Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: riba
Категория: Хоби
Прочетен: 1223394
Постинги: 146
Коментари: 176
Гласове: 4112
Архив
Календар
«  Октомври, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Един блог за рибите в помощ на рибарите, всичко свързано с рибата и риболова, начини на ловене и места за успешен риболов, а също така и чалъмите при риболова и някоя друга рецепта.
Автор: riba Категория: Хоби
Прочетен: 1223394 Постинги: 146 Коментари: 176
Постинги в блога от 03.10.2009 г.
image
Тялото на блескача е странично сплеснато и удължено. Устата е ясно насочена нагоре. Люспите имат сребрист блясък и леко упадват при улавяне на рибата. Между коремните перки и аналната перка има кил без люспи. Гърбът е синкавозеленикав, а страните и коремът - сребристобели. На дължина досига около 18 см, а на тегло - около 50 г.image Въдичарите обаче знаят, че това не е точно така, защото в нашенските рубрики “Добър улов”, “Златната въдица” и “Лична слука” неведнъж сме виждали снимки на “исполински” уклеи с дължина 25 см и тегло към 160–200 грама. Но все пак ихтиолозите имат право, защото уклеи с рекордни трофейни размери се срещат наистина само по изключение. Уклеят е рибка с продълговато, странично сплескано тяло, с изящна стремителност и хармоничност. От пръв поглед е ясно, че имаме работа с отличен и бърз плувец. Гръбчето най-често е зелено, синьо-зелено или сиво-зеленикаво, а понякога и с по-тъмен маслинов оттенък. Част от оцветяването на гръбчето сякаш премива странично и по-надолу, където се губи в подчертано металното сребро на люспите. За такова малко рибе те са добре оформени и достатъчно едри. Характерно за тях е, че лесно и бързо опадват при хващане на уклея в ръце. Перките най-често са сивкави, като в основата си могат и да жълтеят леко. Характерна за рибката е и аналната перка, която е удължена подобно на кил. Очите са подчертано сребристи. Като повечето риби на въздух уклеят губи част от красотата на цветовете си, но все пак не така рязко, както това става с балканската пъстърва. Долната челюст на уклея е не само по-дълга от горната, но е и характерно извита нагоре. Това показва и типичният за тази рибка начин на хранене – често на самата водна повърхност, преследвайки малки мушици, комари и други ситни летящи твари.  Рибката живее около 8 години, у нас достига полова зрелост на втората си година. Размножава се през втората половина на пролетта на големи пасажи, като хвърля хайвера си на порции в зависимост от температурата. У нас се среща във всички реки, в лимани и в други застояли води. Той е топлолюбив вид. Придържа се в горните слоеве на водата, където температурата е по-висока. Движи се обикновено на малки стада. Хайверът си изхвърля на порции от май до юни по места с бързо течение на водата, по чакълести дъна и поо-рядко ппо подводна растителност по която полепва. В зависимост от температурата на водата излюпването става за не повече от 3 - 4 денонощия. При рязкото и понижаване за няколко дни уклеят прекратява хвърлянето на хайвера и го подновява чак когато температурите трайно се повишат. В нашите води тази рибка е разпространена почти навсякъде. Все пак по-добре се развива в дълбоки водоеми с бистра и чиста вода – язовири, кариери за вадене на чакъл, реки със средно течение. Определено не му понасят блатата и горните участъци на реките, едно, заради студената им вода и, друго – заради бързеите, които не обича много. В заключение за вида може да се каже, че предпочита стоящи или бавно до умерено течащи води с по-голяма дълбочина, независимо че обитава предимно горния им слой. Оттук следва и изборът на местата за риболов на уклей: във водоемите със стоящи води – места с по-рязко увеличаване на дълбочината и със стръмни, не обрасли брегове; в реките – вирове с обръщане на течението и пак с достатъчна дълбочина.
image
Храна за блескача са планктонни организми - главно ракообразни и по-рядко водорасли, ларви на насекоми и насекоми, паднали във водата.Уклеите редовно изскачат над водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски вода, за да прекъснат полета им. Това, разбира се, важи за по-големите, вече поотраснали рибки, иначе ситният уклей се храни предимно със зоопланктон. Понякога напада хайвера на други риби, както и собствения си хайвер, а така също и ларвите на рибите.
Категория: Хоби
Прочетен: 47535 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 24.11.2013 13:08
03.10.2009 16:09 - Кротушка

Кротушката е малка вретеновидна рибка от семейство шаранови. В зависимост от условията на обитаване при тази рибка се срещат известни различия в големината и цветовете на тялото. Все пак максималните є размери са 20 см дължина и тегло от 100 г. Средните параметри на ловените с въдица риби обаче рядко надхвърлят 12–15 см. Кротушката има стремителен вретеновиден силует с хармонично поставени жълтеникави плавници, които са изпъстрени с тъмни пресечени жилки. Гръбчето е зеленикаво-кафяво, сивкаво или дори маслинено. Люспите са сравнително едри за размера на рибката. Характерно е, че по тях няма слуз. От двете страни на тялото по протежение на страничната линия са оформени ивици от по-тъмни петна. Техният цвят може да варира от тъмнокафяв през почти черен до синкаво-черен. Главата на тази рибка е сравнително едра, с големи очи и долно разположена уста, в ъглите на която има по едно мустаче. Всичко това идва да ни каже, че имаме работа с типична дънна риба. Характерно за нея обаче е, че е способна да обитава и доста плитки води, независимо дали са подвижни или не. Все пак предпочитаните от кротушката води трябва са чисти, като дъното да не е много затревено или тинесто, а покрито със ситен чакъл или пясък.
image

Стръв и захранка

Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас. Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци. Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно. Дълбочина според сезона – есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Естествено, за да не хабят сили, рибоците “кротуват” на завет от течението зад някой по-голям камък и се придвижват скокообразно до следващото укритие. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5–6 топки мачкан хляб с глина. Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета. И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко. Целта е се поддържа “интересният” хранителен облак около нашето си място. В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването.

Качества като стръв

За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода – стиропор, булдо, корк.

Кулинарни качества

След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Най-разпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин. В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малкарибка. Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Изобщо с пенлива нагарчаща бира или тънко резливо бяло вино тази риба наистина надскача отпуснатия и от Бога мизерен ръст.

Риболовът на кротушки е голяма атракция, съчетана с нужната доза удобство. Понякога рибите от един пасаж като че ли държат да не се разделят чак до тигана. Така че по 50–70 и дори 100 рибета от едно и също място при кротушкарството не са изненада. Изненадата е чак на следващия излет, когато, ако сме прекалили във видовото прочистване, ще има да замятаме напразно.

Категория: Хоби
Прочетен: 1259 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 06.10.2009 19:29
 

Всички видове на живот на рибата имат връзка с адаптацията на общата среда, физическата, химическата и биологичната. В изучаването на живота на рибата, всички взаимни зависимости на техният живот, като поведение, движение, възпроизвеждане и психични характеристики, трябва да бъдат включени.
 

Връзката им с разнообразнитеimage места за живеене е голямата разновидност на жизненият им цикъл. Повечето от тях снасят от сравнително малки яйца от няколко дни до няколко седмици или повече след като яйцата са разпръснати във водата. Новоизлюпеното не е напълно развито и се нарича ларва докато телесните структури като перки, скелет и някои органи не се развият напълно. Животът на ларвата често е много кратък, обикновено по-малко от няколко седмици, но може и да е много дълъг, някои миноги живеят като ларви за поне пет години. Младите риби и ларвите, трябва да израснат доста преди да стигнат полова зрялост и техният малък размер и други фактори, често показват влиянието на района, в който живеят в сравнение с възрастните. Например, някои тропически крайбрежни риби имат пелагична ларва. Храната на ларвата също е различна и те често живеят в плитки води, където са скрити от хищници.

След като рибата достигне пълен размер, дълголетието на живота и е обект на много фактори, като вродена норма за стареене, натиск от хищниците и природата на локалният климат. Дълголетието на вида в защитена среда(аквариум) може да няма нищо общо с продължителността на този вид на свобода. Много от малките риби живеят само от една до три години най-много. Някои от големите видове могат да живеят от 10 до 20 години и дори повече.

Поведение

Поведението на рибата е сложно и разновидно. Като при повечето животни с централна нервна система, природата на отзива на индивидуална риба към стимули от заобикалящата я среда зависи от наследствените черти на нервната и система, от това което е научила от миналият опит и от природата на стимула.

Рибите възприемат света около тях чрез обичайните чувства на зрение, миризма, слух, допир и вкус и чрез специална страничен детектор за свойствата на водата. В малка част от рибите, които възпроизвеждат електрични полета, процес, който е най-добре да се нарече електролокационен, помага за възприятието. Някои от тези чувства често е подтиснато за сметка на другите в зависимост от адаптацията на рибата. При рибите с големи очи, чувството за миризма може да е подтиснато; други с малки очи, ловуват чрез миризма.

Сънят при рибите, всички от които нямат клепачи, се състои от отпуснато състояние ,в което рибата поддържа баланс и се движи бавно. При атака или раздразнение, повечето от тях могат да избягат бързо. Някои видове риби просто лежат на дъното когато спят. Повечето риби от типа морска котка и щипок както и някои змиорки и електрически риби са напълно нощни, като през деня спят в дупки, дебели растения или други защитни части на околната среда.

Комуникацията между членовете вида или между два или повече вида често е много важно, най-вече при размножаването. Методът на комуникация може да бъде визуален, при малките и големите риби. Видът на комуникация може да бъде визуален между малките така наречени риби чистачи и големите риби от различен вид. По-голямата риба често позволява на чистещата да влезе в устата и за да премахне паразитите. Чистещата риба се познава по отличителният и цвят и действия, следователно не бива изяждана, дори когато по-голямата риба е хищник.

Категория: Хоби
Прочетен: 1738 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 06.10.2009 19:33
  image image

Хамсията - по-голямата братовчедка на цацата, напълни морето край Варна.

Доведе я шабленското земетресение. Най-старите варненци си спомнят как през 1942 г. земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. Хората влизали във водата и гребели хамсията с кофи и кошници.

"Гъмжи навсякъде край бреговете ни", потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Хамсията зимува в Мраморно море и се задържа при нас само за 2-3 месеца. Тя е от семейството на малките клупеидни риби заедно със сардината, цацата и карагьозът. Табиетлиите я ловят на въдица само до края на август и си я осоляват. През септември вече става прекалено мазна и може да граняса.

В Черно море има и азовска хамсия, която зимува там. През зимата пък във Варненското езеро има едра хамсия заради топлата вода в него от ТЕЦ.

За едни хамсия, за други сомове! 115-килограмов сом изплува от пресъхващия язовир "Гарваново" до едноименното хасковско село, съобщиха очевидци. Заради липсата на кислород рибата измира, потвърди РИОСВ.

 

 

Земетресението в морето пред Шабла най-вероятно напълни нашите води с хамсия. Гъмжи навсякъде край бреговете ни, потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Най-старите варненци си спомнят как през 1942 година земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. През ноември Южният плаж в града е гъмжал толкова от тази риба, че хората са влизали във водата и са я гребели с кофи и кошници. На пясъка са били струпани пирамиди от хамсия.

“За съжаление ние ловим само от 30 до 60 тона годишно хамсия, а сафрид - двойно повече. Тя зимува в Мраморно море и се задържа при нас само около 2-3 месеца. Хамсията е от семейството на малките клупеидни риби, вкоето са също сардината, цацата и карагьозът. През деня обаче тя се движи в горните слоеве на водата и у нас нямаме специалните тралове, с които се лови. В Турция хващаха по 300 000 тона годишно, които изнасяха с хладилни самолети за борсата в Хамбург, където вървеше на едро по 7 евро килограма”, казва научният сътрудник Виолин Райков, който е представителят на България в Черноморската комисия. В България хамсия се хваща с грибове и таляни. Грибовете представляват дълга 600-метрова мрежа, която се пуска рано вечер с лодки и рано сутрин се издърпва на брега на ръка от 10-членна бригада.

Миналата година обаче уловът на турците на хамсия падна под 150 000 тона. В най-луксозните нощни заведения на Истанбул няма ордьовър, в който да не се мъдри голяма тлъста осолена есенна хамсия. Уличните продавачи в търговския квартал Аксарай бутат колички с газови котлони и пържената хамсия там върви като сусамените гевреци цяла нощ.

По-големите табиетлии у нас ловят на въдица хамсия само до края на август, за да я осоляват. През септември тази риба става прекалено мазна и може да граняса.

“Хванал съм хамсия за мариноване за около 20 буркана от началото на лятото, но няма къде да се лови, защото на пристанището във Варна ни изгониха”, каза 75-годишният бай Иван. Той цял ден клати 8-метров прът с нанизани чепарета в зелен цвят и понякога хваща по 10 хамсии наведнъж. За любителски улов трябват малки кукички, 11-12-и номер, с увити около тях зелени конци с ламе.

В Черно море има още един вид хамсия - азовската, която зимува там. Едра хамсия има и през зимата във Варненското езеро заради топлата вода в него от големия местен ТЕЦ. Иначе хамсията, която идва от Мраморно и Средиземно море, не може да живее под температура 6 градуса на морската вода и най-късно до края на ноември заминава към Босфора. За разлика от нея братовчедката й, цацата, е по-студенолюбива и живее в Черно море целогодишно.

Изобилието нахамсия е добър знак, че тази година паламудът ще се завърне по българския бряг. Миналата и по-миналата есен тази риба почти изчезна от трапезата на българина. Голяма е вероятността да има лефер и по-малкия му събрат - чернокопа, който харесват хамсията повече от хората и я преследват през нощта.

 

ОТ КЪДЕ ИДВА

Хамсията е с продълговата форма и е по-голяма от своята братовчедка цацата. Освен хамсъ турците й викат още чатал куйрук, защото опашката й е с характерно раздвояване. Цаца е вероятно древно гръцко название, преминало в турското чача. Това е една и съща риба с копърката, която се нарича така заради консервирането й с копър. Цацата и копърката също така се наричат трицона. Това име е уникално и е наложено от покойния учен проф. Людия Иванов, който го превръща в научен термин заради факта, че през социализма цацата се използваше за храна на прасетата, тоест - вместо трици. В Англия наричат трицоната шпрот, в Балтийско море - килка. Най-големи запаси от океанска цаца има в Бискайския залив и в залива Бенгуела в Перу.

Категория: Хоби
Прочетен: 2019 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 06.10.2009 19:36
Търсене

Спечели и ти от своя блог!