Рибата Тон е една от най-големите риби, които човек ловува в индустриални количества. Може да достигне дължина 2,5 метра и прилича на външен вид на акулата. При плуване развива големи скорости – до 70 км/ч. Живее на големи стада  Още от древността месото на рибата Тон е известно с отличните си вкусови качества. И днес ловът на рибата е от голямо значение за риболовната и консервната индустрия. Рибата Тон е мазна риба, не много лесно смилаема. Най-добре е да се пече на скара, тъй като така губи част от своята мазнина. Отличен вкус има и готвена на фурна или консервирана.

 

През тази есен Евро

пейският съюз ще реши дали да постави рибата тон в списъка на застрашените от изчезване видове и по този начин да се наложи временна забрана на продажбата й на световните пазари, предаде AFP.

Според говорителя на ЕК Катерина Фон Шнурбайн Комисията вече е подготвила вътрешен документ, с който препоръчва включването на рибата тон в списъка на застрашените видове. В него Брюксел твърди, че „от научна гледна точка критериите за включване на рибата тон са налице”.

Все пак ЕК уточнява, че евентуална забрана на продажбата на риба тон се предвижда не по-рано от края на следващата година. Освен това нещата в тази насока засега са твърде неясни, тъй като традиционни морски нации като Испания, Италия и Малта далеч не са възхитени от перспективата за забрана на продажбите.

Затварянето на два района от 2010 година за промишлен риболов на риба тон в Тихи океан, по решение на Тихоокеанската комисия по промишлен риболов, ще даде възможност за съхраняване на постоянната популация на този вид риба, се казва в заявление на Greenpeace.

   В същото време еколозите считат, че резултатите от техните действия не са достатъчни за прекратяване на намаляването на запасите от риба тон в Тихия океан.

   От януари 2010 година в Тихия океан ще остане един район за риболов на риба тон. Общия обем на квотите за улов през 2009 година в Атлантическия океан на синьолюспесатата риба тон, намиращ се под заплахата от изчезване са определени на 22 хиляди тона, докато през 2008 година са били 28,5 хиляди тона.

   Средния улов през 2007 година се оценява на 60 хиляди тона, което два пъти превишава разрешения от Евросъюза и четири пъти - препоръката на учените.

   През 2001 година учените съобщиха за стремителното намаляване на рибните запаси в Тихия океан и са препоръчали като минимум с 30% да се намали улова на риба до 2009 година. Тогава Комисията по промишлен риболов одобри съкращаване едва с 10%.

   Еколозите считат, че е необходимо да се предприемат мерки за намаляване на улова с 50% за да се гарантира дългосрочна устойчивост в популацията на рибата тон и добри доходи от риболова и.

   Тихоокеанската комисия по промишлен риболов е създадена от тихоокеанските риболовни държави. Първото и заседание е било през 2004 година.

 

   Интересни факти:

   #  От месото на синьолюспестата риба тон се прави най-изисканото суши. Рекордна цена за 201 килограма филе е била заплатена на главния рибен пазар в Токио през януари 2001 година - 173 600 долара, по 861 долара за килограм.

   #  Синьолюспестата риба тон се движи на пасажи, където средното и тегло достига от 20-30 кг до гиганти над 250 килограма. Отделни екземпляри достигат до половин тон и повече. Световния рекорд е 679 кг, дължина - 4,58 метра.

 

 Описание и особености

  Все още се среща в Черно море.Черноморската пъстърва,

Black Sea salmon

Salmo trutta labrax

се среща предимно по кавказките брегове.Пъстървите са с много вкусно месо, предимно се приготвят на пара, печени, в деликатесни блюда. С въдица се лови инцидентно на рибка или на скарида в заливи около брега на места с каменисто дъно. Има мастна перка, а опашният плавник няма никаква стреловидност, задният му край е като отрязан равно с ножица. На дължина достига 80–90 см, а на тегло 7–8 кг. У нас размерите му са още по- скромни. Храни се с насекоми и лочинки. Разселен е в яз."Широка поляна" и в някои родопски реки. Изключително рядък гост на въдицата, който малцина колеги са имали шанса да видят отблизо на живо Всяка година при хващане на морска пъстърва избухват спорове. Рибата е толкова рядка, че дори въдичарите от крайбрежието ни я взимат за случайно “попаднала” в морето американка или балканка. За въдичарите обаче научните спорове не са така важни, главното за тях е да познават добре партньора си в риболова, за да има емоции в излетите.
 По-надолу ще представим особеностите на пъстървовите риби общо, едновременно с речната пъстърва, защото американската пъстърва и сивенът, които все пак се ловят редовно с въдица, като риболовни обекти не се отличават толкова много помежду си, за да се налага отделно представяне на стръвта, такъмите и начините за ловене. Речната пъстърва няма точно установени размери и тегло. При нея те са в силна зависимост от големината на потока, който обитава, и от количеството храна. Освен това, ако химическата реакция на водата е киселинна, тя видимо изостава в ръста си. Идеалната вода за нея е слабоалкалната. Така започваме да разбираме, че хич не е случаен фактът, че пъстървите достигат сериозни размери в реки, които тръгват от карстов извор. Тук обаче има и още едно обяснение освен алкалната вода – постоянната температура. Това е много важно за пъстървата, защото тя освен че обича студените планински води, не понася резките промени в температурата им. Тогава рибата престава да се храни, а при по-голяма промяна може да получи температурен шок и да загине. В карстовите води обаче има почти постоянна температура през цялата година. Това обяснява не само защо най-добрите пъстървови развъдници се строят под карстовите извори, но и огромните размери на препарираната речна пъстърва от река Златна Панега в нашия природонаучен музей. На практика в планинските потоци дължината на балканката рядко надхвърля 20–30 см, а теглото трудно достига към килограм. В по-голям вир или водоем с много храна са възможни и срещи с балкански пъстърви над 5 кг. Рибата има окръглено тяло с отлична обтекаемост. Тя е най-бързият обитател на нашите води – достига до скорост на плуване 40–50 км/ч. Главата є е солидна, устата е голяма, а здравите челюсти са осеяни със ситни зъбки. Очите са големи, оцветени в златисто. Сега обаче в Уелс намериха пъстърва с червени очи и искат да я обявят за друг, нов пъстървов вид – ето още един задаващ се спор. Перките и са хармонично поставени и добре развити, особено мощен е опашният плавник, с която рибата може дори да се изхвърли високо над водата. Характерна за пъстървовите риби е и малката мастна перка, която се намира между гръбния и опашния плавник. Люспите на балканката са ситни, а окраската и варира силно в зависимост от местообитанието и дори от преобладаващата храна, която може да промени и цвета на месото на рибата – бял или розов. Гърбът на нашите балканки може да се опише като златисто-кафяв, масленозелен, сивкаво-бронзов, а понякога и доста сивкав. С възрастта настъпва известно потъмняване. Страните са златисто-зеленикави, а коремът изсветлява. Най-вече отстрани, но и по гърба и корема, рибата е “посипана” с малки петна и точки. Те са червени, оранжеви, черни, черно-кафяви. Често под червените петна е “подложен” и син ореол. Току-що извадената от водата риба е прекрасна – тя е шарена, пъстра като... пъстърва. На въздух обаче яркостта на шарките и видимо се изгубва много бързо. Речната пъстърва се храни изключително с животински организми. Тя е толкова лакома, че нищо, което е достатъчно голямо, за да го лапне, не може да се чувства в безопасност край нея. Личинки на насекоми, летящи насекоми и бръмбари, червеи, ручейници и мамарци, лещанки и други рибки, малките пъстърви, жабчета, мишки – всичко това е добре дошло. Но ако мръвките не са достатъчно, пъстървата без свян може да налети и на най-обикновен хляб.

 

 

 

Стръв, захранка и подхранка

При пъстървов риболов захранването е възможно само когато ще се лови американка, и то не в река, а в езеро или язовир. В родопските ни водоеми като Смолянските езера, яз. "Доспат" и яз. "Васил Коларов" често се захранва с кускус, топки омесен хляб, а най-добре с накиснати гранули от близките рибовъдни стопанства. Макар и рядко, има и въдичари, които захранват със смляна ситна риба, предимно морска цаца, суров далак или черен дроб.
Дозираното захранване или по-скоро подхранването с бял или кълцан торен червей е възможно и при зимния риболов. В такъв случай може да се приеме, че се захранва не само за американка, но и за възможна среща с балканска пъстърва от същия водоем.
След като неотдавна у нас бе премахната забраната да се лови пъстърва на естествена стръв, сега трябва да се започне с това, което си остава забранено.
При риболов на пъстърва е абсолютно забранена употребата на естествен хайвер. Това означава, че всички други видове жива стръв са позволени, включително специалният въдичарски изкуствен хайвер или капсулките от витамин А и рибено масло.
В ранната пролет, след като свърши размножителната забрана за пъстървите от началото на февруари, се започва с най-достъпното – с бял и торен червей, кускус. После стръвта се разнообразява, предлагат се ларви, ручейници, земни червеи, летящи насекоми, мухи, пчели, светулки, бръмбари, дребни с продълговато тяло рибки. От тях най-подходяща е лешанката – Phoxinus phoxinus, наричана и циганка, която рядко достига на дължина повече от 8–10 см. Тя е естествената храна на пъстървата, защото живее заедно с нея в най-студената речна зона и малките планински потоци. След лешанката като добра жива стръв за пъстърва идва ред на гулеша – Noemacheilus barbatulus, който също обитава горната зона на реките и високите язовири – "Доспат", "Тошков чарк". След тях вече може да се използва щипок – Сobitis taenia, кротушки, уклейки и други подходящи по форма и размер рибки.
Когато температурата на водата и въздуха над нея не са се повишили прекалено много и пъстървата е активна, тя атакува стръвно всичко живо с подходящи за устата є размери, което се мерне на нейна територия. В период, когато пъстървата във вира е излязла от скривалището си да ловува, балканката е ненаситна и може да бъде хваната на всякаква стръв. Това обяснява наличието на норми за брой на хванатите риби за един излет. Това е нужна защита, защото пъстървата просто може да бъде изцяло изловена с въдица.

Такъми

Изборът на екипировка за излет на пъстърва предполага отговор поне на един въпрос – дали ще ловим в река или във водоем. Ако ще ловим в язовир или езеро, можем да вземем по-дълъг телескоп – 4–5 метра от средната класа с добра и сигурна плувкаджийска макара. С тези такъми в повечето случаи може да се замята на леко с плувка и жива стръв, както и на дъно с хранилка. При преминаването от единия към другия стил най-добре е да сменим шпулата на макарата с по-сигурно влакно.
За речен риболов поради неминуемото провиране през крайбрежните шубраци е по-подходящ по-компактен прът. Дължината на телескопа в този случай рядко надминава 3 метра. При излет в потоци е важен дори външният вид на пръта. Никелирани гривни на водачите, ярки цветове и шарки могат да ни провалят риболова, защото зорката пъстърва ще ги види отдалеч и ще се притаи в укритието си.
За спинингов риболов и във водоем, и в поток оборудването си е едно и също. Блеснарски къс двуколенен прът от 1,80 до 2,30 метра е добър избор, особено ако е с подчертано чувствителен връх. Екшънът на тези специални пръти за блесна и булдо е от 4 до 15 грама според размера на блесната. За балканска пъстърва обикновено се работи с №0, №1 и по-рядко с №2. За американка се започва от №2 и се стига до №3. По-добри са въртящите се блесни, но и клатушките могат да се пробват, особено в езера и язовири. Възможна е и употребата на малки 3–5 см воблери, които в езера и язовири могат да ни изненадат приятно. Макарата в случая също не бива да бъде от най-евтините безлагерни модели. Многобройните изнурителни замятания искат здрав, балансиран и високооборотен уред от известен производител, който няма да ни подведе нито при огромните претоварвания от целодневното въртене, нито при евентуален удар на голяма, бърза и борбена риба.
За риболов на изкуствена муха с шнур у нас се използват главно едноръчни леки параболични пръти с дължина 8 – 9,5 стъпки, оборудвани с ръчна макара. Шнуровете се избират според вида на мухите – сухи или потъващи, и нужната дистанция на замятане.
За зимния риболов на пъстърва у нас рядко се използва специална екипировка. Най-често се лови с къси спинингови пръти или телескопи, с които също добре се "помпа" на дупката.

Методи на ловене

Класическият риболов на пъстърва НА ПЛУВКА е възможен вече в поуспокоената част на планинските реки или във водоем. Идеалното място за тази позната техника е замятането срещу отсрещната скалиста страна на голям речен вир. Утежняването може да се направи или на основното влакно с комбинация от сачми, или на допълнителен повод с близко групиране на сачмите. Последният монтаж е за потоци с по-бързи води. Той осигурява в тях отлично "планиране" на опънатата от течението линия малко над камъните по дъното. Основното влакно е в границите на 0,16 – 0,18 с повод 0,14, а куките са според стръвта от №10 до №6.

Риболовът НА ПОЛУТЕЖКО е типична мренаджийско-пъстървова техника. При него се работи с основно влакно 0,20, на което се нанизва подвижно олово или защипва едра сачма. Вече под нея е поводът със стръвта, най-често земен червей, ручейник или едро насекомо. Такъмът се замята в началото на вира и контролирано се води по течението. Стръвта се търкаля "свободно" по дъното и това притъпява бдителността на пъстървата. За по-добро засичане към върха на пръта може да се завърже парче бял капрон или на около метър над водата да се фиксира т. нар. влашка плувка. Предназначението и на двата показателя е по-добре да отбелязват необичайните вибрации на линията. 

Хранилка спирала със стръв стиропор

НА ТЕЖКО вече се работи с по-усилена линия. Основното влакно тук е от 0,20 до 0,28. Поводите обаче са тънки – 0,16, с куки от №8 до №5. Обикновено за тежест се разчита на запълнената с кускус или хляб спирала на хранилката. А за стръв често се слага топче стиропор. Комбинацията е с доказан ефект на родопските язовири.
При спининговия риболов линията е поне 0,18 заради по-голямото натоварване и усукване на влакното. Мухите за булдото са черни или кафяви от №14 нагоре, а блесните, клатушките, туистерите и воблерите се подбират според големината на местните риби.
При риболов с мъртва рибка по системата "Драшкович" се избира комплект №0 или №1.

Кълване

Ударът на пъстървата е рязък и силен. Атаката в река е стремителна, с бързо налапване на стръвта и последващо бягство към укритието. Дори в езеро или язовир този сценарий се повтаря, като бягството към укритието тук просто означава в посока към дълбокото.
На полутежко кълването се изразява с едно или две силни почуквания направо на върха на пръта. Това обаче става предимно в мътни води, когато бдителността на подозрителната риба е притъпена. При бистри води по-скоро има внезапно задържане на линията с вибрация на влакното и засичането се прави тогава.
При риболов на тежко най-често пъстървата се самозасича и навежда върха на пръта. Ударът е и твърде рязък, за да позволява някаква друга реакция от въдичаря освен вдигането на пръта и започване на ваденето.
На плувка обаче имаме много нюанси на придърпване, потапяне и забиване. Най-често обаче плувката изчезва във водата без каквото и да било предизвестие. Засича се в началото на повеждането.

Засичане

Устата на балканката, американката и сивена е здрава и засичането им може да е по-твърдо. Освен това при риболов на изкуствени примамки това се налага и поради факта, че не може да се изчаква нагълтване на стръвта. По-рязкото засичане в случая ни подсигурява срещу твърдите челюсти на рибата, в които куката ни трябва да проникне. Именно това обстоятелство обаче е в основата на многото откачания при риболов на пъстърва. Затова засичането се прави с повече сила и рязко.

Вадене

Чак при този елемент става ясна разликата между еднакви на размер пъстърва и друга риба. Съпротивата започва още в мига на засичането. Обикновената реакция е силен порив към дъното, но има и изненади, при които убодената риба тръгва направо нагоре и се изхвърля над водата.
По-едрите парчета се носят в дълбините с ярост, но "друсат" линията по-малко от по-ситните екземпляри. Характерно за рибата е и широкото размахване на главата, което има за цел да отхлаби за момент напрежението на линията и да ослаби болката.
Изобщо при ваденето на пъстърва трябва да ни е ясно, че борбата може да продължи изненадващо дълго. Най-важното е през цялото време да не избързваме и да водим рибата с постоянно опъната линия и благоприятен ъгъл на пръта. Понякога характерните два-три скока на пъстървата идват в момент на отчаяние, като последен опит за бягство, след което силата на съпротивата є видимо отпада. Непосредствено преди брега, особено ако той е по-стръмен, не бива да има никакво форсиране, защото често рибата се запъва надолу с главата зад някой камък и тогава се къса. С кепче или без него, но подведената към брега пъстърва трябва вече да се е предала, след като няколко пъти сме є давали въздух и тя без видима съпротива се е оставила да я плъзнем по повърхността.

Риболов на изкуствени примамки

Независимо от споровете по въпроса най-доброто за пъстървовия риболов си остават въртящите се блесни с обла лъжичка. Изглежда, вибрацията е много важна за разпалването на агресивността на рибата. Пъстървите особено в река стриктно охраняват територията си от натрапници и завоеватели. Често те атакуват блесната именно като акция на отбрана, а не като преследване на храна. Това обяснява изненадващата резултатност на блеснарството дори в дни, когато сме се издънили на всякаква стръв. Воблерите също не бива да се пренебрегнат, особено ако искаме да хванем риба с по-значителни размери.
Подобно нещо при риболова с булдо няма, но там се разчита на вечерното гонене на летящи насекоми, на което пъстървата просто не може да устои.
При зимния риболов освен туистери и мормишки се ползват и зимни блесни. Понякога една-две перли рибено масло на тройката са чудесен стимулатор, първо, защото рибата с охота яде хайвера на себеподобните си и, второ, защото миризмата на рибеното масло се усеща отдалеч.

Естествената храна на пъстървата

Заключение

Заради изискванията си към водите, които обитават, пъстървите ни канят на места с омайна хубост. Нагоре в планините, далеч от шума и суетата на нервния ни живот. Риболовът им най-често е свързан със значителни преходи в пресечена местност, а често и с безброй пресичания на руслото на потока. Шубраци, драки и бързеи с хлъзгави камъни правят от речния ни излет истинско приключение.
И обратното – широката панорама на едно планинско езеро или язовир ни изпълват със спокойствие, което не можем да намерим никъде другаде.
Вълшебен риболов. Несравнимо силен противник, при това зорък, бдителен и мълниеносен. Понякога след края на някоя изнурителна борба в речен вир оставаме без сили и без дъх и трябва да седнем, защото краката ни треперят от напрежението и вече не ни държат. Страхотни емоции, каквито може да има само в схватката с достоен противник. С една дума казано, от всички наши рибешки бойци на пъстървата подобава да носи "черния пояс". Тя е красива, хармонична, но и с първичната сила на трениран боец. Интересното е, че самите американци през последните десетина години са най-големите почитатели на речната пъстърва, която там се внася от Европа. Откривайки нейната ненадмината борбеност, сега те са зарибили половината си реки с нея за сметка на собствената си американка.
Независимо от вродената си предпазливост обаче пъстървата както никоя друга риба илюстрира необходимостта от изкуствено поддържане на запасите. Ако няма редовно зарибяване, запасите на една река се стапят за година-две. Пъстървата просто показва, че при днешните техники и тактики в риболова водните обитатели нямат шанс, ако човекът не подпомага възстановителните сили на природата.
Магически риболов, който за щастие у нас е много по-достъпен, отколкото в други страни. Защото природата ни е благосклонна – където и да живеете в България, на 150–200 км от вас непременно има пъстървова зона. Така че не отлагайте възможността за незабравима среща с пъстървата, тя е някъде там, в бистрата хладна вода, готова за схватка, която ще стане неотделима част от най-щастливите ви сънища.

Кулинарни качества

Още в началото да сме наясно – гледаната изкуствено пъстърва няма нищо общо с дивата си посестрима. Хванатата в река или езеро риба няма никакъв страничен привкус. Тя няма и рибен дъх, а лек сладко-кисел дъх на мъх и мокра папрат. Цветът на месото зависи както от киселинността на водата, така и от преобладаващата естествена храна. Той е или кремаво-бял, или розов като на сьомгата.
Малките риби се пържат цели, като е по-добре да се топнат в рядко тесто като за палачинки, отколкото да се овалват в галета или брашно. По-големите риби могат да се пекат на скара, но е още по-хубаво направо върху дървесна жар. Най-едрите американки стават и за опушване над тлеещи стърготини от иглолистно дърво – смърч. Тогава месото им се превръща в деликатес като пушената сьомга. Хайверът на пъстървите е едър до 4 мм в диаметър на зрънцето. Суров, той е бледожълт, но след като узрее осолен, добива характерния червено-оранжев вид на сьомга хайвера, с който дели мегдан и като вълшебно предястие.
Пъстървата си иска и достойно питие – едно пино-шардоне или траминер при всички случаи ще подчертаят специалния характер на събитието, защото независимо от индустриалното производство все още трапезите, върху които може да се появи хваната дива пъстърва, са истинска рядкост.