Бабушката е една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Тялото и е по-удължено в сравнение с платиката, но височината и подлежи на нарастване с възрастта. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15–20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка – оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Хайверът и може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.

Кълве целогодишно и показва лесна приспособимост към всякакви климатични условия. Чувства се еднакво добре и в равнинните язовири, и в планинските, и в повечето от реките ни. През летните горещини обаче се оттегля по-навътре, като че ли се разглезва от жегата, и тогава уловът й става доста по-труден.

Едва ли има друг по-подходящ начин да се лови бабушка по големите ни язовири през лятото от мач риболова. Рибата търси прохладата на по-дълбока вода и за разлика от пролетта, когато е „на една ръка разстояние”, сега се застоява по-далеч от бреговете. Дистанция от 25-30 метра и дълбочина от 6-8 метра просто няма как да се достигне с друг вид плаваща въдица. Алтернатива донякъде е фидерът, но така подаваме стръвта само и единствено на дъното, без възможности да я отдалечим от него.

 

 

Принципът на работа на мачовия риболов е да се презентира примамката на голяма дистанция и дълбочина посредством тежък ваглер, позволяващ лесно замятане, като същевременно се гарантира максимално фина постройка на линията предвид капризното лятно кълване на рибата. Предимствата на мача са безспорни и при усложнени атмосферни условия, например при ветровито време и вълнение, понеже е възможно и дори наложително да се потопи влакното под вода и така да се сведе до минимум влиянието на теченията.

 

 

Няма да се спирам в детайли на самата постройка на линията, това са известни неща. Само ще уточня оптималните параметри – основно влакно 0,14-0,16 с повод 0,10-0,12 мм, кука № 14-16, ваглер от средна големина, примерно 8+2 г (това означава 8 грама основна тежест плюс допълнително утежнение от 2 грама).

 

 

Тактиката на риболов се базира на силна стартова захранка, като предварително е проучен релефът на дъното и е избран сравнително равен участък, където дълбочината да няма резки денивелации. Това е важно, понеже при замятане на дистанция трудно може да се разчита на абсолютна точност при презентиране на примамката. Ако дъното има значителен наклон, ще е трудно да предлагаме стръвта непосредствено до него при всяко замятане. Понеже усилията ни са насочени да съберем рибата в захранения участък, важно е точно там да попадне и куката със заложената стръв. Понякога се случва бабушките да се издигнат в междинна вода, но това все пак са изключения. В повечето случаи се ловят в непосредствена близост до дъното.

 

 

Акорибата е в настроение и не я смущават някои важни за нея атмосферни фактори, ще се отзове на „трапезата” до десетина минути. Кълването понякога е уверено, друг път доста предпазливо. Като цяло обаче успеваемостта при мачов риболов на бабушка е сравнително висока. Тръгне ли да кълве – ще се лови. По-важното е да се предразположи, понеже през лятото логично показва капризи и редува силни със слаби периоди.

 

 

Белите червеи са стръв номер едно за нея, но може да се опита и на торни червеи, и на варено жито, и на омесен хляб. Консервираната или много млечна царевица пък е приоритет за по-едри екземпляри. В хода на риболова се дохранва с по една-две топки, колкото да се поддържа интересът на рибата.
Отдавна е всеизвестно, че конопът представлява основна част от подхранката. Суров, печен или млян той е предпочитан от всички видовешаранови риби. Българинът обаче все още не е възприел конопа като стръв за риболов - нещо, което е често срещана практика в чужбина. За конопа определено може да се каже, че притежава много хранителни елементи, които явно интригуват рибата. На първо място съдържа етерично масло, от което рибитe имат нужда. Подготовката за риболов на коноп започва 24 часа преди излета.
За да улесните варенето му, накиснете конопа 12 часа в студена вода. Има няколко начина за приготовление на конопа. Зърната може да се варят, да се залеят в термос с гореща вода или да се поставят за 10-15 мин в микровълновата печка в тенджерка с вода.
Веднага щом зърната започнат да се разпукват, отделете две супени лъжици, тях ще ги ползвате за куката. Останалите оставете да се варят, докато се разделят на две.
Ако сложите една-две лъжици захар, зърното ще се избели и ще се повиши лъскавината на кълна. Ако добавите малко сода бикарбонат, ще придадете по-черен цвят на обвивката. Можете също така да добавите оцветители или ароматизатори, които да поставите в захранката. Вари се дотогава, докато се разпука обвивката на зърното. Водата, в която есварен конопът, е идеална за овлажняване на подхранката ви.
Според специалистите идеалната кука за риболов на коноп е от N18 до N22 с дълго жило.

 Червеноперката е сладководна риба от семейство шаранови. Обект е на промишлен и спортен риболов.
Почти идентичната на вид бабушка често се смята погрешно за „червеноперка“ от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно.

Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието ѝ. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата.
Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата ѝ е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността.
Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 см. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 см. Рядко може да достигне тегло от 2 кг.

Разпространена е в цяла Европа и североизточната част на Мала Азия. В България е разпространена в почти всички реки и язовири, но в малочислени количества.
Храни се с безгръбначни животни и растителна храна, близо до повърхността. Не е придирчива към чистотата на водоемите.











 Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови. Тя е сред най-красивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Гръбната є перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми.

Стръв и захранка

Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки с “богат жизнен опит” почти не напускат сигурните си растителни укрития. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка.
Червеноперката е фантастична за ловене риба, особено ако я намерим близо до брега в дупка сред водораслите. Има дни, когато при спазване на нужната тишина тя дава с неспадащо темпо по няколко часа. След това изведнъж отсича и спира. Красотата и е награда не само за ръцете, но и за очите на въдичаря. А усещането, че в тишина и усамотение си надхитрил едно наистина предпазливо животно, дълго се помни. 
   
Такъми
За улов на червеноперка в стоящи води ни е нужен лек телескоп без водачи с дължина 4–5 метра. Ако обаче искаме да покрием по-големи дистанции, прибягваме до по-къс телескоп с водачи и макара или още по-хубаво – до мач-прът с дължина 3–3,5 метра. Основното влакно ни е нужно с малко по-голям запас от здравина, защото действаме в близост до шавар и водорасли – 0,14 – 0,16. Поводът може да е 0,10 – 0,12. Плувките трябва да са със среден размер, като, ако са подвижни, се взимат от типа ваглери.

Методи на ловене

Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане – например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли. На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго.


Кулинарни качества

Тук обаче трябва да признаем, че особено през лятото ни чака разочарование. Месото на червеноперката има натрапчиво тревен вкус. Горчивината се усеща по-силно, отколкото при бабушката. Рибата се нуждае от накисване в прясно мляко, ако държим да я консумираме в най-добрия и вид. Става само за пържене.

Това е Платика риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие.Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Дали платиката е предимно езерна или все пак предимно речна риба, е въпрос наистина дискусионен. Така наречената едра платика обитава на практика цяла Европа. Но у нас я има само в река Дунав, където най-често срещаното и разговорно наименование е "деверига". Напоследък все по-често се улавят екземпляри дунавска платика и в редица водоеми вътре в страната. Става въпрос, разбира се, за парчета над килограм, при това не епизодично. А всъщност може би малцина знаят, че например в Русия виреят поне пет вида платикови риби с различни названия: "лещ" (или "едрата платика", достигаща и до пет килограма), "подлещик", "плотва", "синец", "устирка" и т.н. Те се различават по максимални размери, донякъде по форма и по някои външни белези. Но си приличат най-вече по едно - че всички са вид платика и че освен водохранилищата обитават буквално всички реки с изключение на планинските.

У нас риболовът на платика би могъл условно да се раздели на два вида: риболов на река Дунав и риболов във вътрешните водоеми, повечето от които са с неподвижна вода. В "платиковите" язовири нещата на пръв поглед са ясни. Избираш си "платиково" място, хвърляш "платикова" захранка, замяташ с "платикова" въдица и с "платикова" стръв и започваш да чакаш. (Става въпрос, разбира се, за далеч по-изискания риболов на плувка.). Задължително пазейки впрочем тишина и без много-много да "щъкаш" по брега. Така се лови и на язовир "Искър", и на "Жребчево", и на "Челопечене" и навсякъде другаде. По съвършено различен начин се подхожда към риболов на платика, когато плувката се замята по течение. Защото в отделни случаи този риболов е истинско спортно предизвикателство.

На река Дунав отдавна е установена практиката да се лови със захранка в телена мрежичка или малък телен живарник, привързани към въже, които се спускат към дъното. В мрежичката в повечето случаи се слага най-обикновен хляб, който се разкисва във водата и изпуска трохи, привличащи рибата. Мрежичката може да бъде спусната от борда на лодка, от шлепове, от понтони или просто да бъде вкарана с плуване до предпочитаното място (обикновено на няколко метра от брега). "Класическата" дълбочина, на която се лови, е не по-малко от 3 метра. Към приспособлението със захранката задължително се привързва "шамандура" с помощта на допълнително здраво влакно, управлявано от брега с цел да показва местоположението на мрежичката. В мрежичката предварително е сложена тежест, най-често камъни, които не позволяват тя да се движи по дъното. При риболов от брега обикновено са замята малко зад шаманду рата и плувката се пуска по течението. Въдицата при този дунавски риболов обикновено е телескопична, с дължина 3,60-4 метра, с основно влакно 0,18-0,22 мм, повод 0,12-0,14 мм с дължина над 30 см. Стръвта като правило е бял червей или тесто от спринцовка. Основен елемент от линията при риболова на река Дунав е плувката. В зависимост от дълбочината тя може и да е подвижна, но по принцип за предпочитане е неподвижната. Дунавските риболовци непрекъснато експериментират в тази насока, като "хитът" през последните години е плувка от сърцевината на царевично стъбло.

В зависимост от конкретните условия може да се пробват различни варианти на разположение на тежестите. Но на течението рибата по принцип е по-смела и рядко се среща "тънко" пипане. Напротив, при кълване плувката обикновено направо изчезва. И когато рибата е "в настроение", като тежест се използва най-вече една голяма подвижна сачма.

По този начин на риболов в река Дунав рибата сякаш си разпределя тeриторията. Най-близко до захранката се скупчва дунавският скобар. Ятата скобар са авторитетни и мощни и явно не търпят "конкуренция". Следват морунашът, платиката и най-накрая мъздругата. Така че ако по незнайни съображения скобарът не кълве, плувката може да бъде потапяна и от досадните попчета. Но не се отказвайте - по-надолу по течението неминуемо се навърта и от другата риба. А ако пък замятате в по-отчетливо изразен бързей, платиката винаги се разполага в края му, където започва затихване на движението на водата.

Всички тези особености могат успешно да се използват и във вътрешните водоеми, където е налице течение. Предимството е най-вече в обстоятелството, че ако платиката така и не ще да "пипне" на тихото, неминуемо ще се излъже на течението. Съвсем конкретен пример в случая представлява мястото "Римският мост" на язовир "Искър". Това място заедно с ивицата под "Щъркела", на границата със забранената зона, през последните няколко години е истински "хит" за столичани. Но както на тези места, така и навсякъде по язовира платиката се търси в тихото. Има обаче две съвсем конкретни позиции - под моста, съответно от двете страни на брега на реката, където могат да се използват предимства та на течението. Там платиката се търси на разстояние 8-10-12 метра и на дълбочина около 4 метра. Колкото и да е гъделичкащо за егото, но тъкмо на тези места може да се направи истинско "шоу" и то точно тогава, когато никъде наоколо не кълве. Недейте обаче да считате, че е достатъчно да хукнете натам още по нощите с цел да се заемете въпросните позиции. Защото може цял ден да си замятате напълно безуспешно, ако не сте наясно с някои "тънкости". А те в общи линии са следните.

За предпочитане е въдицата да е телескопична с дължина 3,60-4,00 метра, макар че ще свърши работа и десетинаметровата "щека". Конфигурацията на водата предлага сравнително лесно различими тих участък, бавно, средно и бързо течение. Идеята е да се заметне така, че плувката да попадне на границата между средното и бързото течение, с тенденцията да се премества към границата между средното и бавното течение. (Такъв подход впрочем е валиден не само за конкретните места на "Римският мост".). И откъм двата бряга на реката е налице бавно обратно течение, граничещо с тих участък. Ако не ви е клъвнало до този момент, плувката ви няма какво повече да прави там. В смисъл, че тук платиката ще ви клъвне тогава, когато и е хрумнало да кълве на всяко тихо място, стига да е наблизо, разбира се. Кълването само по себе си също е по-различно. Ако при замятане в тихото едрата платика често "пипа" така фино, че плувката само потрепва и леко се влачи, или пък застава легнала върху повърхността понякога и цяла минута, тук плувката изведнъж започва да се движи по-бързо по течението и в следващия миг изчезва. Тогава трябва да се засича незабавно, защото иначе ще извадите гола, "опоскана" кука.

Основното влакно препоръчвам да бъде 0,16-0,18 мм, а поводът 0,10, в краен случай 0,12 мм. Дължината на повода да не е по-къса от 35 см. Кукичката - бяла, най-вече "Мустад" № 10, макар че може и № 8, 9, 12. Лично аз предпочитам неподвижната плувка и то от паче перо, способно да издържи 2-4 грама. Желателно е да се използват не повече от 4-5 неподвижни тежести, като най-малката е непосредствено над повода, нагоре по влакното на 7-8 см се поставя още една и след 4-5 см се застопоряват останалите 2-3 по-едри сачми. Идеята е цялата антена на плувката да стои над водата.

От определящо значение е въпросът за захранката. В крайна сметка не е важно количеството, а миризмата: най-вече на кюспе, костно брашно и ванилия. В този смисъл популярната галета с миризма на ванилия е доста подходящ съставящ компонент в количество, представляващо половината от основната захранка. Решаващи за успеха могат да се оказват белите червеи, поставени в захранката. Всъщност всичко предварително се изсипва в кофичка, обърква се "на сухо" заедно с белите червеи и едва след това в кофичката се сипва (само и единствено!) от язовирната вода. Размесва се до състояние на плътна лепкава каша, която удобно да се моделира и да се отделя от ръцете. Ако я направим по-рядка, просто нищо няма да се получи и ще трябва да добавим още от сухите смеси. Главното обаче е да не бързаме със замятането на захранката. Първо трябва да се ориентираме в теченията. А захранката всъщност се замята ориентировъчно на границата между започващия от брега тих участък и бавното течение. Разбира се, в случая трябва да се експериментира периодично. Но идеята е захранката, която под формата на неголеми плътни топки попада на дъното, да се разпръсне компактно от бавното и средното течение на разстояние 7-8 метра. Платиката винаги кълве в долната и средната част на това разстояние, така че удари трябва да очакваме тъкмо там.

И последното предимство на риболова на течение - стръвта. Налага се мнението, че поне около "Римският мост" в лятно - есенния сезон платиката предпочита "снежинката", т.е. щипната върху куката троха мек бял хляб. По-нетърпеливите упорито замятат на червей, но успехът е в полза на "снежинката". На течението обаче платиката безотказно кълве тъкмо на червей и парчетата в общи линии са около и дори над килограм. Експериментирайте най-вече с "мартеничка" - едно торно и две бели червейчета, като или торното е между двете бели, или отначало него го нанизвате "на масур", а двете бели закачвате на върха на куката.

Е, всичко това не ни излиза евтино, но пък хванем ли "цаката" на риболова на платика на течение, изживяването наистина е неповторимо.

                                                                                Сом

 

 

    Външният вид на сома е твърде характерен главата е голяма и широка , тялото назад се стеснява постепенно . На горната си челюст има две мустачки , а на долната четири по-малки . Гръбната перка е малка , а аналната е дълга и се източва чак до опашката . На дъжина достига до 5 метра и тегло до 300 кг. Но това може и да е митология , рядко се хващат екземпляр над 100 кг. Ако вие все пак имате късмет и хванете "рибка" над 15-20 кг. значе сте големи късметлии. Сома е хищна риба , като оставим настрана легендите че напада плуващи кучета , разни птици та дори и хора . Сома ловува от засада , като привечер излиза в плитчините и гони дребосъка . Зимно време ляга в дълбоките ями и не приема храна , раздвижва се напролет , старите рибари казват че започва да кълве , когато цъфне шипката . 

Разпространен е в Европа от р. Рейн на изток в басейна на Балтийско, Черно, Каспийско и Аралско море, в Кавказ и Задкавказието. У нас се среща в Дунав и средните и долните течения на притоците му, а така също в реките на Беломорския басейн /Марица, Тунджа, Струма, Места/ и в редица новопостроени язовири и водохранилища /„Студен кладенец" и „Ивайловград"/ и пр. Отначало малките сомчета ядат водни насекоми, но още през първата година преминават към хранене с риба. Възрастните сомове са истински хищници и освен дребни плевелни риби, ларви на насекоми, червеи, пиявици, попови лъжички, жаби, водни бръмбари, раци, мишки, умрели риби и жаби ядат също така дребни водоплаващи птици, бозайници и риба. Той е всеядна риба, но през зимата съвсем престава да се храни, а през пролетта, когато формира половите си продукти, приема около 80 % от храната, необходима му през годината — около 7 — 10 кг плевелна риба. Половата му зрелост настъпва към 3 —¦ 4 годишна възраст. В зависимост от температурните условия през май-юни женската изхвърля между 8 и 25 хиляди хайверени зърна на килограм живо тегло, т.е. между 100 и 500 хиляди хайверени зърна. Като хищник и всеядна риба сомът бързо нараства на тегло, особено ако условията за това са благоприятни.  Наскоро вХаузханския язовир — най-големият по трасето на Каракумския канал в СССР /Тюркменска ССР/ — бе уловен сом, тежък 200 кг. У нас обикновено обект на промишлен риболов са сомовете с дължина 50 — 60 см и тегло между 1 и 6 кг, а на спортния риболов — до 10 — 15 кг. Според някои сведения у нас са улавяни сомове и с тегло от 50 до 80 кг.  В месото на сома се съдържат също така 240 мг% калий, 22 мг% магнезий, 22 мг% калций, 315 мг% фосфор, 1 мг% желязо, витамините В1, В2, РР, фолиева киселина, биотин и токоферол, а още и кобалт, мед, арсен, В12 и др.

     Месото на сома е богато на мазнини и вкусно с малко кокали . Но екземпляри над 6-7кг. са прекалено мазни и според мен , разбира се това е само мое мнение са ценени само като трофей . Е не разбирайте че са за хвърляне !!!. 

 Изпозува се в прясно състояние, солено, на балик, а така също и пушено.

 

  

Тялото на щуката е източено стреловидно, покрито с дребни люспи. Върхът на долната челюст излиза пред горната. Устата е широка и достига до под очите. В нея се намират кукообразно закривени зъби. Гръбният плавник е близо до опашния - над аналния. Най-често гърбът е сивозеленикав или жълтозеленикав до почти черен. Страните са сиви или сивожълтеникави с широки тъмни ивици, а коремът - бял с черни петна. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло-35 кг(в долното течение на река Днепър са улавяли щуки и до 65 кг).Тя е сладководна риба, но обитава и слабо солени води /до 1 %/. Среща се в Дунав и по долните течения на притоците му, в реките Камчия, Марица, Места, Тунджа, Струма и в крайморските езера /Шабла, Дуранкулак, Езерец/, а така също и във водоемите, в които има богата растителност. Тя е ненаситна, хищна риба. През първата година се храни с планктон и отчасти с дребна риба, а през втората — с личинки, червейчета и риба.Възрастните, наречени "санитари на водоемите", ядат жаби, водни плъхове, дребни водоплаващи птици, бозайници и болните, слабите и израждащи се риби, носители на зарази, В лакомията си тя изяжда и собственото си поколение. В занемарените блата тя използува дребната, малоценна и израждаща се каракуда и за нейна сметка дава ценно месо и хайвер (Caviar). През зимата се измества в по-дълбоките места, където е по-топло, намира храна и продължава да се храни.Щуката е типична блатна риба (fish). Среща се още в доното течение на реките бключително и в р. Дунав. Половата зрелост настъпва на 3 - 4 - годишна възраст, а при мъжките - една година по-рано. През април-май, а някъде и по-рано, женската изхвърля в зависимост от големината и възрастта си от 5 до 400 хилядихайверени зрънца. Според някои автори женските могат да изхвърлят дори до 1 милион хайверени зрънца. Поради голямата си лакомия щуката бързо нараства и достига големи размери.
 Хайверът се изхвърля най-рано от цсички наши сладководни риби-през февруари-март, понякога под ледената покривка на водата. Отначало той полепва по дънни растения и предмети, а по-късно губи лепкавостта си и пада на дъното. В зависимост от температурата на водата излюпването става за 7-27 денонощия.
Малките се хранят с различни плаващи организми. Когато достигнат размери 4-5 см, започват да нападат и по-едри животни. Възрастните щуки са ненаситни. Те нападат всички видове риби, даже и себеподобни. Хранят се още с жаби, водни плъхове, водни земеровки, вовоплаващи птици и др. Щуки се пускат в рибовъдни басейни с по-едра риба, за да унищожават плевелните риби, конкурентни в храненето на шарана и на други риби, отглеждани изкуствено.



С мъртва рибка за риболов на щука
Мъртвата стръв е високоуспешна тактика при улов на щука, поради това, че щуката, както повечето хищници, е не само ловец, но и мършояд. Невил Фиклинг ви предлага основните положения при този метод за всички сезони.
Използването на мъртва рибка за стръв или част от нея е много добър и разпространен метод за риболов на щука. По тази схема ежегодно се подобряват рекордите при улов на едри екземпляри.
Понякога щуката дебне от засада живата си плячка, но понякога се налага да я преследва. Мъртвата рибка е лесна за улавяне, няма преследване, което значи, че куката ще използва по-малко енергия, за да се сдобие с храна.

Различни видове мъртва стръв

Възможни са вариации между морски и сладководни мъртви рибки. Най-често морски видове са херингата и сукмрията, тъй като са с високо съдържание на мазнина. Те могат да се използват цели, ако са в размери до 15 см или на парчета, когато са по-големи. Сардините, сарделите, цацата и сафридът също са много популярни. По-малко ползвани, но много ефикасни са морската змиорка, барбунът и атерината.
От сладководните може да се ползва всяка хваната преди това риба на въдицата, но най-често ползваните са червеноперката, бабушката, кленът и змиорката на парчета.

Избор на мъртва стръв

Изборът на мъртва стръв за определено място зависи от това дали това място е ловено скоро и колко е амортизирано. Скумрията е подходяща винаги за риболов на щука, ако преди това не е хващана много риби точно там на тази стръв. За да излъжем хитрата щука, можем да променяме миризмата на мъртвата стръв, като и се инжектират различни видове миризми и рибено масло. Също така можете да използвате различно оцветена мъртва рибка, за да изкушите предпазливия хищник.

Такъм за риболов на мъртва стръв

Риболовът на мъртва стръв изисква пръчка с изхвърляща тежест от 100 г нагоре, здрава макара, като напрмер,( Shimano Crestfire Baitcasting Reel)и влакно, което издържа 5-6 кг. Винаги използвайте метален повод, по възможност с дължина около 60 см с добавени към него тройни куки N8-N6. Закачвайте стръвта само на единия зъб на тройката. Горната тройка на повода трябва да бъде подвижна, закачете я в горната част на рибката. Не на последно място при риболов на щука са ви необходими кохер-ножица и подходящ кеп.

Тактики

Има две основни тактики за риболов на щука-статична и подвижна. Коя от тях ще използвате, зависи най-вече от настроението на щуката, което вие трябва да определите в началото на риболова.Но веднъж след като имате такъма и владеете и двете техники, вие ще сте подготвен за всичко.

Статичен риболов на мъртва рибка-на дъно.

Тази тактика дава резултат от много години. Освен добрата видимост, голямата атракция при тази тактика е, че се отделя миризма като ловна следа. Ето защо е добре да използвате половин риба, а не цяла. Ако все пак използвате цяла, по-добре надупчете тялото и за да може повече телесна миризма да се отдели във водата. Ключът към успешния статичен риболов на мъртва риба е добрият индикатор на кълването с цел да не може щуката да нагълта дълбоко стръвта. Необходима е тежест около 30 г, за да закотви стръвта така, че линията да бъде винаги добре изпъната.

 Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. (По-нататък ще даваме регистрираните постижения от статистиката на Съюза на ловците и риболовците в България – СЛРБ, до март 1999 г. Тази статистика се води най-отдавна и се смята за достатъчно достоверна. При видовете, за които засега не са регистрирани постижения, няма да се дават данни. По традиция у нас състезанието за риболовен рекорд се води само по измереното тегло на екземпляра, тъй като при измерването на дължината има повече предпоставки за грешки.)
Използвана стръв при ловене на Черна мряна

Може да се използва торен червий които е много полезен.В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба. Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5–8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна. Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби.

Кулинарни качества

Когато става дума за черната мряна, можете спокойно да изкомандвате: “Шапкии, долу!” Това е рибата с най-фино балансираното месо. То е сравнително стегнато, но не е твърдо. На цвят е кремаво, но може и леко да розовее. Малко по-мазно е от месото на балканската пъстърва, на което най-много прилича. Все пак вкусът на месото на черната мряна не може да бъде сбъркан с никоя друга риба. Типично е отсъствието на натрапчива рибешка миризма – нещо характерно за речните видове, обитаващи бързи води. Вкусът е лек и някак завършен. На всичкото отгоре костите при тази наистина царска риба се вадят наведнъж с едно издърпване на гръбнака. Най-добрият начин е пърженето. А най-неприятната част преди него е махането на ситните и здрави люспи. Ако сме на излет с преспиване и искаме да хапнем мряна – тогава не бива да я пържим. Палим огън и когато стане на жар, пъхваме в нея завити в орехови листа мренки. След 15 минути ги вадим. Сокът от ореховата шума не само е задушил мряната, но е придал на месото един леко опушен, направо вълшебен дъх.