След размножаването скумрията се отправя на големи стада към Черно море. При миграциите скумрията следва преблизително линията на брега. Това се използува от рибарите за залагане на даляни. През октомври започва ново групиране на стадата и оттеглянето им по обратен път към Мраморно море. Там те прекарват зимата и напролет се размножават.
Скумрията има голямо стопанско значение. Масовият улов за нашата страна на тази риба е през пролетта (април-юни) и през есента (октомври-декември). Лови се с даляни, грибове, гъргъри, сетки и въдици. Вкусовите качества на месото са много високи. Използува се в прясно, сушено (чироз), пушено състояние и консерви.

Тялото на скумрията е вретеновидно. Гръбните перки са две. Зад втората гръбна перка има по една редица малки перки. Гърбът е морскосин, изпъстрен с напречни тъмни ивици, а коремът-сребристобял. На дължина достига до 30 см., а на тегло -до 260гр.
Скумрията е стадна морска риба. Половата зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Хвърлянето на хайвера се извършва през март-април на порции в Мраморно море при температура на водата 14 градуса и соленост около 38/5 промила. В Черно море не се размножава, тъй като солеността на водата е около 18 промила , хайверът пада на дъното и загнива.