Силна, едра и отлично приспособена за живот в течащи води. Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с леко стеснение в предната част. Люспите са ситни, но здраво прикрепени към тялото. Изобщо цялостната конструкция на бялата мряна говори за мощта на шарановите риби, към които принадлежи, и за финеса на най-добрите плувци в бързи води.
У нас тази дънна и стадна риба се среща главно в Дунав, но често се лови и в неговите притоци. В миналото популацията и е била разпространена доста нагоре по течението на Искър, но сега очевидно е намалила ареала си на обитание. На дължина бялата мряна достига внушителните 80–100 сантиметра, а на тегло – 6–8 килограма. Главата е с конусовидна форма, с долна, отваряща се като рило напред уста, в ъглите на която имаме по едно дълго мустаче. Двойка по-къси мустачета овенчават и предния край на муцуната.
Очите са малки, а гръбната перка – голяма и извисена. В началото си тя има здрав твърд назъбен лъч като при шарана. Аналната перка е скъсена и някак прибрана към тялото. Опашният плавник е мощен, със стремителен силует.
Чифтните коремни плавници и аналната перка са оранжево-жълтеникави, а гръбният и опашният плавник са сивкаво-кафяви. Гърбът на мряната е кафяв или дори по-тъмен, страните є преливат в златно-зеленикаво, а коремът е светлобежов или мръсно бял.
Бялата мряна е типична дънна риба. Тя се храни само по дъното, като предпочита то да е чакълесто, глинесто или каменисто. Всеядна е, но с превес на животинската храна, която активно търси по осезание дори в замътени води с чувствителните си мустаци. У нас освен бялата и черната мряна се среща и още един вид, маришката мряна – Barbus cyclolepis.
Тя прилича повече на черната балканска мряна, но няма черни петна в окраската на перките си. Достига до 30 см на дължина и се среща както в Марица, така и в Струма, Места и техните притоци

Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е всеяден, като в ранна възраст се храни спланктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми.Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата,с които търси по дъното растения и дребни животинки.Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи(едролюспест шаран)както и огледалните(голи)шарани.През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си -до 500 000 хайверни зрънца.Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни.През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване.Тук, заровени в тинята са защитени от студа.Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.

Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве. Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. От бутиковите японски многоцветни декоративни форми “Хай Гой”, най-скъпият екземпляр от които бе продаден през 1997 г. на колекционер за умопомрачителните 300 хиляди долара, до шарана в кварталната рибарница, който се харчи на съвсем поносима цена. Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи. Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран. Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древия Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. Не е случайно и това, че тъкмо чешките, унгарските и немските емигранти пренасят шарана и в Америка през 1876 г. А последният континент, който е приел симпатичния рибешки дебелак, е Австралия – чак в началото на ХХ век. Общо взето, всеки има представа за размерите на шарана, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния шаран исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см. Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея е типичен челният здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна. Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит. При подходящи условия шаранът нараства за 2 години от хайверна личинка до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата. При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки.

Тази риба с право може да бъде наречена царицата на планинските езера и реки. Тялото и е стройно, издължено и слабо сплеснато отстрани. Цветът на рибата зависи от годишният сезон, средата която обитава и от храната, която приема. Гърбът й е от маслено-зелен, преливащ към кафявозелен, златистокафяв, тъмнокафяв, до черен. Страните й са златистожълти или златистокафяви, а коремът й е белезникав, но през есента потъмнява. По гърба и от двете страни на тялото има многобройни петна с черен, червен или оранжев цвят. Гръбната, мазната и горната част на опашната перка са покрити също с тъмни петна. Главата й е средноголяма, устата крайна и осеяна с дребни остри зъби. Развива се добре при температура на водата 12-16 градуса. Оптималното съдържание на кислород за балканската пъстърва е над 7 куб. см/литър. Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен "мазен плавник". Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните-до 300г.
Размножаване:
Балканката хвърля хайвера си в края на есента и началото на зимата (от Октомври до Февруари). С помощта на тялото си женската прави гнездо в пясъка и заедно с мъжкия се чифтосват няколко пъти. Една 2,5 кг женска изхвърля около 3 400 златисто-жълти яйца с диаметър 4-5 mm. След като бъдат оплодени яйцата, женската ги затрупва с пясък и се спуска обратно надолу по течението. Яйцата се развиват бавно през зимата и се излюпват напролет. За развитието на яйцата е необходим много чист и богат на кислород поток. След като се излюпят личинките (малките рибки) остават зарити в пясъка и се изхранват от яйчния жълтък. Докато се свърши жълтъка водата вече се е затоплила от 6 до 11 градуса по Целзий. Тогава малката рибка излиза от пясъка и започва да се храни с естествена храна. Те стават полово зрели от третата до петата година. Главно живеят малко над 6 до 8 години, дори до 13 г. в диви условия.
Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.
 Балканката е мерцедесът на рибите. Не само в сравнение с другите видове пъстърви, но и с всички риби в реките и водоемите.Това го казва Никола Урумов, който от 35 години е управител на рибовъдното стопанство "Тошков чарк", и можем напълно да му вярваме. Стопанството работи от 1962 г. и е в сърцето на Родопите, между градовете Батак и Девин. Най-голямо е в България, а и на Балканите.“Тошков чарк” пази и възпроизвежда генофонда на автентичната бълканска пъстърва в България. Състои се от риболюпилна и няколко малки и големи земни басейна за отглеждане на малките рибки и на основните стада производители. За тези 47 години живот стопанството е разпространило над 30 милиона рибки в цяла България.Сега има два стада, които "раждат" хайвера. Първото е от около 1300 женски и 200 мъжки, второто - към 1500 женски и 1000 мъжки. Един мъжкар опложда по 2-3 дами. Всички те се поклащат лениво на дъното, но щом Кольо Урумов хвърля храна, в басейните започва да ври и кипи като в гърло на вулкан. Невероятно красива гледка. Периодично се пускат нови екземпляри и така се освежава кръвта на родителите.И рибовъдното стопанство е изживяло ауфтактовете на прехода. Изоставено от държавата, то къде по-добре, къде по-зле - се е борило за оцеляване. Имало е добри години, имало е и слаби, когато са продавани под 200-300 хиляди рибки. 2009-а дава заявка да е успешна - досега от стопанството са излезли над милион и 68 хиляди рибета, други 50-60 хиляди чакат купувача си.Сега ще ви разкажа как се дои пъстървата. От големите басейни родителите се изнасят на специални носилки в по-малките. Там Кольо Урумов и помощниците му ги сортират и разделят мъжките от женските. После започват да галят коремите на тези с "по-напреднала бременност" и хайверът им излиза. Той се опложда от мъжкарите, разбива се и стои оплоден около 5 минути. След това се промива, докато стане като зеница на око и кристално чист.Този  хайвер се залага в инкубатора на люпилнята. Инкубаторът представлява каскада от сандъчета, като дъната на най-долните са като решето с много малки отворчета. Хайверът се промива с вода - по около 300 л на секунда и при температура 7 градуса.Материалът се залага в началото на ноември, през януари вече се пръкват първите рибки. В началото те се хранят с жълтите мехурчета, от които са се излюпили. После ги местят в други корита, където ги подхранват със специална храна, внос от Холандия.Капацитетът на люпилнята е 2,5 млн. зърна хайвер при еднократно зареждане. При 80% оплодяемост се раждат около 2 млн. рибки. От тях останат ли живи пак 80%, значи реколтата е добра."Тук всъщност копираме естествените цикли в природата, обяснява председателят на БЛРС Христо Михайлов. - Когато при нея рибите изхвърлят хайвера си, тогава става и тук. Мъжкият го опложда, при нас е същото, но подпомогнато от човека..."Пораснат ли до 0,3 до 0,5 грама, рибките вече са за продан. Други клиенти предпочитат да ги купят, когато станат между 1 и 5 грама. Цената е 10 ст. за рибка без ДДС.А стане ли балканката 250-300 г. направо я хвърляй в тигана. И после дълго време ще сънуваш този деликатес, а на възглавницата, където и била устата ти, ще има мокро петно. (Виж рецептата).Никола Урумов е улавял балканска пъстърва с тегло 9,8 кг. А най-големият хванатекземпляр е от 1981 г. в язовир "Малък биглик" - 11,3 кг и, препариран, краси Държавното ловно стопанство в района.Ще зарибяваме, щом дадат язовирите на любителите"Тошков чарк" е най-голямото стопанство за речна пъстърва, съществуват и две малки. Имаме още 7 за американска дъгова и за сивен, както и 22 шаранови.Какъв е проблемът? Технологично и производствено тези стопанства са планирани през 70-те и 80-те години на миналия век. И са проектирани само за зарибителен материал. По време на прехода финансовият недоимък в системата и оттеглянето на държавните институции от тези общественополезни блага (зарибяването на водоемите) ни сринаха като производител. В момента работим максимум с 30% от капацитета на стопанствата. Необходими са огромни инвестиции, за да ги преобразуваме технологично и да произвеждаме риба за консумация.Целта ни сега е да се адаптираме към пазарните условия, но да си запазим предназначението - основен зарибител на водните обекти в страната. И в момента водим битка с Агенцията по рибарство тя да предостави на любителите рибари големите си държавни язовири, които по закон са само за любителски риболов, и ние там да започнем основно зарибяването.Защото сега примерно за язовир "Искър", където ходят рибари, нямаме никакви права. Следователно и не поемаме никакви ангажименти да зарибяваме там.Искаме да се възложи стопанисването на рибния ресурс на любителите риболовци, за да можем да заработим с тези стопанства и целия ресурс от тук да го насочим към тях. А зарибени ли са добре те, ще започнем вече да говорим и за риболовен туризъм, и за екотуризъм, а защо не и за селски...

Това го свалих от нета, но ми изглежда доста добре,

 

 

	* ЦСКА - Левски   Дата / Час: 20 Септември 2009 - 20:00 Първенство: България - А Група Програми: Pro.bg
Ето че стигнахме до вечното дерби на България. Така дългоочаквания мач между сини и червени, който без съмнение е най-голямата атракция в българския футбол на това равнище. ЦСКА са водачи в А професионална футболна група, като червените нямат допуснат гол в собствената си врата, благодарение на доказалият се напоследък млад вратар Караджов. Левски заемат 5-тото място, но с мач по-малко. В последния си мач футболистите на Левски загубиха от градския съперник Локо София с 1:2, като това вроди доста смут в лагера на сините. Двата отбора играят във втория по популярност турнир в Европа, а именно Лига Европа. И двата тима изтеглиха доста тежък жребий и преди да премерят сили един срещу друг, ще трябва да се изправят съответно срещу Фулъм и Виляреал. Последния мач между двата отбора завърши с победа за Левски. Тук е важно да отбележим, че сините ще имат тежко пътуване до Испания и времето за връщане и възтановяване ще е доста съкратено. Мисля, че мачът ще завърши при равенство и вечното дерби на България ще остане без победител. Прогноза X / Типстър : Костадин Гърков

Статистика за мача       Изход 1 X 2 Прогнозирали 154 56 83 Процент 52.6% 19.1% 28.3%   Общо играли 293

Да не забравяме, че
Левски ще продаде Живко Миланов, Юсеф Рабех, Дарко Тасевски и Зе Соареш на Рубин Казан, потвърди Константин Баждеков.

Финансовият директор на "сините" излетя около 12 часа от София за Москва, където ще финализира преговорите между руския шампион и български първенец.

"Има интерес за нашите футболисти, тази сутринта заминаха да направят медицински изследвания. По принцип са договорени нещата, очаквам днес или утре да бъдат финализирани", каза Баждеков пред Канал 3.

"Има изключение, което е допуснато в случая. Има причина, поради която клубът е получил възможност да вземе нови футболисти. Отдавна са наблюдавали нашите футболисти и общо взето разговорите вървят към финализиране на договора. Става дума за продажба и за някои си запазваме проценти при бъдещ трансфер. Не мога да кажа нищо за цена, защото още не е факт. Когато стане факт, тогава ще обявим. Става дума за милиони евро", каза още финансовият директор на Левски.
Лично аз си мисля че Левски ще са като риба на сухо.