Ядлива

Тази гъба расте от май до ноември под борови насаждения. Гуглата е като при повечето масловки от това семейство полукълбеста с диаметър около 10-12 см. Има шоколадовокафяв, понякога жълтокафяв, до маслиненожълт цвят, с възрастта избледнява. Кожицата е слузеста и лесно се обелва. Ръбът често носи остатъци от пръстенчето.

Тръбичките са златистожълти, сраснали с пънчето, лесно се отделят от гуглата. Споровият прах е охренокафяв. Пънчето е твърдо, белезникаво или светложълто, в основата кафявовиолетово, над пръстенчето с бели зърна, които по късно се оцветяват в кафяво. Месото е нежно, белезникаво или жълто, с приятен вкус и миризма. Гъбата е с отлични вкусови качества, става за консумация в прясно състояние, както и за консервиране, сушене, мариноване и саламуризиране.
От семейството на масловките има доста видове; освен зърнеста масловка, се среща и лютива масловка, която се използва повече като подправка, по-малко за ядене-изсушена и смляна на брашно загубва лютивината си. Позната е и суха масловка, която става за консумация, но рядко се събира от гъбарите, понеже има леко кисел вкус и е почти без миризма. По-предпочитана за ядене е червената масловка, която е с приятен вкус и плодов аромат. Вкусна, но без особено подчертан аромат, е елегантната масловка. Тя е силно хигроскопична-поема вода не само от дъждовете, но и от влагата сутрин. Когато покафенее, нестава за ядене. Иначе е твърде елегантна, яркожълта до златистожълта, но само това не е достатъчно.

 
Полската печурка е популярна гъба, извънредно широко разпространена из цялата страна, но не се среща навсякъде. Започне ли гъбарският сезон през май — юни, ще я откриете най-често край старите торища, по пладнищата на стадата, по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Ще я видите и в нивите, и в градините, торени с оборски тор, край пътищата и пътеките, по които редовно преминава добитък. И ще я познаете много лесно. В началото, когато току-що се е показала над земята, гуглата й е кълбеста, прилича на бяла топчица, по-малка от орех. По-късно ще я видите вече полукълбеста, а след като израсте напълно, става плоска и достига диаметър от 5 до 12 см. Отгоре тя е бяла и гладка или е с бледокафяви повлекла от многобройни дребни сиво-кафяви люспици, но винаги е суха. Никога не е лигаво лепкава. Най-сигурният белег, по който може безпогрешно да се познае полската печурка, е цветът на пластинките по долната страна на гуглата й. Почти веднага щом гъбата се покаже над земята, макар да е още кълбовидно свита, пластинките са вече оформени и са придобили бледорозов цвят. Разтвори ли се гуглата, пластинките бързо започват да потъмняват. От бледорозови те стават червеникавокафяви (затова в много краища на страната полската печурка се нарича червенушка), а накрая — тъмношоколадовокафяви до черно-кафяви.
Пънчето на полската печурка няма особени белези. То е бяло, с форма на колонка, високо от 4 до 8 см, плътно и при най-младите екземпляри носи бял ципест пръстен. Той обаче е нетраен и при по-възрастните екземпляри от него не остава и следа. Единственият важен белег на пънчето на полската печурка е, че няма в основата си бяло торбич-ковидно образувание.

Винаги когато специалистите описват полската печурка, я сравняват с бялата мухоморка като неин двойник или като сходен вид. Някои прибавят и зелената мухоморка. Наистина в съвсем млада възраст, когато току-що са се показали и още изглеждат като малки бели топчици, тези гъби приличат външно на полската печурка. Затова начинаещите гъбари могат да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка и да създадат твърде много грижи на лекарите, защото и двете мухоморки са смъртоносно отровни.Едната е бялата мухоморка другата е зелената мухоморка, и двете са снъртоносно отровни и водят до болезнена смърт. Достатъчно е обаче да се разчупи свитата на кълбо гугла и да се види цветът на пластинките. Ако са нежнорозови, това вече е сигурно доказателство, че откъснатата гъба е печурка. При бялата или зелената мухоморка пластинките са чисто бели и остават такива докрай.

Полската печурка има много съперници по вкус и по аромат сред гъбите. Главните й съперници са пак печурки-червенушки. Техните пластинки също отначало са бледоро-зови, а после стават червеникавокафяви до черно-кафяви и черни като сажди.

Здравейте започна сезона на зарганата


зарганата се лови най-вече на бомбарда ,може и на болдо, а също така аз съм хващал и на чепаре, но много по-рядко.

Стотици риболовци използват всяка свободна минута да хвърлят въдиците от варненския вълнолом. Топлото за сезона време е идеално за улов на рядката деликатесна риба зарган. Въпреки големия интерес малко са щастливците, които закачват на кукичката екзотичната змиеподобна рибка.
Зарганът се движи на пасажи

успеете ли да умерите пасажа и той се задържи там дълго време, гарантирано ще си направите кефа


а такава големина хващат в Кипър

там като хванат малко зарганче го закачат по стабилно на куката и почват да го използват него за стръв като директно го хвърлят. Но тука не съм сигурен дали ще има резултат. И така наслука на всички които ще ходят за заргана.

В по-големи количества калканът може да бъде открит северно от нос Калиакра, но е разпространен по-цялото българско крайбрежие на Черно море.
Зимата и лятото калканът прекарва на дълбочина между 40 и 80 метра. Най-доброто време за лов е през пролетта, когато доближава бреговете за да хвърля хайвер (април). живее предимно върху пясъчни дъна, но често посещава и смесени зони.Калканът е изключително лош хищник.
Любопитно! Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните.
Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафеви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки /подобни на копчета/.
Очите са разположени върху едната /горната/ страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка.
За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата /пясъчна, камениста и др./, където се намират. Тази камуфлажна окраска освен, че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си е удобство за тях, когато си търсят храна. Рибата има много добра техника на камуфлаж и се придвижва доста бързо когато ловува. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка в перфектна засада. Когато го доближи риба, калканът "скача" върху нея и я поглъща. За сметка на това разчита твърде много на камуфлажа си и сам става лесна плячка за харпунджиите.
По-старите рибари дори го ловят без да използват харпун чрез по един доста отблъскващ метод. Когато ловецът я доближава, рибата изобщо не мърда, което позволява на гмуркача да я сграбчи за главата и опашката. С бързо движение след това те прегъват рибата на две докато не се счупи гръбнакът й.
Калканът умира за секунди...
  Използвана стръв при ловене на Черноморски Калкан

Храни се предимно с дънни риби (попчета, морски кучета, барбуни и т.н.),може да се ползва и парчета зарган и сафрид. Младите се хранят с дребни ракообразни и скариди. Лови се целогодишно, предимно при температура на водата от 12° - 18° и вълнение от 2 до 4 бала на дъно със кука 10-20 номер

В последните години се наблюдава трайна тенденция към значително намаляване броя на тази риба. Особено критично е положението у нас. Затова чрез специални трални снимки периодично се определя количеството на калкана в нашето море.
Калканът е единствената риба у нас, която се лови на квотен принцип.
Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес.
 

Морска лисица                                                                                                        (Raja clavata) Морската лисица е плоска акулова риба. Тялото й е сплеснато гръбнокоремно. Има форма на четериъгълен диск. По гръбната и коремната страна се виждат отделни костни плочки с остър връх. Устата е разположена коремно. Опашката е тънка с два реда от шипчета. При мъжките индивиди коремните перки са видоизменени в копулационен орган и имат доста големи размери. Окраската е променлива, но най-често гърбът е сивокафяв с големи или по-малки черни или светли петна. Коремът е бял с розововиолетов оттенък. На дължина може да достигне до 125 см, но по нашето крайбрежие се ловят обикновено екземпляри с размери до 70-90 см и тегло-5-6 кг. Морската лисица се среща край европейските брегове на Атлантически океан, Средиземно, Мраморно и Черно море. Тя е дънна риба. Образува малки стада, които обитават дъната с дълбочина 80-90 м. През пролетта се приближава до брега във връзка с размножаването. Оплождането е вътрешно. Яйцата се отлагат поеденично по подводната растителност на дълбочина 10-40 м. Те са обгърнати от четириъгълни хитинови капсули. Краищата им имат дълги израдтъци, с помоща на които яйцата се прикрепят по подводния субстрат.  Всяко от яйцата е включено в специална рогова капсула с израстъци, които я задържат по подводни субстрати. Развитието продължава 4 - 5 месеца. Малките се раждат с резорбирано жълтъчно мехурче с размери 12 - 13 см. Морската лисица се храни с дънни организми-ракообразни, мекотели, червеи, дънни риби и др. Особено значение имат висшите ракообразни, които състабляват до 72% от храната й. Черният дроб на морската лисица е богат на мазнини и се използвба за добиване на витамин А и Д.

Най-големия рибешки стек от акула, не съм ял още такава риба

тази акула има бая голяма уста
тази акула пък е доста ухилена

тази акула се е ядосала доста

някои акули
пък скачат много


вижте и това клипче за акулиhttp://www.vbox7.com/play:90009c7d&start=230