"Само не ходете на Марица, понеже риболовът там е забранен. Първо стрелят, после питат, или най-малкото - бой и после в реката! А за тези, които стигнат турския бряг, няма да е само бой... На останалите места в Гърция може да се лови без проблем." Това са инструкциите, които получавам по електронната поща от Цербер. Той е български емигрант, работещ в Гърция, и е избрал името на зловещото куче от старогръцката митология за свой ник в риболовния портал .

Влизането на България в ЕС освен всичко друго донесе и неочакваната екстра за риболовците да ловят без билет, такса или каквото и да е разрешително на територията на Гърция. От няколко месеца насам ранната съботна сутрин на контролно-пропускателните пунктове Кулата и Илинден минава по един и същ начин: стотици автомобили, натоварени с въдици, палатки и всякакъв друг вид риболовно снаряжение, се отправят към Гърция под снизходително усмихнатите погледи на служителите от южната страна на границата.

Без фасове, моля

Колоната от автомобили се изнизва бързо покрай гръцкия граничен пункт Ексохи, на около 12 км южно от Гоце Делчев. Отстрани гърците са поставили огромен десетметров надпис на чист български език "Моля, не хвърляйте незагасени угарки от цигари сред природата!", който ви се набива в очите, докато показвате личната си карта. По-късно ще разберем, че надписът съвсем не е случаен.

Целта на повечето пристигащи през Илинден и Ексохи български риболовци е Потами - село, разположено на около 30 км от граничния пункт. От Ексохи надолу тръгва хубав асфалтиран път, по който няма нито една дупка. След десетина минути се стига до общинския център Като Неврокопи, градче с 3000 жители, което сутринта още спи. По-нататък шосето, отново без нито една дупка, поема в планинска междуселска дестинация и стига до язовира в Потами. Навремето селото е било българско, носело е името Борово, но през двадесетте години на миналия век народът се е изселил в Западна Тракия и България, а на негово място са пристигнали гръцки бежанци от Турция.

Грък шаран не яде

В Гърция за разлика от опосканите и изгребани български реки и язовири има страшно много риба. Сладководната, която се е развъдила до безобразие, не представлява почти никакъв интерес за местните риболовци, тъй като гръцката кулинарна култура опира само до морските видове. С една дума - никой грък не желае да си цапа ръцете с миризливи люспести шарани.

Именно шараните обаче са основната цел на българската риболовна атака. Шаранът може да се консумира пържен, печен, на фурна, на плакия, на керемида, пълнен с орехи, а става и за консервиране в буркани. Освен това в Гърция се лови абсолютно безплатно. Цербер ни е предупредил, че законите все пак са строги по отношение на режима на риболов, но пък никой не следи за спазването им в сладките води, тъй като рибата е считана за малоценна. Имате право да ловите с две въдици с по една кука и дневно да задържите до два килограма риба. Останалият улов трябва да се пусне обратно във водата, за да се поддържа рибният баланс.

Добър ден, България

Впрочем, както се убеждаваме сами, гръцкото риболовно законодателство, наредбата за изхвърляне на фасове и въобще цялата цивилизация, с която се свързва присъствието на която и да е страна в ЕС, приключва до брега на язовира в Потами. Там всички са избрали българското, и то в най-лошия му вариант.

Хидросъоръжението е разположено в района, където река Доспат се влива в Места, и служи за производство на електроенергия. Километричният бряг е плътно зает от стотици палатки и автомобили, всички до един с българска регистрация от София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил и Перник. Пристигайки, оставаме с впечатлението, че Бойко Борисов вече е решил проблема със софийския боклук и го изхвърля именно тук, до язовира в Потами. На брега ни посрещат купчини отпадъци с марка BG - пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода, стъклени шишета от фабрична ракия и домашна шльокавица, туби от автомобилно масло, консервни кутии и хиляди употребявани и захвърлени найлонови торбички. Контрастът с видяното преди това е невероятен, тъй като гръцките селца, през които сме минали на идване, са чисти и подредени до педантичност.

В Гърция неслучайно е забранено паленето на огън сред природата, особено след като страната това лято беше изпепелена от горски пожари. На язовира обаче има колкото българи, толкова и остатъци от огнища. Всичко това в сърцето на красивата северна част на планината Фалакро. С една дума - толкова съсипано с боклуци място едва ли може да си представите. Добър ден, България.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=383790