Лаврак, Морски вълк, Еuropian seabass (Dicentrarchus / Morone labrax)

Дължина на тялото до 1 м, тегло до 12 кг.Има два сини плавника, като гръдният плавник е леко заострен. Отличителна черта са зъбите по езика. Тялото е сребристо, странично удължено и сплескано. Гърбът е тумнозеленикав, а коремът - бял. Има характерно тъмно петно на хрилните капаци.Лавракът е хищна риба която се храни с малки рибки и ракообразни.  На хрилните капачета има по два шипа и едно тъмно петно. Устата е голяма с четковидни зъбчета. Разпространение:Среща се най-често по атлантическото крайбрежие на Европа и Африка, в Средиземно море и по-рядко в Черно море. Той е хищна риба. Навлиза в устията на реките. Биологията на вида е слабо проучена. Топлолюбива риба. Живее по единично или образува малки стада. Ловът му е много ограничен, тъй като се среща в Черно море само в единични екземпляри. Има бяло, безкостно и много вкусно месо, наподобяващо месото на бялата риба.Размножава се през пролетта и лятото в морето или в долните течения на някои реки. Храни се с хамсия, цаца и други дребни риби. Рядък вид за Черно море. Няма стопанско значение.

Каракудата е толкова разпространена риба, че едва ли има някой, който да не знае как изглежда. Най-малкото защото и червените рибки от парковите езерца и от аквариумите всъщност са селекционирани каракуди. У нас обитава както златната обикновена каракуда, така и сребърната каракуда – Carassius auratus gibelio. Поради това, че в биологията и в поведението им общото е повече от съществените различия, по-нататък ще говорим за каракудата изобщо. Тя е представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата.Златистата каракуда достига до 40 см дължина и тегло до 1,5 кг. При сребристата темпът на растеж е доста по-бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг. Общо взето се смята, че обикновената каракуда се развива повече във височина и расте много по-бавно от сребристата си братовчедка. Тялото на златистата каракуда е странично сплескано и силно изгърбено във височина. Гърбът е тъмнобронзов, а страните са златисти.Люспите са едри и ясно откроени. При сребристата люспите са малко по-едри, а гърбът на рибата тъмнее в зеленикаво, маслиново до сиво-черно. Страните са матово сребристи. И двата вида каракуда са пословично издръжливи и непретенциозни към водите, които обитават. Това е една от нашите риби, които могат да оцелеят във вода с минимални количества разтворен кислород (0,6–0,5 куб. см/л). Минималното количество кислород далеч не е единственото постижение на шампионката по оцеляване в нашите води. Каракудата е способна да остане жива не в гьолче, а дори в обикновена локва. Тя е разпространена повсеместно, като единственото є изискване е да няма бързо течение, защото тромавото є тяло не е пригодено да се бори с него. Ето защо каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Характерно за тази риба е и това, че в някои водоеми има само пасажи от женски екземпляри. ХайверътХайверът им обаче се опложда от мъжките на други видове риби. Каракудите показват невероятна приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “Розов кладенец” и “Овчарица”, но и ледените води на язовирите “Искър” и “Батак”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия" target="_blank">рибешкия святзащото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на щука.

Обичаен обект на спортния риболов. Счита се, че не притежава високи вкусови качества.

Златните рибки са подвид селекционирани каракуди.Наименование: Каракуда