранка и подхранка При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата. Така да се рече, това е като по учебник, но в отделни гьолове костурът може да е свикнал да си угажда предимно с попови лъжички, другаде покрай редовното захранване за мирни риби може да налита и на ароматизирани тестени примамки или предимно на бял червей.         Методи на ловене При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните. На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема. Такъми Понеже на костура цаката му е в плувкаджийството, телескопът ни трябва да е лек и пъргав. Запасът от здравина на средния клас телескопи е достатъчен, защото най-често си имаме работа с риби между 200 – 300 грама. Макарата ни е нужна, без нея също можем да ловим, но ще загубим възможността, опцията да замятаме на по-големи дълбочини на подвижна плувка. Основното влакно за леко трябва да издържа до кило, а сечението му може да е под 0,14. Истинският костурджия не слага повод, а работи с още по-тънко влакно. Но ако заради закачките държим на повода, нека го сменяме по-често. Причината е в твърдите челюсти на костура и в дълбокото нагълтване на стръвта и куката. Така често сме принудени да насилваме повода и той да се трие в твърдите челюсти на рибата. При интензивно кълване това износва бързо повода. В зависимост от големината на костура и на стръвта слагаме куки между №9 и №4. При риболов на рибе и при костури над 20 сантиметра няма нужда от дребна кука – четворката се нагълтва таман докъдето трябва. За дъно са подходящи всички универсални такъми. Рядко ни се налага да замятаме много навътре, защото и без друго ятата от хищника гонят около плитчините. Макарата също е средна, без претенции за вместимост или сила на предавката. Основната линия трябва да издържа около 2 кг, но поводите са тънки – под 0,16. Чепаре за костур Монтажът най-често е на чепаре. Това е много важно, защото, макар и любител на дълбините, костурът винаги се държи не на самото дъно, а непосредствено над него. При чепарето с долно олово линията се изпъва и стръвта е точно където трябва. За спининг е най-удобно да се доверим на специална екипировка с къс двуколенен прът от леките и с мек връх. Макарата в случая вече ни трябва по-така, с плавен, най-добре лагерован ход, лека и надеждна. Блесните най-често са въртящи се бели и жълти, с обла или продълговата лъжичка. Вирбелът в случая е насъщност. Клатушките са за хептен по-хладно време, а силиконовите туистери – най-вече глави, могат да ни изненадат много приятно. Воблерите са за търсене на нещо по-яко, особено ако водоемът е от чистите и дълбоките. Зимната екипировка е стандартна и е позната на всеки нашенски кандидат-ескимос. Най-характерното за нея са тънките влакна, мормишките и планиращите блесни с по две куки. Кълване и момент на засичане Нормално костурът не се лигави, ами налапва стръвта и в движение си я намества, гълта и оправя. И точно това му е хубавото на раирания разбойник. При днешните тънки рибешки номера едно тъй ясно и просто повличане е истински лек, балсам за измъчената въдичарска душа. Костурът сега е сред малцината риби на честта, които могат да ни дарят тази наслада. Колкото и да е чудесно това забиване на плувката под водата, обаче не бива да му се наслаждаваме много дълго. В такъв случай костурът ще нагълта много дълбоко. После, докато и ако си извадим куката, ще сме загубили време да хванем поне още две парчета. А не дай Боже да я скъсаме – знае се какво става. Затова се изчаква секунда-две водене и се засича с кеф. На дъно обаче очевидно му липсва замах и мощ. Там той тресе, но сигурно усеща веднага оловото и се спира. После следва нов подскок на шпионката и рязък удар в пръта с последващо отпускане. В такъв случай си засичаме, та да ни е спокойно на душата. Някои обаче са по-издръжливи и изчакват удара и на следващата кука от чепарето, но сред всеобщата изнервеност днес такова хладнокръвие е рядкост. На блесна цялата работа свършва самият ни мющерия. Ние само му показваме, че сме го разбрали и че разходката му към брега може да продължи с по-голяма скорост. Така стоят нещата и от дупката в леда. Засичане Всеки може да си подсече костура по свой начин. Важното е да не се закъснява много. Все пак хамалските изпълнения не са желателни, защото, макар и неочаквано, на рибето ни може да е дошла и голяма бяла риба, а защо не и могъщ клен. Иначе няма проблеми – засичаме си умерено и всичко е наред, особено ако се доверим на крилатата формула "енергично, но не грубо". Вадене Костурът има ресурс за едно първоначално запиране, особено ако сме го ковнали на по-дълбоко. После желанието му за борба спада и той поема без изненади към живарника. Рядко на плувка има и по-значителна съпротива. Риболов на изкуствени примамки На блесна не бива да се бърза. Тя трябва да се води в дълбокото, дори с известни паузи и ускоряване след това. Самата риба плува по подобен начин. Тя може да вдигне голяма скорост при атаката си към плячката и след това вяло да продължи. На туистер се правят също паузи и се помпа, докато хищникът се раздразни и чисто по балкански се нахвърли, както се казва, за да не се мине. При подледния риболов паузите и последователната игра по и до дъното се подразбират. Тук задържането на такъма е задължително и преди леда, когато често става атаката. Рибата като стръв Честно казано, с видимо удоволствие може да се наблюдава как костурът не прощава на по-малкото си братче. Направо идилия – нищо, че е бодлив, за стръв става, особено за костур и за щука. Заключение Колкото и да въздишаме по времената преди костура, той вече е тук. И продължава доблестно да отнася плувките ни в синевата на дълбините. Динамична риба, лови се през всички сезони, пък и сутрин не започва и не приключва убийствено рано. Така че костурът си е достоен за уважение партньор във великото ни хоби. Засега нещо не му се удават само размерите, но кой знае. Отличен за спининг, блеснарство и зимна разтуха. По спасяване на провалени излети е шампион, риба, която е винаги насреща, дори и за най-неопитния аджамия. Кулинарни качества Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но... мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чесън.   Национален рекорд – от 1997 година костур с тегло 2,1 килограма. (Регистрираните постижения от статистиката на Съюза на ловците и риболовците в България – СЛРБ, до март 1999 г. Тази статистика се води най-отдавна и се смята за достатъчно достоверна. При видовете, за които засега не са регистрирани постижения, няма да се дават данни. По традиция у нас състезанието за риболовен рекорд се води само по измереното тегло на екземпляра, тъй като при измерването на дължината има повече предпоставки за грешки.)

Рибата Тон е една от най-големите риби, които човек ловува в индустриални количества. Може да достигне дължина 2,5 метра и прилича на външен вид на акулата. При плуване развива големи скорости – до 70 км/ч. Живее на големи стада  Още от древността месото на рибата Тон е известно с отличните си вкусови качества. И днес ловът на рибата е от голямо значение за риболовната и консервната индустрия. Рибата Тон е мазна риба, не много лесно смилаема. Най-добре е да се пече на скара, тъй като така губи част от своята мазнина. Отличен вкус има и готвена на фурна или консервирана.

 

През тази есен Евро

пейският съюз ще реши дали да постави рибата тон в списъка на застрашените от изчезване видове и по този начин да се наложи временна забрана на продажбата й на световните пазари, предаде AFP.

Според говорителя на ЕК Катерина Фон Шнурбайн Комисията вече е подготвила вътрешен документ, с който препоръчва включването на рибата тон в списъка на застрашените видове. В него Брюксел твърди, че „от научна гледна точка критериите за включване на рибата тон са налице”.

Все пак ЕК уточнява, че евентуална забрана на продажбата на риба тон се предвижда не по-рано от края на следващата година. Освен това нещата в тази насока засега са твърде неясни, тъй като традиционни морски нации като Испания, Италия и Малта далеч не са възхитени от перспективата за забрана на продажбите.

Затварянето на два района от 2010 година за промишлен риболов на риба тон в Тихи океан, по решение на Тихоокеанската комисия по промишлен риболов, ще даде възможност за съхраняване на постоянната популация на този вид риба, се казва в заявление на Greenpeace.

   В същото време еколозите считат, че резултатите от техните действия не са достатъчни за прекратяване на намаляването на запасите от риба тон в Тихия океан.

   От януари 2010 година в Тихия океан ще остане един район за риболов на риба тон. Общия обем на квотите за улов през 2009 година в Атлантическия океан на синьолюспесатата риба тон, намиращ се под заплахата от изчезване са определени на 22 хиляди тона, докато през 2008 година са били 28,5 хиляди тона.

   Средния улов през 2007 година се оценява на 60 хиляди тона, което два пъти превишава разрешения от Евросъюза и четири пъти - препоръката на учените.

   През 2001 година учените съобщиха за стремителното намаляване на рибните запаси в Тихия океан и са препоръчали като минимум с 30% да се намали улова на риба до 2009 година. Тогава Комисията по промишлен риболов одобри съкращаване едва с 10%.

   Еколозите считат, че е необходимо да се предприемат мерки за намаляване на улова с 50% за да се гарантира дългосрочна устойчивост в популацията на рибата тон и добри доходи от риболова и.

   Тихоокеанската комисия по промишлен риболов е създадена от тихоокеанските риболовни държави. Първото и заседание е било през 2004 година.

 

   Интересни факти:

   #  От месото на синьолюспестата риба тон се прави най-изисканото суши. Рекордна цена за 201 килограма филе е била заплатена на главния рибен пазар в Токио през януари 2001 година - 173 600 долара, по 861 долара за килограм.

   #  Синьолюспестата риба тон се движи на пасажи, където средното и тегло достига от 20-30 кг до гиганти над 250 килограма. Отделни екземпляри достигат до половин тон и повече. Световния рекорд е 679 кг, дължина - 4,58 метра.

 

 Описание и особености

  Все още се среща в Черно море.Черноморската пъстърва,

Black Sea salmon

Salmo trutta labrax

се среща предимно по кавказките брегове.Пъстървите са с много вкусно месо, предимно се приготвят на пара, печени, в деликатесни блюда. С въдица се лови инцидентно на рибка или на скарида в заливи около брега на места с каменисто дъно. Има мастна перка, а опашният плавник няма никаква стреловидност, задният му край е като отрязан равно с ножица. На дължина достига 80–90 см, а на тегло 7–8 кг. У нас размерите му са още по- скромни. Храни се с насекоми и лочинки. Разселен е в яз."Широка поляна" и в някои родопски реки. Изключително рядък гост на въдицата, който малцина колеги са имали шанса да видят отблизо на живо Всяка година при хващане на морска пъстърва избухват спорове. Рибата е толкова рядка, че дори въдичарите от крайбрежието ни я взимат за случайно “попаднала” в морето американка или балканка. За въдичарите обаче научните спорове не са така важни, главното за тях е да познават добре партньора си в риболова, за да има емоции в излетите.
 По-надолу ще представим особеностите на пъстървовите риби общо, едновременно с речната пъстърва, защото американската пъстърва и сивенът, които все пак се ловят редовно с въдица, като риболовни обекти не се отличават толкова много помежду си, за да се налага отделно представяне на стръвта, такъмите и начините за ловене. Речната пъстърва няма точно установени размери и тегло. При нея те са в силна зависимост от големината на потока, който обитава, и от количеството храна. Освен това, ако химическата реакция на водата е киселинна, тя видимо изостава в ръста си. Идеалната вода за нея е слабоалкалната. Така започваме да разбираме, че хич не е случаен фактът, че пъстървите достигат сериозни размери в реки, които тръгват от карстов извор. Тук обаче има и още едно обяснение освен алкалната вода – постоянната температура. Това е много важно за пъстървата, защото тя освен че обича студените планински води, не понася резките промени в температурата им. Тогава рибата престава да се храни, а при по-голяма промяна може да получи температурен шок и да загине. В карстовите води обаче има почти постоянна температура през цялата година. Това обяснява не само защо най-добрите пъстървови развъдници се строят под карстовите извори, но и огромните размери на препарираната речна пъстърва от река Златна Панега в нашия природонаучен музей. На практика в планинските потоци дължината на балканката рядко надхвърля 20–30 см, а теглото трудно достига към килограм. В по-голям вир или водоем с много храна са възможни и срещи с балкански пъстърви над 5 кг. Рибата има окръглено тяло с отлична обтекаемост. Тя е най-бързият обитател на нашите води – достига до скорост на плуване 40–50 км/ч. Главата є е солидна, устата е голяма, а здравите челюсти са осеяни със ситни зъбки. Очите са големи, оцветени в златисто. Сега обаче в Уелс намериха пъстърва с червени очи и искат да я обявят за друг, нов пъстървов вид – ето още един задаващ се спор. Перките и са хармонично поставени и добре развити, особено мощен е опашният плавник, с която рибата може дори да се изхвърли високо над водата. Характерна за пъстървовите риби е и малката мастна перка, която се намира между гръбния и опашния плавник. Люспите на балканката са ситни, а окраската и варира силно в зависимост от местообитанието и дори от преобладаващата храна, която може да промени и цвета на месото на рибата – бял или розов. Гърбът на нашите балканки може да се опише като златисто-кафяв, масленозелен, сивкаво-бронзов, а понякога и доста сивкав. С възрастта настъпва известно потъмняване. Страните са златисто-зеленикави, а коремът изсветлява. Най-вече отстрани, но и по гърба и корема, рибата е “посипана” с малки петна и точки. Те са червени, оранжеви, черни, черно-кафяви. Често под червените петна е “подложен” и син ореол. Току-що извадената от водата риба е прекрасна – тя е шарена, пъстра като... пъстърва. На въздух обаче яркостта на шарките и видимо се изгубва много бързо. Речната пъстърва се храни изключително с животински организми. Тя е толкова лакома, че нищо, което е достатъчно голямо, за да го лапне, не може да се чувства в безопасност край нея. Личинки на насекоми, летящи насекоми и бръмбари, червеи, ручейници и мамарци, лещанки и други рибки, малките пъстърви, жабчета, мишки – всичко това е добре дошло. Но ако мръвките не са достатъчно, пъстървата без свян може да налети и на най-обикновен хляб.

 

 

 

Стръв, захранка и подхранка

При пъстървов риболов захранването е възможно само когато ще се лови американка, и то не в река, а в езеро или язовир. В родопските ни водоеми като Смолянските езера, яз. "Доспат" и яз. "Васил Коларов" често се захранва с кускус, топки омесен хляб, а най-добре с накиснати гранули от близките рибовъдни стопанства. Макар и рядко, има и въдичари, които захранват със смляна ситна риба, предимно морска цаца, суров далак или черен дроб.
Дозираното захранване или по-скоро подхранването с бял или кълцан торен червей е възможно и при зимния риболов. В такъв случай може да се приеме, че се захранва не само за американка, но и за възможна среща с балканска пъстърва от същия водоем.
След като неотдавна у нас бе премахната забраната да се лови пъстърва на естествена стръв, сега трябва да се започне с това, което си остава забранено.
При риболов на пъстърва е абсолютно забранена употребата на естествен хайвер. Това означава, че всички други видове жива стръв са позволени, включително специалният въдичарски изкуствен хайвер или капсулките от витамин А и рибено масло.
В ранната пролет, след като свърши размножителната забрана за пъстървите от началото на февруари, се започва с най-достъпното – с бял и торен червей, кускус. После стръвта се разнообразява, предлагат се ларви, ручейници, земни червеи, летящи насекоми, мухи, пчели, светулки, бръмбари, дребни с продълговато тяло рибки. От тях най-подходяща е лешанката – Phoxinus phoxinus, наричана и циганка, която рядко достига на дължина повече от 8–10 см. Тя е естествената храна на пъстървата, защото живее заедно с нея в най-студената речна зона и малките планински потоци. След лешанката като добра жива стръв за пъстърва идва ред на гулеша – Noemacheilus barbatulus, който също обитава горната зона на реките и високите язовири – "Доспат", "Тошков чарк". След тях вече може да се използва щипок – Сobitis taenia, кротушки, уклейки и други подходящи по форма и размер рибки.
Когато температурата на водата и въздуха над нея не са се повишили прекалено много и пъстървата е активна, тя атакува стръвно всичко живо с подходящи за устата є размери, което се мерне на нейна територия. В период, когато пъстървата във вира е излязла от скривалището си да ловува, балканката е ненаситна и може да бъде хваната на всякаква стръв. Това обяснява наличието на норми за брой на хванатите риби за един излет. Това е нужна защита, защото пъстървата просто може да бъде изцяло изловена с въдица.

Такъми

Изборът на екипировка за излет на пъстърва предполага отговор поне на един въпрос – дали ще ловим в река или във водоем. Ако ще ловим в язовир или езеро, можем да вземем по-дълъг телескоп – 4–5 метра от средната класа с добра и сигурна плувкаджийска макара. С тези такъми в повечето случаи може да се замята на леко с плувка и жива стръв, както и на дъно с хранилка. При преминаването от единия към другия стил най-добре е да сменим шпулата на макарата с по-сигурно влакно.
За речен риболов поради неминуемото провиране през крайбрежните шубраци е по-подходящ по-компактен прът. Дължината на телескопа в този случай рядко надминава 3 метра. При излет в потоци е важен дори външният вид на пръта. Никелирани гривни на водачите, ярки цветове и шарки могат да ни провалят риболова, защото зорката пъстърва ще ги види отдалеч и ще се притаи в укритието си.
За спинингов риболов и във водоем, и в поток оборудването си е едно и също. Блеснарски къс двуколенен прът от 1,80 до 2,30 метра е добър избор, особено ако е с подчертано чувствителен връх. Екшънът на тези специални пръти за блесна и булдо е от 4 до 15 грама според размера на блесната. За балканска пъстърва обикновено се работи с №0, №1 и по-рядко с №2. За американка се започва от №2 и се стига до №3. По-добри са въртящите се блесни, но и клатушките могат да се пробват, особено в езера и язовири. Възможна е и употребата на малки 3–5 см воблери, които в езера и язовири могат да ни изненадат приятно. Макарата в случая също не бива да бъде от най-евтините безлагерни модели. Многобройните изнурителни замятания искат здрав, балансиран и високооборотен уред от известен производител, който няма да ни подведе нито при огромните претоварвания от целодневното въртене, нито при евентуален удар на голяма, бърза и борбена риба.
За риболов на изкуствена муха с шнур у нас се използват главно едноръчни леки параболични пръти с дължина 8 – 9,5 стъпки, оборудвани с ръчна макара. Шнуровете се избират според вида на мухите – сухи или потъващи, и нужната дистанция на замятане.
За зимния риболов на пъстърва у нас рядко се използва специална екипировка. Най-често се лови с къси спинингови пръти или телескопи, с които също добре се "помпа" на дупката.

Методи на ловене

Класическият риболов на пъстърва НА ПЛУВКА е възможен вече в поуспокоената част на планинските реки или във водоем. Идеалното място за тази позната техника е замятането срещу отсрещната скалиста страна на голям речен вир. Утежняването може да се направи или на основното влакно с комбинация от сачми, или на допълнителен повод с близко групиране на сачмите. Последният монтаж е за потоци с по-бързи води. Той осигурява в тях отлично "планиране" на опънатата от течението линия малко над камъните по дъното. Основното влакно е в границите на 0,16 – 0,18 с повод 0,14, а куките са според стръвта от №10 до №6.

Риболовът НА ПОЛУТЕЖКО е типична мренаджийско-пъстървова техника. При него се работи с основно влакно 0,20, на което се нанизва подвижно олово или защипва едра сачма. Вече под нея е поводът със стръвта, най-често земен червей, ручейник или едро насекомо. Такъмът се замята в началото на вира и контролирано се води по течението. Стръвта се търкаля "свободно" по дъното и това притъпява бдителността на пъстървата. За по-добро засичане към върха на пръта може да се завърже парче бял капрон или на около метър над водата да се фиксира т. нар. влашка плувка. Предназначението и на двата показателя е по-добре да отбелязват необичайните вибрации на линията. 

Хранилка спирала със стръв стиропор

НА ТЕЖКО вече се работи с по-усилена линия. Основното влакно тук е от 0,20 до 0,28. Поводите обаче са тънки – 0,16, с куки от №8 до №5. Обикновено за тежест се разчита на запълнената с кускус или хляб спирала на хранилката. А за стръв често се слага топче стиропор. Комбинацията е с доказан ефект на родопските язовири.
При спининговия риболов линията е поне 0,18 заради по-голямото натоварване и усукване на влакното. Мухите за булдото са черни или кафяви от №14 нагоре, а блесните, клатушките, туистерите и воблерите се подбират според големината на местните риби.
При риболов с мъртва рибка по системата "Драшкович" се избира комплект №0 или №1.

Кълване

Ударът на пъстървата е рязък и силен. Атаката в река е стремителна, с бързо налапване на стръвта и последващо бягство към укритието. Дори в езеро или язовир този сценарий се повтаря, като бягството към укритието тук просто означава в посока към дълбокото.
На полутежко кълването се изразява с едно или две силни почуквания направо на върха на пръта. Това обаче става предимно в мътни води, когато бдителността на подозрителната риба е притъпена. При бистри води по-скоро има внезапно задържане на линията с вибрация на влакното и засичането се прави тогава.
При риболов на тежко най-често пъстървата се самозасича и навежда върха на пръта. Ударът е и твърде рязък, за да позволява някаква друга реакция от въдичаря освен вдигането на пръта и започване на ваденето.
На плувка обаче имаме много нюанси на придърпване, потапяне и забиване. Най-често обаче плувката изчезва във водата без каквото и да било предизвестие. Засича се в началото на повеждането.

Засичане

Устата на балканката, американката и сивена е здрава и засичането им може да е по-твърдо. Освен това при риболов на изкуствени примамки това се налага и поради факта, че не може да се изчаква нагълтване на стръвта. По-рязкото засичане в случая ни подсигурява срещу твърдите челюсти на рибата, в които куката ни трябва да проникне. Именно това обстоятелство обаче е в основата на многото откачания при риболов на пъстърва. Затова засичането се прави с повече сила и рязко.

Вадене

Чак при този елемент става ясна разликата между еднакви на размер пъстърва и друга риба. Съпротивата започва още в мига на засичането. Обикновената реакция е силен порив към дъното, но има и изненади, при които убодената риба тръгва направо нагоре и се изхвърля над водата.
По-едрите парчета се носят в дълбините с ярост, но "друсат" линията по-малко от по-ситните екземпляри. Характерно за рибата е и широкото размахване на главата, което има за цел да отхлаби за момент напрежението на линията и да ослаби болката.
Изобщо при ваденето на пъстърва трябва да ни е ясно, че борбата може да продължи изненадващо дълго. Най-важното е през цялото време да не избързваме и да водим рибата с постоянно опъната линия и благоприятен ъгъл на пръта. Понякога характерните два-три скока на пъстървата идват в момент на отчаяние, като последен опит за бягство, след което силата на съпротивата є видимо отпада. Непосредствено преди брега, особено ако той е по-стръмен, не бива да има никакво форсиране, защото често рибата се запъва надолу с главата зад някой камък и тогава се къса. С кепче или без него, но подведената към брега пъстърва трябва вече да се е предала, след като няколко пъти сме є давали въздух и тя без видима съпротива се е оставила да я плъзнем по повърхността.

Риболов на изкуствени примамки

Независимо от споровете по въпроса най-доброто за пъстървовия риболов си остават въртящите се блесни с обла лъжичка. Изглежда, вибрацията е много важна за разпалването на агресивността на рибата. Пъстървите особено в река стриктно охраняват територията си от натрапници и завоеватели. Често те атакуват блесната именно като акция на отбрана, а не като преследване на храна. Това обяснява изненадващата резултатност на блеснарството дори в дни, когато сме се издънили на всякаква стръв. Воблерите също не бива да се пренебрегнат, особено ако искаме да хванем риба с по-значителни размери.
Подобно нещо при риболова с булдо няма, но там се разчита на вечерното гонене на летящи насекоми, на което пъстървата просто не може да устои.
При зимния риболов освен туистери и мормишки се ползват и зимни блесни. Понякога една-две перли рибено масло на тройката са чудесен стимулатор, първо, защото рибата с охота яде хайвера на себеподобните си и, второ, защото миризмата на рибеното масло се усеща отдалеч.

Естествената храна на пъстървата

Заключение

Заради изискванията си към водите, които обитават, пъстървите ни канят на места с омайна хубост. Нагоре в планините, далеч от шума и суетата на нервния ни живот. Риболовът им най-често е свързан със значителни преходи в пресечена местност, а често и с безброй пресичания на руслото на потока. Шубраци, драки и бързеи с хлъзгави камъни правят от речния ни излет истинско приключение.
И обратното – широката панорама на едно планинско езеро или язовир ни изпълват със спокойствие, което не можем да намерим никъде другаде.
Вълшебен риболов. Несравнимо силен противник, при това зорък, бдителен и мълниеносен. Понякога след края на някоя изнурителна борба в речен вир оставаме без сили и без дъх и трябва да седнем, защото краката ни треперят от напрежението и вече не ни държат. Страхотни емоции, каквито може да има само в схватката с достоен противник. С една дума казано, от всички наши рибешки бойци на пъстървата подобава да носи "черния пояс". Тя е красива, хармонична, но и с първичната сила на трениран боец. Интересното е, че самите американци през последните десетина години са най-големите почитатели на речната пъстърва, която там се внася от Европа. Откривайки нейната ненадмината борбеност, сега те са зарибили половината си реки с нея за сметка на собствената си американка.
Независимо от вродената си предпазливост обаче пъстървата както никоя друга риба илюстрира необходимостта от изкуствено поддържане на запасите. Ако няма редовно зарибяване, запасите на една река се стапят за година-две. Пъстървата просто показва, че при днешните техники и тактики в риболова водните обитатели нямат шанс, ако човекът не подпомага възстановителните сили на природата.
Магически риболов, който за щастие у нас е много по-достъпен, отколкото в други страни. Защото природата ни е благосклонна – където и да живеете в България, на 150–200 км от вас непременно има пъстървова зона. Така че не отлагайте възможността за незабравима среща с пъстървата, тя е някъде там, в бистрата хладна вода, готова за схватка, която ще стане неотделима част от най-щастливите ви сънища.

Кулинарни качества

Още в началото да сме наясно – гледаната изкуствено пъстърва няма нищо общо с дивата си посестрима. Хванатата в река или езеро риба няма никакъв страничен привкус. Тя няма и рибен дъх, а лек сладко-кисел дъх на мъх и мокра папрат. Цветът на месото зависи както от киселинността на водата, така и от преобладаващата естествена храна. Той е или кремаво-бял, или розов като на сьомгата.
Малките риби се пържат цели, като е по-добре да се топнат в рядко тесто като за палачинки, отколкото да се овалват в галета или брашно. По-големите риби могат да се пекат на скара, но е още по-хубаво направо върху дървесна жар. Най-едрите американки стават и за опушване над тлеещи стърготини от иглолистно дърво – смърч. Тогава месото им се превръща в деликатес като пушената сьомга. Хайверът на пъстървите е едър до 4 мм в диаметър на зрънцето. Суров, той е бледожълт, но след като узрее осолен, добива характерния червено-оранжев вид на сьомга хайвера, с който дели мегдан и като вълшебно предястие.
Пъстървата си иска и достойно питие – едно пино-шардоне или траминер при всички случаи ще подчертаят специалния характер на събитието, защото независимо от индустриалното производство все още трапезите, върху които може да се появи хваната дива пъстърва, са истинска рядкост. 
 

 

Лаврак, Морски вълк, Еuropian seabass (Dicentrarchus / Morone labrax)

Дължина на тялото до 1 м, тегло до 12 кг.Има два сини плавника, като гръдният плавник е леко заострен. Отличителна черта са зъбите по езика. Тялото е сребристо, странично удължено и сплескано. Гърбът е тумнозеленикав, а коремът - бял. Има характерно тъмно петно на хрилните капаци.Лавракът е хищна риба която се храни с малки рибки и ракообразни.  На хрилните капачета има по два шипа и едно тъмно петно. Устата е голяма с четковидни зъбчета. Разпространение:Среща се най-често по атлантическото крайбрежие на Европа и Африка, в Средиземно море и по-рядко в Черно море. Той е хищна риба. Навлиза в устията на реките. Биологията на вида е слабо проучена. Топлолюбива риба. Живее по единично или образува малки стада. Ловът му е много ограничен, тъй като се среща в Черно море само в единични екземпляри. Има бяло, безкостно и много вкусно месо, наподобяващо месото на бялата риба.Размножава се през пролетта и лятото в морето или в долните течения на някои реки. Храни се с хамсия, цаца и други дребни риби. Рядък вид за Черно море. Няма стопанско значение.

Срещата с него винаги е била вълнуващо преживяване. И не само защото е една от най- големите риби срещани в Черно море, но и защото е и една от най-редките. Лавракът е хищна риба която се храни с малки рибки и ракообразни. Често е срещан притаен зад някой камък докато дебне жертвите си. Знае се също, че предпочита точно определени места, които винаги се пазят в тайна от опитните харпунисти. Среща се , както в плитките места край брега, така и на дълбочини 15-20 м. Често е много предпазлив и харпуниста си остава само наблюдател, а понякога е толкова любопитен,че става лесна мишена. Надявам се, че популацията му ще се запази и,че още дълго ще се радваме на срещата с него.

Каракудата е толкова разпространена риба, че едва ли има някой, който да не знае как изглежда. Най-малкото защото и червените рибки от парковите езерца и от аквариумите всъщност са селекционирани каракуди. У нас обитава както златната обикновена каракуда, така и сребърната каракуда – Carassius auratus gibelio. Поради това, че в биологията и в поведението им общото е повече от съществените различия, по-нататък ще говорим за каракудата изобщо. Тя е представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата.Златистата каракуда достига до 40 см дължина и тегло до 1,5 кг. При сребристата темпът на растеж е доста по-бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг. Общо взето се смята, че обикновената каракуда се развива повече във височина и расте много по-бавно от сребристата си братовчедка. Тялото на златистата каракуда е странично сплескано и силно изгърбено във височина. Гърбът е тъмнобронзов, а страните са златисти.Люспите са едри и ясно откроени. При сребристата люспите са малко по-едри, а гърбът на рибата тъмнее в зеленикаво, маслиново до сиво-черно. Страните са матово сребристи. И двата вида каракуда са пословично издръжливи и непретенциозни към водите, които обитават. Това е една от нашите риби, които могат да оцелеят във вода с минимални количества разтворен кислород (0,6–0,5 куб. см/л). Минималното количество кислород далеч не е единственото постижение на шампионката по оцеляване в нашите води. Каракудата е способна да остане жива не в гьолче, а дори в обикновена локва. Тя е разпространена повсеместно, като единственото є изискване е да няма бързо течение, защото тромавото є тяло не е пригодено да се бори с него. Ето защо каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Характерно за тази риба е и това, че в някои водоеми има само пасажи от женски екземпляри. ХайверътХайверът им обаче се опложда от мъжките на други видове риби. Каракудите показват невероятна приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “Розов кладенец” и “Овчарица”, но и ледените води на язовирите “Искър” и “Батак”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия" target="_blank">рибешкия святзащото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на щука.

Обичаен обект на спортния риболов. Счита се, че не притежава високи вкусови качества.

Златните рибки са подвид селекционирани каракуди.Наименование: Каракуда

Ловът на моруна по Дунава – на живот и смърт  

Благой Сребрев  

343-килограмовата моруна, уловена през 1996 г. от братя Гаджулови от Ново село. В нея имало 68 кг хайвер, по тогавашни цени около 68 000 германски марки. Виж видеото по-долу. Снимки: личен архив

“Ако не я убиеш, направо си плюеш на късмета. Да не говорим, че може да платиш скъпо, дори да умреш. Затова, доближи ли лодката, да не ти мига окото, да не ти трепва ръката. Грабвай нож, брадва, канджа, кол, кука… Бий, ръгай, режи, сечи, докато спре да мърда. Умре ли, вече е твоя…” Така – на живот и смърт, рибарите по Дунава описват най-великото и най-страховитото за тях събитие, за което мечтаят цял живот – да уловят гигантска моруна.В селата на запад от Видин – Ясен, Флорентин, Ново село, Връв, Куделин, професионалните рибари са около 100. Броят се само тези, които имат собствена лодка и плащат по 120 лв. годишно за билет. Разрешителното не е любителско и дава право на притежателя му да използва мрежи, за всяка от които допълнителната такса е 4 лева. За още 10 лева се купува и една специална тетрадка, наречена “Дневник на риболовеца”. В нея, като в пътен лист, трябва да се записват излизанията на лодката по реката и улова. Всеки лодкар трябва да има също и изкаран “капитански курс” за управление на плавателен съд до 5 или до 10 бруторегистъртона. За да се извади подобна тапия, нещо като шофьорска книжка на лодкар, се ходи на курсове, решават се листовки, връзват се възли. Подобен курс струва 320-350 лева.

От 15 април влезе в сила забраната за риболов, която продължава до 1 юни. Размножителният период, когато рибата си хвърля хайвера, е мъртъв сезон за рибарите. Повечето от тях не се и опитват да излизат с лодките, защото движението по реката се следи денонощно и от нашата “Гранична полиция”, и от румънската. Глобата за обикновените въдичари е от 500 до 1000 лв., а за бракониери с лодки – до 5000 лв. Местните хора се познават с граничарите, но не рискуват да се разправят с тях, защото може да им конфискуват разрешителните - и за риболов, и за управление на лодка.
 

Рибари от с. Флорентин със 100-килограмова моруна. Снимки: личен архив

Моруните са най-големите есетрови риби и изминават най-много километри през размножителния период. Живеят в Черно море, но в средата и края на зимата навлизат нагоре по теченията на сладководните реки и през пролетта си хвърлят хайвера. “Нормалните” размери на моруните в Дунава са около 3-4 метра дължина и 200-300 кг тегло. Справка показва, че най-голямата подобна риба, хваната в българската част на Дунава, е тежала 882 кг. Рекордите са от река Волга. През 1924 г. там извадили 1228-килограмова моруна с 248 кг хайвер, а през 1927 г. – 9-метрово чудовище, тежащо тон и половина.
Нагоре по течението моруните стигат до енергийния комплекс Джердап между Сърбия и Румъния, където Дунава е преграден с язовирна стена. Рибарите разказват, че в средата и края на 80-те години моруните, както и повечето от другите идващи от Черно море риби, са били на изчезване. Местните го обяснява с масовото използване на изкуствени торове по онова време в Източна Европа. Чрез притоците от Унгария, Югославия, Румъния и България отровите от почвата се отичали в Дунава и оттам в морето. Крахът на социалистическата икономика и селското стопанство в повечето от тези страни между 1990 и 1995 г. действа пречистващо на европейската река и моруните започнали да се връщат. Към момента промишлените замърсители са малко, главно в Сърбия, а изкуствените торове са скъпи и не се използват така масово при частната обработка на земята. Затова в Дунава вече има моруни, есетри, чиги, карагьоз (на който западно от Видин казват “риба циганка”).

За да уловят моруна в началото на 90-те години рибарите върнали на мода един позабравен дотогава капан. Това са така наречените “кармаци”. Допреди година за залагането на кармак се плащаха 20 лева на агенцията по рибарство и аквакултури.
Карамакът представлява дълго около 100 метра въже, на което през метър са вързани стоманени куки на 80-100-сантиметров повод. От двете страни на въжето се слагат триъгълни котви от арматурно желязо, които се забиват в речното дъно. Кармаците се залагат напряко на течението. На всяка от 100-те стоманени куки виси завързано парче стиропор, в миналото са слагали дърво. Така течението носи куката и тя се движи.
 

Така изглежда отблизо т. нар. кармак. Куката е стоманена, наострена на шмиргел, вързана със здраво въже. За примамка служи парче стеропор.

Моруната е дънна риба, която плува бавно, носена от течението. Тя следи внимателно всяко движение наоколо. Когато наближи кармака, играещите куки й правят впечатление и тя се приближава, очаквайки че това са коремите на плуващи умрели или зашеметени рибета, които стават за храна. Щом острието на някоя от куките се забие в тялото на моруната, побесняла от болка, тя започва да се мята и се нанизва и на други от остриетата. Ако не успее да се освободи от тях, макар и с цената на много рани, моруната остава прикована към дъното. Постоянното течение на реката, изтичащата й кръв и непрекъснатата болка постепенно изчерпват силите й.

Възможно е рибата да умре още на дъното, преди рибарят да е дошъл, за да си провери кармаците. Но закачането може да е било и преди час, тогава огромната риба е опасна. Започне ли лодкарят да я дърпа, за да я изкара на повърхността, нейните махове с опашката образуват истински водовъртеж. Затова и веднага, щом се покаже някаква част от тялото на гигантската риба, тя трябва да бъде убита. Иначе може да обърне лодката, недай Боже да я удари с опашка, разцепва лодката на две.

През март и април Дунава е пълноводен, а температурата му е само няколко градуса. Падне ли рибарят от лодката, получава термичен шок и умира удавен след 4-5 минути.
Такъв случай има в Ново село от март 1994 г. Тогава рибар усеща, че на кармаците му се е закачила моруна. Връща се с лодката до брега и взима още двама приятели да помагат. Успяват да доближат моруната до лодката и да я убият. Но те не знаели колко е голяма. Докато единият седи при двигателя в задната част на лодката, другите двама застават при единия борд, вдигат главата на рибата и се опитват да я натоварят в лодката. Духа силен вятър, в реката има вълни. Температурата на водата е 4-5 градуса.
 

Рибарят Стоил от с. Връв с уловена от него есетра. Снимки: личен архив

Главата на рибата поляга на борда, откъм който стоят наведените мъже. Те дърпат туловището, лодката се килва и двамата политат във водата. Облечени са с шуби и носят ботуши. За секунди потъват като камъни, течението ги повлича. Единият, стигайки на дъното, се заплита в други кармаци и намират тялото му прободено с острите куки след два дни. Другият е отнесен от течението. И досега трупът му не е намерен. Баща му с години е ходил из селото небръснат и казвал, че врачки са видели сина му да лежи в румънска болница. Тялото на този втори рибар вече 14 години, не е открито и погребано… Затова е неговите некролози ги няма през март в Ново село, когато се появяват некролозите за заплетения в кармаците
Моруната, която ги е убила, била извадена същия ден от третия рибар. Тежала 196 кг и имала 45 кг черен хайвер.

Много са и случаите, когато рибарят сам се набожда на кармаците, докато ги проверява. В Ломско преди около 10 г. при подобен инцидент загинал бивш военен.
Още от 90-те години, когато селските рибари започват да вадят по 2-3 моруни на сезон, се завързали и връзките с купувачите. Само 3-4 часа след като голямата риба благополучно е довлечена до брега, пристигат хладилни камиончета, изпратени от големите софийски хотели. Първите контакти са били със закупчици от “Шератон”, после се включили и други реномирани хотели. Килограм месо от моруна се купува на място за 6-8 лева. Малко по-скъп е черният дроб – около 20 лв. на килограм. Но в сделката най-важен е черният хайвер. Цената на деликатеса преди 18 години е бил към 500 долара или 1000 германски марки на килограм. Говори се, че по онова време 1 буркан от 800 г купил в Ново село самият играч на “Барселона” Христо Стоичков. Той казал, че го взима за подарък на своя треньор Йохан Кроиф. И сигурно е било така.
 

През 2006 г. са били хванати няколко моруни, чиито хайвер е изтъргуван за по 700 евро на килограм. Оттогава риболовът на моруни е обвит в тайнственост. След влизането на България в Европейския съюз кармаците стават нелегални. Агеницията по рибарство не приема споменатата по-горе такса от 20 лева, а забранява напълно използването им. Според евростандартите залагането на тези капани е нехуманно, защото разкъсват тялото на рибата и в повечето случаи тя не се закача, а продължава да плува тежко ранена, докато умре. На рибарите е позволено да уловят моруна само с мрежа, но това е почти невъзможно, твърдят те. Голямата риба се бори и къса с тяло, перки и опашка и най-дебелите върви на мрежите им. Макар че глобата за кармаци е 1000 лева, който иска да лови моруна, трябва да рискува.
 

Рибарско складче с кармаци. Те вече са забранени за риболов. Снимки: личен архив

“Е, пак носим в лодките мрежи, но инспекторите не пасат трева. То се вижда ясно по тялото на рибата къде е била закачена с кармаци. Единственият начин е да докараш моруната на брега, без никой да те види”, казва рибар от с. Флорентин. На точно на хълма над неговото село има голям наблюдателен пункт на “Гранична полиция”, откъдето гледката към Дунава се открива с километри. Граничарите имат и бързоходни катери, някои от които са немски или руски – втора употреба, и никоя лодка с извънбордов двигател не може да им избяга.

“Преди, като се хване моруна, ставаше празник. Хората се събираха да ядат и пият, а рибарят черпеше. Изкарваха се толкова пари, че да можеш да си купиш нова лодка с моторче за 2000-3 000 лева, а отгоре на това можеш живееш цяла година, без да работиш. Сега трябва да се криеш”, въздишат рибарите. И продължават да си мечтаят да им падне някоя голяма моруна. Ако ще - и да умрат.

343-килограмовата моруна на братя Гаджулови от Ново село
Моруната, която се вижда на записа, е уловена от братята Люби и Асен Гаджулови от Ново село през април 1996 г. Рибата е тежала 343 кг и имала 68 кг черен хайвер. Последните моруни в района са хващани през 2006 г. Кармаците са забранени, а рибарите не искат да купуват специални мрежи за моруна, защото струват 3000-4 000 лв.

Рибата меч е една от най-забележителните риби на Световния океан.
Тялото на тази едра хищна риба достига до 4,5 м дължина и над 400 кг тегло. Рибата меч има източена, торпедовидна форма и дълги плавници. Откъм тръбната си страна той е черно-син до тъмнокафяв на цвят, а страните и коремът му са сребристо-бели. Измежду всички риби, Рибата меч развива най-голяма бързина при плу¬ване — до 130 км/час. Той е отлично приспособен за хищнически начин на живот.
Името си рибата дължи на мечовидния израстък, който фактически е силно из¬точената и заострена горна челюст. Мечът на рибата е оръжието, с което тя най-често добива плячката си. Възрастните мечоносци нямат зъби. Това не им пречи обаче да се хранят с други риби, на първо място с херинга и скумрия, а също така с главоноги мекотели.

Рибата меч се среща обикновено в открито море, далеч от бреговете, като най-често плува близо или на повърхността. Той извършва често далечни придвижвания, следвайки стадата риби, с които се храни. Врязвайки се в стадото, Рибата меч пъргаво се хвърля от една страна на друга, нанася удари с меча си и нерядко пробожда жертвите си с него. След като убие няколко риби, той започва да ги поглъща.
(Подготовката за лудото изпълнение отнела 11 месеца на щурия новозеландец. В екипа, заснемащ подвизите му, има още няколко души, но никой не поема неговите рискове.

Когато избута грамадната риба на повърхността, Уотсън я хваща с примка, мята се на сърфборда си и започва да пори вълните на границите на лудостта. Някои екземпляри могат да теглят дъската му в продължение на 90 минути и на моменти развиват скорост, която му позволява да стои прав. Накрая авантюристът благородно пуска изтощения си противник.

Рибите от семействоМарлинови, след които и рибата-меч, са съвършени хищници. )



Известно е, че понякога мечоносци „нападат" лодки или малки кораби. Изглежда, че това става случайно, и то тогава, когато рибата гони плячка. При това бързо плуващата риба забива с все сила меча си в дъното или корпуса на кораба или лодката. Тя най-често не може вече да измъкне оръжието си, последното се пречупва и остава да стърчи в стената на плавателния съд. В Британския музей в Лондон е изложена цяла сбирка от парчета от корпуси и дъна на лодки и кораби със забити в тях мечове на тази хищна риба.
Каква сила може да има ударът, който Рибата меч нанася, може да се види от следния пример.
Американският китоловен кораб бил „атакуван" в Тихия океан от едра риба от този вид. Нейният меч пробил медната обвивка на дъното, 10-санти-метровата дъска под нея, пронизал също така твърдата дъбова греда на шпангоута, която била дебела 30 см, проникнал още през една 6-сантиметрова дъска и се забил в едно буре с китова мас, което се намирало в трюма на кораба. Мечът така плътно заседнал в бурето, че от него не изтекла нито капка мазнина. Общо при този удар Рибата меч пробила 46,5 см твърдо дърво и метал!
Естествено подобна сила се получава само когато Рибата меч плува с грамадна скорост, при атака. Иначе той плавно се носи из морето.
Съветски зоолог рисува живо картината, която представлява плуващият всред морето Рибата меч - Ние се срещнахме с този хищник през май 1958 г. в Адриатическо море, на около 30 мили от брега, на нос Родони, по време на лов на сардини с кораба . Беше интересно да се наблюдава чудната риба в открито море. Цареше пълно затишие. Отначало на гладката огледална повърхност на водата на около две мили от кораба забелязахме две придвижващи се черни точки, твърде подобни на водоплаващи птици. Когато те се приближиха, разпознахме стърчащите от водата гръбен и опашен плавник на едра риба меч. Скоро недалеч от първата се появи втора риба с още по-големи размери. Те не се бояха от нашия плавателен съд и не напуснаха повърхността на морето. Това ни позволи да се доближим съвсем близо до едната от тях и да я фотографираме. Дължината на рибата достигаше три метра, а мечът беше почти един метър дълъг. Тесните гръбен и опашен плавници бяха високи към 30 см. Опашният плавник имаше формата на полумесец.
Ние нямахме харпун, за да убием рибата, и решихме да се приближим до нея с лодка. Обаче шумът от веслата плашеше рибата и тя не допускаше ладията близо до себе си, без да проявява някакви агресивни намерения. Тя само се отдалечаваше напред или встрани от приближаващата се лодка.
Рибата меч е много разпространен в океаните и моретата. Той се среща както в тропични и субтропични, така и в умерени води. Живее най-вече в Атлантическия океан — от Америка до Европа и Африка, а също така в Индийския и Тихия океан. В Черно море се среща сравнително рядко.
Рибата меч се размножава чрез хайвер, който хвърля в откритите части на моретата. Плаващите зърна на хайвера имат 1,5—1,8 мм в диаметър. Само след два-три дни от тях се излюпват около 4,5 мм дълги личинки, които бързо нарастват.
Месото на Рибата меч има много приятен вкус. То се консумира както в прясно, така и в консервирано състояние.
Най-голям лов на риба меч става край бреговете на Япония, източния бряг на Америка и в Средиземно море. На борсата в Истанбул се продават за една година около 100 т риба от този вид, уловена предимно в Мраморно море. По нашето крайбрежие се улавят годишно само 100—200 кг. Това не става обаче с едри куки, както в „Старецът и морето", а мечоносци попадат понякога по нашия бряг в неподвижните мрежи, образуващи голям капан, които се поставят сравнително недалеч от брега.

  


Постоянното местожителство на обикновената манатарка са горите — старите широколистни (дъбови, габърови, букови или смесени) и иглолистни (борови, смърчови или смесени) гори.

Външните белези на манатарката са твърде непостоянни. Едни от тях се променят с възрастта, други с промяната на условията, при които живее. Тя расте по-бавно от другите гуглести гъби. (Така се наричат гъбите, плодните тела на които наподобяват гугла или шапка, издигната на пънче или краче.) В началото пънчето изпреварва значително в растежа си гуглата. Затова младата гъба изглежда някак ненормално развита, дори уродлива — с малка топчеста главичка върху едно добре охранено тумбесто пънче. Но това не продължава дълго. Постепенно гуглата също израства, разтваря се и след някой и друг ден ще видите гъбата вече напълно развита — с гугла като бухнала погача (затова някъде й казват самунка) . Понякога гуглата достига размерите на слънчогледова пита, разположена е върху мощно, обикновено с форма на бухалка, пънче, което при някои по-едри екземпляри стига до двадесетина и повече сантиметра височина и десетина сантиметра дебелина. Най-често гуглата на обикновената манатарка има размери от 4 до 20 см, издигната на пънче, високо от 7 до 12 см и дебело от 2 до 6 см. Цветът на гуглата зависи от условията, при които расте манатарката. По добре осветени места ще срещнете манатарки с вишневочервено или тъмнокафяво до почти черно оцветени гугли. Гуглите на израслите на сенчести места манатарки са обикновено светлокафяви до светлоохрени или сиво-бели до почти бели. В млада възраст гуглата на обикновената манатарка отгоре е гладка, с опъната кожица. Със застаряването обаче повърхността й постепенно се набръчква и накрая вече ще я видите напукана като изсъхнала тиня.

С израстването и застаряването на манатарките се изменя също и цветът на тръбичките в плодното тяло. Отначало те са бели или белезникави, по-късно започват да жълтеят и при най-старите екземпляри стават жълто-зелени. „Месото" на гъбата обаче не променя цвета си. То си остава бяло (много рядко слабо розово) и при разчупване или нараняване нито посинява, нито позеленява.
И все пак най-сигурният белег, по който безпогрешно ще разпознаете обикновената манатарка, е ясно видимата отблизо мрежа от изпъкнали белезникави жилчици по повърхността на пънчето й. Нито една друга гъба, дори когато по всички останали белези прилича на обикновената манатарка, няма по пънчето си точно такава белезникава мрежа. Единствено пънчето на някои нейни сродници е сподобна мрежа, но при тях тя е образувана от червени жилчици. Такъв е случаят с набедения отровен двойник на обикновената манатарка — дяволската. Но тази гъба се отличава от обикновената манатарка и по много други белези. В средата нейното пънче е керемидевочервено, а отворите на тръбичките на плодното й тяло са жълто-червени до кървавочервени. И при нараняване бързо посиняват.

Превъзходните вкусови качества и много приятният гъбен аромат на обикновената манатарка, съчетани с възможностите да се приготвя за ядене по различни начини, са й осигурили първото място сред ядивните гъби.
 

Описание: Риба от семейство есетрови, които са морски полупроходни и проходни риби. В наши води се срещат 2 рода с 6 вида. Най-прочута от тях и най-голяма – до 4–6 м дължина, е моруната – Huso huso.  Чигата пък е най-малката от това прастаро семейство . У нас се среща само в Дунав, типична дънна риба, която обича каменисто и чакълесто дъно. На дължина достига до 70 см, а на тегло – 8 кг. Храни се с ларви, дребни мекотели и червеи. За съжаление вече се хваща много рядко на дънни въдици за бяла мряна в Дунав. Като всички есетрови с деликатесно чисто месо и ценен чер хайвер.

   

Представям ви Морският дявол(Lophius piscatorius).

фото: Doktor-5

Това е изключително рядко срещана риба в Черно море.  В Черно море се среща на дълбочини по-големи от 50 метра. Достига на дължина до 1,5-2 метра и тегло над 20 кг. Известна е още като риба въдичар. Причината да я наричат така е, че над главата си има израстък, който размахва пред устата си, докато тя самата стои полузарита на дъното. Всяка рибка, рак или друго по-едро морско животно, което е имало не благоразумието да се приближи твърде много, бива налапвано само с едно отваряне на устата.Рибата на снимката тежи 18 кг. и е хваната от риболовните кораби (РК-та) близо до Созопол.Изключено е да срещнете тази риба на плажа,през последните години в наши води са уловени едва 7 - 8 екземпляра от нея, и то предимно по Южното Черноморие.

Гигантски морски дявол-Манта Казва се така,защото гърбът му е черен и има роговидни израстъци на главата.Освен това е най-големият скат на Земята:размахът на плавниците му е от 6,6м. и тежи до 1,5-2 тона.Има зъби само на долната си челюст,но е опасен единствено за дребните рибки и рачета,за медузите,сепиите и калмарите,с които се храни.Той не е враг-даже е дружелюбен към човека и често допуска да бъде "язден" продължително.Въпреки това той може да ни стресне с това ,че понякога изскача от водата на височина до 1,5 м. и гърмът от обратното му падане се чува силно на няколко километра.Живее предимно в дънните местообитания на тропическите морета.В тялото на женската се развива яйце, от от което се ражда едно малко с размери до 1,25 м. ширина и маса до 10 кг.. Почти не дъвче храната си ,а я прецежда през система от цедилни пластинки ,като засмуква водата.Той практически няма врагове.