Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: riba
Категория: Хоби
Прочетен: 998024
Постинги: 146
Коментари: 176
Гласове: 4111
Архив
Календар
«  Октомври, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Един блог за рибите в помощ на рибарите, всичко свързано с рибата и риболова, начини на ловене и места за успешен риболов, а също така и чалъмите при риболова и някоя друга рецепта.
Автор: riba Категория: Хоби
Прочетен: 998024 Постинги: 146 Коментари: 176
Постинги в блога от Октомври, 2009 г.
2  >  >>
31.10.2009 12:07 - Лин-Tinca tinca
Други названия: лин, каленик, блатна пъстърва, блатарка 
  image

Описание: Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.

image


Стръв и захранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб.
Линът като стръв

Като стръв въпреки подчертаната си издръжливост и жизненост линът изобщо не бива да се употребява. Нито един от нашите хищници няма да се съблазни на линче освен при липса на друга живинка. Така че всякакви опити са излишно унищожаване на тази красива и ценна риба.
Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато
Категория: Хоби
Прочетен: 2013 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 14.11.2009 21:31

Миналата седмица ходих до КАТ понеже 2 години нямам никакво регистрирано нарушение, а преди това ми отнеха 17 контролни точки от КАТ и реших да проверя как стои въпроса относно възстановяването им. Там ми казаха да попълня една молба (има образци) и да я подам. Подадох я и ми възстановиха точките до максималния размер (39). И затова реших да пиша защото преди да отида четох по нета, пиотах познати ама никой нямаше напредстава как точно стои въпроса. Подаването на молбата е безплатно и още същия ден ти възстановяват точките. Баща ми пък 2 месеца преди това взе златен талон нямаше нарушение повече от 6 години. Отиде пусна молба която също е безплатна и му дадоха веднага новия талон, така че ако някой има въпроси пишете.

Категория: Хоби
Прочетен: 2285 Коментари: 1 Гласове: 7
  •  

imageРасперът е една от най-бързите сладководни риби в нашите големи реки. По бързина може да си съперничи единствено със пъстървата, а за капризите му и за неговата предпазливост може да ви разкаже всеки опитен спинингист. Особено добри условия за распер има в големите реки с каменисто дъно с неравности по него. Отлични са районите около прагове и бентове и места където силното и бързо течение преминава в умерено.

Расперът е типичен хищник, който се храни предимно с дребна риба обитаваща повърхностния воден слой. На дължина при обилна храна той може да нарасне до 60–80 см, а на тегло достига 6–7, а рядко и дори 10 килограма. Гърбът на сребристата отстрани риба е доста широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а плавниците – големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи, но за разлика от този на клена е с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст, която се прибира в нарочно вдлъбнато място на горната челюст. Главата му е по-заострена от тази на кефала, пък и цялата риба има по-стремително удължен силует от него. Расперът е отявлен хищник, след като навърши година или по-скоро достигне към 200 грама тегло. От този момент нататък той безпощадно преследва дребните рибки, с които се храни – уклейки, бабушки и белици.
 

Плячката сиimageгони като често издава присъствието си на повърхността с т.н. „бухкания” с опашка. В нашите реки потенциални негови жертви са уклейките и пръскачите, наричани още планински уклеи. Освен в малките реки, пръскачите се срещат в долните течения на Струма, Марица, Искър и други наши реки, където са една от потенциалните жертви на расперите. Нерядко расперът напада кефалчета, бабушки и други рибки със сребристо, тяло източено тяло. Той е хищник, който през топлите месеци от годината ловува предимно в горните водни слоеве, а в късната есен, зимата и ранната пролет се храни в дълбоките води.
image
Методи на ловене

Основният начин да се гони сериозен распер вече е само спининговият риболов. Ако е нужно, блесните могат са се утежнят – най-добре с монтиране на допълнителна 5–6-сантиметрова телена ос пред тях по линията с нанизани сачми. Така далечината на замятането става към 30–40 метра, което е достатъчно, за да достигнем местата, на които рибата гони. Блесните се водят сравнително бързо, като ударите често стават в последните десетина метра преди брега. Расперът бие яко и често се набожда на всички жила на тройката. След първия му отчаян порив за свобода го водим без много аванти, защото устата му е здрава и рядко се откача. На булдо ударите често завършват и с късане, особено привечер, когато и по-едрите парчета тръгнат да патрулират за летящи насекоми.

image

Кулинарни качества

Като при повечето хищници – отлично месо, с туширан и съвсем слаб рибешки вкус. То е възтлъсто и бяло. Местната дунавска традиция изисква парчетата от распер да се пържат в силно нагорещен тиган без предварително овалване в брашно, и то не в олио, а в свинска мас. Така малките костици изчезват, а вкусът наистина дълго се помни.

Категория: Хоби
Прочетен: 2457 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 25.10.2009 17:13
  За нашите климатични условия обикновено до края на октомври трябва да се извършат основния есенен преглед и зазимяването на пчелните семейства colonies.
Трябва да се знае обаче, че заедно с осигуряването на достатъчно качествена храна и навременното и правилно зазимяване, важно условие за доброто презимуване на семействата colonies imageе и полагането на подходящи грижи и осигуряването на пълно спокойствие на пчелните семейства colonies към края на есента и през зимата.
Може да срещнете десетки пчелари и да установите че всеки от тях зазимява своите пчелни семейства colonies по различен начин.
Първата разлика идва от системата на кошерите.
При Дадана блат - сваляме магазините и ги прибираме в специално помещение, празните пити от плодника също пребираме и поставяме преградна дъска.
При многокорпусните също се прибират празните пити и се слага преградна дъска, често срещано е зад преградната дъска да се сложат празните пити. Според един пчелар с наз 35 - 40 г. опит целта на всичко е с минимум усилия да се получи максимум резултат.
Със стесняването идва и подхранването - тук също има милиони варианти.
На пчелните семейства colonies imageтрябва да се осигури достатъчно мед за да презимуват - ОК. и да не е манов - добре обаче моите пчелички друт мед не правят - първата и втората година бях много притеснен.
През следващите 2 -3 години установих че не е проблем / да пази господ/
Установих че за пчелите и зазивяването може да е различно - експериментирах и зазимих няколко кошера без да ги стеснявам - оставих повечко мед  подхранвах - получи се.
Понеже имам два вида кошери - Многокорпусни и Дадан Блат направих експеримент и със втория вид - на единия оставих магазина от горе защото кошера е стар и дъното не се маха, а на втория преместих магазина върху дъното а плодника сложих над него - да ви кажа тежи ((((((:
Преди слагах между корпусите на многокорпусните хартия с десетина см разстояние по средата - в последните година две и това не правя - само я смилат на талаш.
И сега зазимяването при мен е преместване на празните корпуси или магазини под семейството colonies , затваряне на входовете до 2 см и подхранване - така с минимум усилия разчитам на максимум ефект.
Категория: Хоби
Прочетен: 1467 Коментари: 0 Гласове: 7
"Само не ходете на Марица, понеже риболовът там е забранен. Първо стрелят, после питат, или най-малкото - бой и после в реката! А за тези, които стигнат турския бряг, няма да е само бой... На останалите места в Гърция може да се лови без проблем." Това са инструкциите, които получавам по електронната поща от Цербер. Той е български емигрант, работещ в Гърция, и е избрал името на зловещото куче от старогръцката митология за свой ник в риболовния портал .

Влизането на България в ЕС освен всичко друго донесе и неочакваната екстра за риболовците да ловят без билет, такса или каквото и да е разрешително на територията на Гърция. От няколко месеца насам ранната съботна сутрин на контролно-пропускателните пунктове Кулата и Илинден минава по един и същ начин: стотици автомобили, натоварени с въдици, палатки и всякакъв друг вид риболовно снаряжение, се отправят към Гърция под снизходително усмихнатите погледи на служителите от южната страна на границата.

Без фасове, моля image

Колоната от автомобили се изнизва бързо покрай гръцкия граничен пункт Ексохи, на около 12 км южно от Гоце Делчев. Отстрани гърците са поставили огромен десетметров надпис на чист български език "Моля, не хвърляйте незагасени угарки от цигари сред природата!", който ви се набива в очите, докато показвате личната си карта. По-късно ще разберем, че надписът съвсем не е случаен.

Целта на повечето пристигащи през Илинден и Ексохи български риболовци е Потами - село, разположено на около 30 км от граничния пункт. От Ексохи надолу тръгва хубав асфалтиран път, по който няма нито една дупка. След десетина минути се стига до общинския център Като Неврокопи, градче с 3000 жители, което сутринта още спи. По-нататък шосето, отново без нито една дупка, поема в планинска междуселска дестинация и стига до язовира в Потами. Навремето селото е било българско, носело е името Борово, но през двадесетте години на миналия век народът се е изселил в Западна Тракия и България, а на негово място са пристигнали гръцки бежанци от Турция.

Грък шаран не яде

В Гърция за разлика от опосканите и изгребани български реки и язовири има страшно много риба. Сладководната, която се е развъдила до безобразие, не представлява почти никакъв интерес за местните риболовци, тъй като гръцката кулинарна култура опира само до морските видове. С една дума - никой грък не желае да си цапа ръцете с миризливи люспести шарани.

Именно шараните обаче са основната цел на българската риболовна атака. Шаранът може да се консумира пържен, печен, на фурна, на плакия, на керемида, пълнен с орехи, а става и за консервиране в буркани. Освен това в Гърция се лови абсолютно безплатно. Цербер ни е предупредил, че законите все пак са строги по отношение на режима на риболов, но пък никой не следи за спазването им в сладките води, тъй като рибата е считана за малоценна. Имате право да ловите с две въдици с по една кука и дневно да задържите до два килограма риба. Останалият улов трябва да се пусне обратно във водата, за да се поддържа рибният баланс.

Добър ден, България

Впрочем, както се убеждаваме сами, гръцкото риболовно законодателство, наредбата за изхвърляне на фасове и въобще цялата цивилизация, с която се свързва присъствието на която и да е страна в ЕС, приключва до брега на язовира в Потами. Там всички са избрали българското, и то в най-лошия му вариант.

Хидросъоръжението е разположено в района, където река Доспат се влива в Места, и служи за производство на електроенергия. Километричният бряг е плътно зает от стотици палатки и автомобили, всички до един с българска регистрация от София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил и Перник. Пристигайки, оставаме с впечатлението, че Бойко Борисов вече е решил проблема със софийския боклук и го изхвърля именно тук, до язовира в Потами. На брега ни посрещат купчини отпадъци с марка BG - пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода, стъклени шишета от фабрична ракия и домашна шльокавица, туби от автомобилно масло, консервни кутии и хиляди употребявани и захвърлени найлонови торбички. Контрастът с видяното преди това е невероятен, тъй като гръцките селца, през които сме минали на идване, са чисти и подредени до педантичност.

В Гърция неслучайно е забранено паленето на огън сред природата, особено след като страната това лято беше изпепелена от горски пожари. На язовира обаче има колкото българи, толкова и остатъци от огнища. Всичко това в сърцето на красивата северна част на планината Фалакро. С една дума - толкова съсипано с боклуци място едва ли може да си представите. Добър ден, България.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=383790
Категория: Хоби
Прочетен: 2893 Коментари: 3 Гласове: 6
Последна промяна: 17.10.2009 11:39
Аmphiprion ocellaris(Обикновена риба-клоун) или по-известна като Немо е най-популярната и предпочитана рибка сред акваристите в света. Известността й идва не само от хитовия филм "Търсенето на Немо", но и от ярките, искрящи оранжеви, бели и черни ивици, които правят рибката много пъстроцветна придобивка в аквариумът. За да се засили оранжевия цвят е добре да се сложи осверление и от жълто-червения диапазон.
Тези, малки, достигащи до 8 см., риби са подходящи за малки аквариуми(поне по 15л. за всяка) и особено за хора, които тепърва навлизат в морската акваристика. Това е така заради сравнително лесното й отглеждане и размножаване в аквариумни условия.
Не изисква по-специални условия, също така и митът, че не може клоун да живее без анемония е измислица! Рибките са просто в симбиоза с нея, те имат мн дебела слузна обвивка, която ги предпазва от парливите клетки на актинията и заради която обвивка тя не ги смята за храна. Актиниите ги защитава от хищниците с парливите си клетки(при уплаха се крият в нея), а клоуните я "хранят" с остатъците от тяхната храна. В домашни условия рибките могат да се хранят с хирономус, солни рачета (артемия), замразени храни(голям размер), крил, други видове дребни скариди и специализирана храна за морски риби, особено ако рибите са развъдени в изкуствени условия.
Немо живее в западния Тихи океан, Индийския океан и около Австралия, Индонезия, Филипините, Тайланд, Малайзия, Сингапур и Тайван, за това за него най подходящата температура е от 24oC до 27оС и соленост 36%0(SG- oт 1,023 до 1,027). Нивото на плуване на рибките е средно към дънно. Тереториални риби, съжителстват чудесно с всякакъв вид безгръбначни(освен с храната си де image). Освен основната форма на обикновената риба клоун чрез селекция се е получила и черна форма с черен цвят и характерните бели ивици.
Съвсем възможно е клоуните да се рамножат в аквариума ни! За да стне това трябва да се купят поне два клоуна чифт или двама мъжки, като единия ще се развие до женска. За да се приготвят за хвърлянето на хайвер, рибките, трябва да се хранят добре с предимно жива храна. Ако се отглежда чифта в общ аквариум или с други клоуни(тук се включва и собствения вид), за да хвърли хайвер двойката трябва да има анемония(използват я за защита на жълтооранжевите хайверни зрънца). Те почистват мястото около основата на анемонията и след бурни брачни игри отлагат зрънцата. Тогава трябва всички други риби да се махнат от аквариума ако не е достатъчно голям, защото мъжките стават доста агресивни. Но ако се отглежда само една двойка в аквариума, би трябвало да успеят да хвърлят хайвера си спокойно и без анемония. Грижат се за поколението си. Ларвите се хранят с ротатории като начална храна.
imageimageimageimageimage
image
image

Amphiprion ocellaris (Common clownfish) or better known as Nemo is the most popular and preferred fish among aquarists worldwide. Her reputation comes not only from the hit film "Finding Nemo" but also by the bright, bright orange, white and black stripes, which make it very colorful fish tank in the acquisition. To enhance the orange color is good to put osverlenie and yellow-red range.
Those small, reaching to 8 cm fish are suitable for small aquariums (at least 15l. Each), and especially for people who still enter the marine Aquaristic. This is relatively easy because of its cultivation and breeding in aquarium conditions.
Not require special conditions, and also the myth that the clown can not live without windflower is fiction! The fish are just in symbiosis with it, many others, they have a thick mucus coating that protects them from the stinging cells of sea anemone and a coat because she considered them for food. Aktiniite protect them from predators with their stinging cells (in hiding in fear of it), and clowns it "fed" with the remnants of their food. The fish at home can eat hironomus, salt racheta (Artemia) Frozen Food (large), krill, other small shrimps and specialized food for marine fish, especially if the fish are breeding in artificial conditions.
Nemo live in the western Pacific Ocean, Indian Ocean and around Australia, Indonesia, Philippines, Thailand, Malaysia, Singapore and Taiwan, so for him at the appropriate temperature is 24oC to 27oC and salinity 36%0(SG-From 1.023 to 1.027). Level of swimming The fish is average to bottom. Teretorialni fish coexist wonderfully with any kind of invertebrates (except meals de image). Besides the main forna the ordinary clown fish through selection is received and the black shape with the characteristic black and white stripes.
Quite possibly ramnozhat be clowns in our aquarium! To stne it must buy at least two pair of clown or two males, one will develop to a female. To prepare for spawning, fish should be fed well with the mostly live food. If grown in a common aquarium pairs or with other clowns (which includes its own kind) to the pair threw eggs must have windflower (use it to protect the yellow-orange caviar grains). They cleaned the place around the base of the anemone and then violent games postponed marriage grains. Then all the other fish must be removed if the tank is not big enough, because the males become very aggressive. But if you grow only one pair in the aquarium, you should be able to spawn safely and without windflower. Care for their offspring. Larvae fed with rotifer as home food.
Категория: Хоби
Прочетен: 4904 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 09.12.2009 21:20
http://www.vbox7.com/play:9dd363eb&start=235
Норвегия е рая за риболовеца, аз съм имал удоволствието да ловя риба там , ловил съм треска , писия и паламуд кефа е огромен имаш ли хубави такъми със сигурност ще хванеш много риба и ще ти остане незабравим спомен.
Категория: Хоби
Прочетен: 2354 Коментари: 0 Гласове: 5
Сребриста каракуда (Carassius gibelio), наричана и обикновена каракуда е широкоразпространена риба. У нас обитава също и Златистата каракуда, представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата. При сребристата каракуда темпът на растеж е доста бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг. Сребристата каракуда е пословично издръжлива и непретенциозна към водите, които обитава. Това е една от нашите риби, които могат да оцелеят във вода с минимални количества разтворен кислород (0,6–0,5 см2/л).
image
Тя е разпространена повсеместно, като единственото є изискване е да няма бързо течение, защото тромавото и тяло не е пригодено да се бори с него, поради това каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Характерно за тази риба е и това, че в някои водоеми има само пасажи от женски екземпляри. Хайверът им обаче се опложда от мъжките на други видове риби. Каракудите показват висока приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “Розов кладенец” и “Овчарица”, но и ледените води на язовирите “Искър” и “Батак”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия свят, защото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на щука.
image
Категория: Хоби
Прочетен: 3266 Коментари: 2 Гласове: 6
Последна промяна: 26.10.2009 18:58
Кипърци с право на бият като не можем да играем защо се излагаме поне да се откажем че да ни е срам с право сбирщина от палячовци с навирени носове. Че ний от махалата да бяхме отишли да играем с кипър поне щяхме да ги бием на бой ако не можем на футбол. Всички от национала да се отказват ДА НЕ НИ ИЗЛАГАТ ПОВЕЧЕ
Категория: Хоби
Прочетен: 1852 Коментари: 1 Гласове: 4
imageimage
imageimage
imageimage
няма как и там хората ходят по нужда
image
imageimageimageimageimageimage
Категория: Хоби
Прочетен: 1467 Коментари: 0 Гласове: 6
2  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!