Други названия: лин, каленик, блатна пъстърва, блатарка 
 

Описание: Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.

Стръв и захранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб.
Линът като стръв

Като стръв въпреки подчертаната си издръжливост и жизненост линът изобщо не бива да се употребява. Нито един от нашите хищници няма да се съблазни на линче освен при липса на друга живинка. Така че всякакви опити са излишно унищожаване на тази красива и ценна риба.
Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато