Бабушката е една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Тялото и е по-удължено в сравнение с платиката, но височината и подлежи на нарастване с възрастта. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15–20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка – оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Хайверът и може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.

Кълве целогодишно и показва лесна приспособимост към всякакви климатични условия. Чувства се еднакво добре и в равнинните язовири, и в планинските, и в повечето от реките ни. През летните горещини обаче се оттегля по-навътре, като че ли се разглезва от жегата, и тогава уловът й става доста по-труден.

Едва ли има друг по-подходящ начин да се лови бабушка по големите ни язовири през лятото от мач риболова. Рибата търси прохладата на по-дълбока вода и за разлика от пролетта, когато е „на една ръка разстояние”, сега се застоява по-далеч от бреговете. Дистанция от 25-30 метра и дълбочина от 6-8 метра просто няма как да се достигне с друг вид плаваща въдица. Алтернатива донякъде е фидерът, но така подаваме стръвта само и единствено на дъното, без възможности да я отдалечим от него.

Принципът на работа на мачовия риболов е да се презентира примамката на голяма дистанция и дълбочина посредством тежък ваглер, позволяващ лесно замятане, като същевременно се гарантира максимално фина постройка на линията предвид капризното лятно кълване на рибата. Предимствата на мача са безспорни и при усложнени атмосферни условия, например при ветровито време и вълнение, понеже е възможно и дори наложително да се потопи влакното под вода и така да се сведе до минимум влиянието на теченията.

Няма да се спирам в детайли на самата постройка на линията, това са известни неща. Само ще уточня оптималните параметри – основно влакно 0,14-0,16 с повод 0,10-0,12 мм, кука № 14-16, ваглер от средна големина, примерно 8+2 г (това означава 8 грама основна тежест плюс допълнително утежнение от 2 грама).

Тактиката на риболов се базира на силна стартова захранка, като предварително е проучен релефът на дъното и е избран сравнително равен участък, където дълбочината да няма резки денивелации. Това е важно, понеже при замятане на дистанция трудно може да се разчита на абсолютна точност при презентиране на примамката. Ако дъното има значителен наклон, ще е трудно да предлагаме стръвта непосредствено до него при всяко замятане. Понеже усилията ни са насочени да съберем рибата в захранения участък, важно е точно там да попадне и куката със заложената стръв. Понякога се случва бабушките да се издигнат в междинна вода, но това все пак са изключения. В повечето случаи се ловят в непосредствена близост до дъното.

Акорибата е в настроение и не я смущават някои важни за нея атмосферни фактори, ще се отзове на „трапезата” до десетина минути. Кълването понякога е уверено, друг път доста предпазливо. Като цяло обаче успеваемостта при мачов риболов на бабушка е сравнително висока. Тръгне ли да кълве – ще се лови. По-важното е да се предразположи, понеже през лятото логично показва капризи и редува силни със слаби периоди.

Белите червеи са стръв номер едно за нея, но може да се опита и на торни червеи, и на варено жито, и на омесен хляб. Консервираната или много млечна царевица пък е приоритет за по-едри екземпляри. В хода на риболова се дохранва с по една-две топки, колкото да се поддържа интересът на рибата.
Отдавна е всеизвестно, че конопът представлява основна част от подхранката. Суров, печен или млян той е предпочитан от всички видовешаранови риби. Българинът обаче все още не е възприел конопа като стръв за риболов - нещо, което е често срещана практика в чужбина. За конопа определено може да се каже, че притежава много хранителни елементи, които явно интригуват рибата. На първо място съдържа етерично масло, от което рибитe имат нужда. Подготовката за риболов на коноп започва 24 часа преди излета.
За да улесните варенето му, накиснете конопа 12 часа в студена вода. Има няколко начина за приготовление на конопа. Зърната може да се варят, да се залеят в термос с гореща вода или да се поставят за 10-15 мин в микровълновата печка в тенджерка с вода.
Веднага щом зърната започнат да се разпукват, отделете две супени лъжици, тях ще ги ползвате за куката. Останалите оставете да се варят, докато се разделят на две.
Ако сложите една-две лъжици захар, зърното ще се избели и ще се повиши лъскавината на кълна. Ако добавите малко сода бикарбонат, ще придадете по-черен цвят на обвивката. Можете също така да добавите оцветители или ароматизатори, които да поставите в захранката. Вари се дотогава, докато се разпука обвивката на зърното. Водата, в която есварен конопът, е идеална за овлажняване на подхранката ви.
Според специалистите идеалната кука за риболов на коноп е от N18 до N22 с дълго жило.