Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: riba
Категория: Хоби
Прочетен: 1024978
Постинги: 146
Коментари: 176
Гласове: 4111
Архив
Календар
«  Септември, 2009  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Един блог за рибите в помощ на рибарите, всичко свързано с рибата и риболова, начини на ловене и места за успешен риболов, а също така и чалъмите при риболова и някоя друга рецепта.
Автор: riba Категория: Хоби
Прочетен: 1024978 Постинги: 146 Коментари: 176
Постинги в блога от Септември, 2009 г.
2 3 4 5  >  >>
30.09.2009 14:10 - Сардина
Едно бебе-сардина вижда за пръв път подводница и ужасено се втурва към майка си.
- Не се плаши, миличко - успокоява го тя. - Това е само една консерва с хора!!!

 

image

Средиземноморска сардина, сардела, Sardine (Sardina pilchardus)

Разпространена е в Атлантическия океан, Средиземно море, Бяло море и незначително в Черно море. Среща се в Тихия океан, където достига до 25 см дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 — 18 см и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използува в прясно състояние, за осоляване /аншоа/ и за консервиране /сардела/. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра.image
Дължина на тялото до 20 см, тегло до 30 г. На коремната страна се образува кил от нееднакви люспи. Зад горната част на хрилните капачета има тъмни кръгли петна, разположени в един ред по посока към опашката. Подвидът S.p.sardina е разпространени по африканското крайбрежие на Атлантическия океан, Средиземно море и прилежащите му морета. В Черно море е разпространен на всякъде. Биология: морска, стадна, топлолюбива риба. Съзрява полово на 2 години при дължина 13 см от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца.  Храни се с фито-зоопланктон и хайвер на риби. Нараства бързо. Извършва размножителни и хранителни миграции. В България няма стопанско значение. Попада случайно в уловите.
image

Категория: Хоби
Прочетен: 3080 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 06.10.2009 21:58
imageimageimageimageimage
това е малкия синковец на тати
imageimage
Категория: Хоби
Прочетен: 4535 Коментари: 9 Гласове: 12
Последна промяна: 06.10.2009 22:17
27.09.2009 13:42 - Морска котка
 

 

image

Морска котка, Common stingray (Dasyatis pastinaca)

 image

 
imageМорската котка е плоска акулова риба. Тялото и е голо и гладко. Гръбната му страна е леко изпъкнала, а коремната - плоска. Опашката е източена като камшик и е с остър назъбен шип. Тялото е гръбно - коремно сплеснато с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Опашката е добре обособена, въоръжена с дълъг до 37 см. шип, който съдържа отровен секрет. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на женските е до 1 м, на мъжките до 85 см но най-често се ловят индивиди, дълги 60-70 см с тегло 6-10 кг. Улавяни са екземпляри с тегло 20 кг.Морската котка се среща в Атлантическия океан и моретата, свързани с него. Тя е дънна риба иimage живее на дълбочина от 20 до 80 м. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.  Размножава се през юли-август.  Тя е живородна. Оплодените яйца се  съдържат в яйцепроводите. Зародишите се изхранват от жълтъка на яйцата. Храносмилателната им система е свързана с тази на майката чрез тънки израстъци. Раждат се до 32 оформени малки. Инкубацията продължава около една година. Храна за морската котка са висши ракообразни, по-рядко мекотели и дребнa рибa. Няма стопанско значение. Ловят се единични екземпляри.
image
 

Категория: Хоби
Прочетен: 4969 Коментари: 3 Гласове: 5
Последна промяна: 10.10.2009 14:40
Здравейте всички вече е факт пак станах татко Велизар (името на бебока) се роди днеска към 6.30 часа  тежи 3.700 кг и е висок 51 см. Мама още не съм я видял но Бебо го видях а мама ще я видим след обяд. Роди нормално да е жива и здрава и Велизар също. Роди в окръжна болница във Варна понеже сме от тук, а на доктора и Алфред  Якуб му пожелавам да е жив и здрав също. По нататък ще ви пиша пак, а също така и тя ще пише нейния блог е deteto2009.
Категория: Хоби
Прочетен: 4748 Коментари: 12 Гласове: 7
Belone belone Семейство Зарганови BELONIDAE image  

Деликатесна риба, желан улов за всеки въдичар. Интересното е че костите и са
зелени на цвят. Има превъзходен вкус когато е приготвена на скара или пържена.
Лови се ежегодно на места които са известни с това че "държат" зарган в
определени периоди на годината.
Размери: На дължина достига до 70 см. и тегло до 700 г.
Биология: Зарганът е морска стадна пелагична риба, която отбягва опреснените
участъци на морето. Живее 6 - 9 години, като полово съзрява на 1 - 2 години.
Размножителния период на заргана е твърде дълъг - започва от април и
продължава до септември. Расте бързо. Късно през есента се оттегля от нашето
крайбрежие и отива на Юг.
Хранене: Както повечето морски риби, зарганът се храни с риба. Основно хамсия,
трицона и др. малки рибки.image
Риболов: Лови се основно на леко на малка дълбочина - 50 - 70 см. на стръв
блатен червей и белена сkарида и на морско булдо със същата стръв, също
така и на бомбарда, както иларията. Улавя се и на чепаре когато търсим сафрид
и чеперето се намира в горните слоеве на малка дълбочина. Тогава той така
оплита чепарето мятайки се, че често го довежда до състояние на негодно за
употреба. По крайбрежието на региона има места които заргана предпочита.
При риболова на зарган основното е, че трябва да се намери. Попаднете ли
на място със заргани и разполагате с необходимата стръв и такъм - гарантиран
ви е незабравим риболовен излет. Няма ограничения в риболова свързани с
минимални размери на улавяните риби.
image

Категория: Хоби
Прочетен: 1955 Коментари: 2 Гласове: 5
Последна промяна: 14.12.2009 16:23
Здравейте всички не съм писал скоро защото чакам да ставам пак татко. Жена ми е в болницата ама още не е родила и затова нямам време да пиша. Като роди ще продължа да пиша пак. Чао засега от мен скоро ще пиша пак.
Категория: Хоби
Прочетен: 2586 Коментари: 5 Гласове: 6
21.09.2009 22:28 - Сериала Перла
Хора помагайте кажете няма ли някъде сайт за гласуване за премахването на този сериал. Защото в нас се гледа от всички с изключение на мен и синът ми който е на 2 години иначе всички жена ми , майка ми , баща ми не откъсват поглед. Затова кажете някой сайт или нещо да гласувам да го махат от ефира, или поне да го дават към 13 или 14 часа като бачкат хората. Че на всичкото отгоре давали по 2 епизода. Ама аз отде да знам и като свърши първата серия и аха радостен ще гледам нещо друго, ама дръжки още един епизод м.... им трябва такива сапунки със закон да ги махат. Вместо да ходят за риба те сапунки гледат.
Категория: Хоби
Прочетен: 6852 Коментари: 12 Гласове: 5
Последна промяна: 21.09.2009 22:31
20.09.2009 17:45 - Бабушка

 

imageimage
 Бабушката е една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Тялото и е по-удължено в сравнение с платиката, но височината и подлежи на нарастване с възрастта. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15–20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка – оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Хайверът и може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.
image
Кълве целогодишно и показва лесна приспособимост към всякакви климатични условия. Чувства се еднакво добре и в равнинните язовири, и в планинските, и в повечето от реките ни. През летните горещини обаче се оттегля по-навътре, като че ли се разглезва от жегата, и тогава уловът й става доста по-труден.

Едва ли има друг по-подходящ начин да се лови бабушка по големите ни язовири през лятото от мач риболова. Рибата търси прохладата на по-дълбока вода и за разлика от пролетта, когато е „на една ръка разстояние”, сега се застоява по-далеч от бреговете. Дистанция от 25-30 метра и дълбочина от 6-8 метра просто няма как да се достигне с друг вид плаваща въдица. Алтернатива донякъде е фидерът, но така подаваме стръвта само и единствено на дъното, без възможности да я отдалечим от него.

 

 

Принципът на работа на мачовия риболов е да се презентира примамката на голяма дистанция и дълбочина посредством тежък ваглер, позволяващ лесно замятане, като същевременно се гарантира максимално фина постройка на линията предвид капризното лятно кълване на рибата. Предимствата на мача са безспорни и при усложнени атмосферни условия, например при ветровито време и вълнение, понеже е възможно и дори наложително да се потопи влакното под вода и така да се сведе до минимум влиянието на теченията.image

 

 

Няма да се спирам в детайли на самата постройка на линията, това са известни неща. Само ще уточня оптималните параметри – основно влакно 0,14-0,16 с повод 0,10-0,12 мм, кука № 14-16, ваглер от средна големина, примерно 8+2 г (това означава 8 грама основна тежест плюс допълнително утежнение от 2 грама).

 

 

Тактиката на риболов се базира на силна стартова захранка, като предварително е проучен релефът на дъното и е избран сравнително равен участък, където дълбочината да няма резки денивелации. Това е важно, понеже при замятане на дистанция трудно може да се разчита на абсолютна точност при презентиране на примамката. Ако дъното има значителен наклон, ще е трудно да предлагаме стръвта непосредствено до него при всяко замятане. Понеже усилията ни са насочени да съберем рибата в захранения участък, важно е точно там да попадне и куката със заложената стръв. Понякога се случва бабушките да се издигнат в междинна вода, но това все пак са изключения. В повечето случаи се ловят в непосредствена близост до дъното.

 

 

Акорибата е в настроение и не я смущават някои важни за нея атмосферни фактори, ще се отзове на „трапезата” до десетина минути. Кълването понякога е уверено, друг път доста предпазливо. Като цяло обаче успеваемостта при мачов риболов на бабушка е сравнително висока. Тръгне ли да кълве – ще се лови. По-важното е да се предразположи, понеже през лятото логично показва капризи и редува силни със слаби периоди.

 

 

Белите червеи са стръв номер едно за нея, но може да се опита и на торни червеи, и на варено жито, и на омесен хляб. Консервираната или много млечна царевица пък е приоритет за по-едри екземпляри. В хода на риболова се дохранва с по една-две топки, колкото да се поддържа интересът на рибата.
Отдавна е всеизвестно, че конопът представлява основна част от подхранката. Суров, печен или млян той е предпочитан от всички видовешаранови риби. Българинът обаче все още не е възприел конопа като стръв за риболов - нещо, което е често срещана практика в чужбина. За конопа определено може да се каже, че притежава много хранителни елементи, които явно интригуват рибата. На първо място съдържа етерично масло, от което рибитe имат нужда. Подготовката за риболов на коноп започва 24 часа преди излета.
За да улесните варенето му, накиснете конопа 12 часа в студена вода. Има няколко начина за приготовление на конопа. Зърната може да се варят, да се залеят в термос с гореща вода или да се поставят за 10-15 мин в микровълновата печка в тенджерка с вода.
Веднага щом зърната започнат да се разпукват, отделете две супени лъжици, тях ще ги ползвате за куката. Останалите оставете да се варят, докато се разделят на две.
Ако сложите една-две лъжици захар, зърното ще се избели и ще се повиши лъскавината на кълна. Ако добавите малко сода бикарбонат, ще придадете по-черен цвят на обвивката. Можете също така да добавите оцветители или ароматизатори, които да поставите в захранката. Вари се дотогава, докато се разпука обвивката на зърното. Водата, в която есварен конопът, е идеална за овлажняване на подхранката ви.
Според специалистите идеалната кука за риболов на коноп е от N18 до N22 с дълго жило.

Категория: Хоби
Прочетен: 1595 Коментари: 0 Гласове: 5
20.09.2009 16:10 - Червеноперка
image Червеноперката е сладководна риба от семейство шаранови. Обект е на промишлен и спортен риболов.
Почти идентичната на вид бабушка често се смята погрешно за „червеноперка“ от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно.

Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието ѝ. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата.
Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата ѝ е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността.
Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 см. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 см. Рядко може да достигне тегло от 2 кг.

Разпространена е в цяла Европа и североизточната част на Мала Азия. В България е разпространена в почти всички реки и язовири, но в малочислени количества.
Храни се с безгръбначни животни и растителна храна, близо до повърхността. Не е придирчива към чистотата на водоемите.
image










 Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови. Тя е сред най-красивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Гръбната є перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми.

Стръв и захранка

Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки с “богат жизнен опит” почти не напускат сигурните си растителни укрития. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка.
Червеноперката е фантастична за ловене риба, особено ако я намерим близо до брега в дупка сред водораслите. Има дни, когато при спазване на нужната тишина тя дава с неспадащо темпо по няколко часа. След това изведнъж отсича и спира. Красотата и е награда не само за ръцете, но и за очите на въдичаря. А усещането, че в тишина и усамотение си надхитрил едно наистина предпазливо животно, дълго се помни. 
   
Такъми
За улов на червеноперка в стоящи води ни е нужен лек телескоп без водачи с дължина 4–5 метра. Ако обаче искаме да покрием по-големи дистанции, прибягваме до по-къс телескоп с водачи и макара или още по-хубаво – до мач-прът с дължина 3–3,5 метра. Основното влакно ни е нужно с малко по-голям запас от здравина, защото действаме в близост до шавар и водорасли – 0,14 – 0,16. Поводът може да е 0,10 – 0,12. Плувките трябва да са със среден размер, като, ако са подвижни, се взимат от типа ваглери.

Методи на ловене

Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане – например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли. На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго.


Кулинарни качества

Тук обаче трябва да признаем, че особено през лятото ни чака разочарование. Месото на червеноперката има натрапчиво тревен вкус. Горчивината се усеща по-силно, отколкото при бабушката. Рибата се нуждае от накисване в прясно мляко, ако държим да я консумираме в най-добрия и вид. Става само за пържене.
Категория: Хоби
Прочетен: 1635 Коментари: 0 Гласове: 4
20.09.2009 13:35 - Платика
imageimage
Това е Платика риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие.Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Дали платиката е предимно езерна или все пак предимно речна риба, е въпрос наистина дискусионен. Така наречената едра платика обитава на практика цяла Европа. Но у нас я има само в река Дунав, където най-често срещаното и разговорно наименование е "деверига". Напоследък все по-често се улавят екземпляри дунавска платика и в редица водоеми вътре в страната. Става въпрос, разбира се, за парчета над килограм, при това не епизодично. А всъщност може би малцина знаят, че например в Русия виреят поне пет вида платикови риби с различни названия: "лещ" (или "едрата платика", достигаща и до пет килограма), "подлещик", "плотва", "синец", "устирка" и т.н. Те се различават по максимални размери, донякъде по форма и по някои външни белези. Но си приличат най-вече по едно - че всички са вид платика и че освен водохранилищата обитават буквално всички реки с изключение на планинските.

У нас риболовът на платика би могъл условно да се раздели на два вида: риболов на река Дунав и риболов във вътрешните водоеми, повечето от които са с неподвижна вода. В "платиковите" язовири нещата на пръв поглед са ясни. Избираш си "платиково" място, хвърляш "платикова" захранка, замяташ с "платикова" въдица и с "платикова" стръв и започваш да чакаш. (Става въпрос, разбира се, за далеч по-изискания риболов на плувка.). Задължително пазейки впрочем тишина и без много-много да "щъкаш" по брега. Така се лови и на язовир "Искър", и на "Жребчево", и на "Челопечене" и навсякъде другаде. По съвършено различен начин се подхожда към риболов на платика, когато плувката се замята по течение. Защото в отделни случаи този риболов е истинско спортно предизвикателство.

На река Дунав отдавна е установена практиката да се лови със захранка в телена мрежичка или малък телен живарник, привързани към въже, които се спускат към дъното. В мрежичката в повечето случаи се слага най-обикновен хляб, който се разкисва във водата и изпуска трохи, привличащи рибата. Мрежичката може да бъде спусната от борда на лодка, от шлепове, от понтони или просто да бъде вкарана с плуване до предпочитаното място (обикновено на няколко метра от брега). "Класическата" дълбочина, на която се лови, е не по-малко от 3 метра. Към приспособлението със захранката задължително се привързва "шамандура" с помощта на допълнително здраво влакно, управлявано от брега с цел да показва местоположението на мрежичката. В мрежичката предварително е сложена тежест, най-често камъни, които не позволяват тя да се движи по дъното. При риболов от брега обикновено са замята малко зад шаманду рата и плувката се пуска по течението. Въдицата при този дунавски риболов обикновено е телескопична, с дължина 3,60-4 метра, с основно влакно 0,18-0,22 мм, повод 0,12-0,14 мм с дължина над 30 см. Стръвта като правило е бял червей или тесто от спринцовка. Основен елемент от линията при риболова на река Дунав е плувката. В зависимост от дълбочината тя може и да е подвижна, но по принцип за предпочитане е неподвижната. Дунавските риболовци непрекъснато експериментират в тази насока, като "хитът" през последните години е плувка от сърцевината на царевично стъбло.

В зависимост от конкретните условия може да се пробват различни варианти на разположение на тежестите. Но на течението рибата по принцип е по-смела и рядко се среща "тънко" пипане. Напротив, при кълване плувката обикновено направо изчезва. И когато рибата е "в настроение", като тежест се използва най-вече една голяма подвижна сачма.

По този начин на риболов в река Дунав рибата сякаш си разпределя тeриторията. Най-близко до захранката се скупчва дунавският скобар. Ятата скобар са авторитетни и мощни и явно не търпят "конкуренция". Следват морунашът, платиката и най-накрая мъздругата. Така че ако по незнайни съображения скобарът не кълве, плувката може да бъде потапяна и от досадните попчета. Но не се отказвайте - по-надолу по течението неминуемо се навърта и от другата риба. А ако пък замятате в по-отчетливо изразен бързей, платиката винаги се разполага в края му, където започва затихване на движението на водата.

Всички тези особености могат успешно да се използват и във вътрешните водоеми, където е налице течение. Предимството е най-вече в обстоятелството, че ако платиката така и не ще да "пипне" на тихото, неминуемо ще се излъже на течението. Съвсем конкретен пример в случая представлява мястото "Римският мост" на язовир "Искър". Това място заедно с ивицата под "Щъркела", на границата със забранената зона, през последните няколко години е истински "хит" за столичани. Но както на тези места, така и навсякъде по язовира платиката се търси в тихото. Има обаче две съвсем конкретни позиции - под моста, съответно от двете страни на брега на реката, където могат да се използват предимства та на течението. Там платиката се търси на разстояние 8-10-12 метра и на дълбочина около 4 метра. Колкото и да е гъделичкащо за егото, но тъкмо на тези места може да се направи истинско "шоу" и то точно тогава, когато никъде наоколо не кълве. Недейте обаче да считате, че е достатъчно да хукнете натам още по нощите с цел да се заемете въпросните позиции. Защото може цял ден да си замятате напълно безуспешно, ако не сте наясно с някои "тънкости". А те в общи линии са следните.

За предпочитане е въдицата да е телескопична с дължина 3,60-4,00 метра, макар че ще свърши работа и десетинаметровата "щека". Конфигурацията на водата предлага сравнително лесно различими тих участък, бавно, средно и бързо течение. Идеята е да се заметне така, че плувката да попадне на границата между средното и бързото течение, с тенденцията да се премества към границата между средното и бавното течение. (Такъв подход впрочем е валиден не само за конкретните места на "Римският мост".). И откъм двата бряга на реката е налице бавно обратно течение, граничещо с тих участък. Ако не ви е клъвнало до този момент, плувката ви няма какво повече да прави там. В смисъл, че тук платиката ще ви клъвне тогава, когато и е хрумнало да кълве на всяко тихо място, стига да е наблизо, разбира се. Кълването само по себе си също е по-различно. Ако при замятане в тихото едрата платика често "пипа" така фино, че плувката само потрепва и леко се влачи, или пък застава легнала върху повърхността понякога и цяла минута, тук плувката изведнъж започва да се движи по-бързо по течението и в следващия миг изчезва. Тогава трябва да се засича незабавно, защото иначе ще извадите гола, "опоскана" кука.

Основното влакно препоръчвам да бъде 0,16-0,18 мм, а поводът 0,10, в краен случай 0,12 мм. Дължината на повода да не е по-къса от 35 см. Кукичката - бяла, най-вече "Мустад" № 10, макар че може и № 8, 9, 12. Лично аз предпочитам неподвижната плувка и то от паче перо, способно да издържи 2-4 грама. Желателно е да се използват не повече от 4-5 неподвижни тежести, като най-малката е непосредствено над повода, нагоре по влакното на 7-8 см се поставя още една и след 4-5 см се застопоряват останалите 2-3 по-едри сачми. Идеята е цялата антена на плувката да стои над водата.

От определящо значение е въпросът за захранката. В крайна сметка не е важно количеството, а миризмата: най-вече на кюспе, костно брашно и ванилия. В този смисъл популярната галета с миризма на ванилия е доста подходящ съставящ компонент в количество, представляващо половината от основната захранка. Решаващи за успеха могат да се оказват белите червеи, поставени в захранката. Всъщност всичко предварително се изсипва в кофичка, обърква се "на сухо" заедно с белите червеи и едва след това в кофичката се сипва (само и единствено!) от язовирната вода. Размесва се до състояние на плътна лепкава каша, която удобно да се моделира и да се отделя от ръцете. Ако я направим по-рядка, просто нищо няма да се получи и ще трябва да добавим още от сухите смеси. Главното обаче е да не бързаме със замятането на захранката. Първо трябва да се ориентираме в теченията. А захранката всъщност се замята ориентировъчно на границата между започващия от брега тих участък и бавното течение. Разбира се, в случая трябва да се експериментира периодично. Но идеята е захранката, която под формата на неголеми плътни топки попада на дъното, да се разпръсне компактно от бавното и средното течение на разстояние 7-8 метра. Платиката винаги кълве в долната и средната част на това разстояние, така че удари трябва да очакваме тъкмо там.

И последното предимство на риболова на течение - стръвта. Налага се мнението, че поне около "Римският мост" в лятно - есенния сезон платиката предпочита "снежинката", т.е. щипната върху куката троха мек бял хляб. По-нетърпеливите упорито замятат на червей, но успехът е в полза на "снежинката". На течението обаче платиката безотказно кълве тъкмо на червей и парчетата в общи линии са около и дори над килограм. Експериментирайте най-вече с "мартеничка" - едно торно и две бели червейчета, като или торното е между двете бели, или отначало него го нанизвате "на масур", а двете бели закачвате на върха на куката.

Е, всичко това не ни излиза евтино, но пък хванем ли "цаката" на риболова на платика на течение, изживяването наистина е неповторимо.
image
Категория: Хоби
Прочетен: 2931 Коментари: 0 Гласове: 4
2 3 4 5  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!