Това е Платика риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие.Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Дали платиката е предимно езерна или все пак предимно речна риба, е въпрос наистина дискусионен. Така наречената едра платика обитава на практика цяла Европа. Но у нас я има само в река Дунав, където най-често срещаното и разговорно наименование е "деверига". Напоследък все по-често се улавят екземпляри дунавска платика и в редица водоеми вътре в страната. Става въпрос, разбира се, за парчета над килограм, при това не епизодично. А всъщност може би малцина знаят, че например в Русия виреят поне пет вида платикови риби с различни названия: "лещ" (или "едрата платика", достигаща и до пет килограма), "подлещик", "плотва", "синец", "устирка" и т.н. Те се различават по максимални размери, донякъде по форма и по някои външни белези. Но си приличат най-вече по едно - че всички са вид платика и че освен водохранилищата обитават буквално всички реки с изключение на планинските.

У нас риболовът на платика би могъл условно да се раздели на два вида: риболов на река Дунав и риболов във вътрешните водоеми, повечето от които са с неподвижна вода. В "платиковите" язовири нещата на пръв поглед са ясни. Избираш си "платиково" място, хвърляш "платикова" захранка, замяташ с "платикова" въдица и с "платикова" стръв и започваш да чакаш. (Става въпрос, разбира се, за далеч по-изискания риболов на плувка.). Задължително пазейки впрочем тишина и без много-много да "щъкаш" по брега. Така се лови и на язовир "Искър", и на "Жребчево", и на "Челопечене" и навсякъде другаде. По съвършено различен начин се подхожда към риболов на платика, когато плувката се замята по течение. Защото в отделни случаи този риболов е истинско спортно предизвикателство.

На река Дунав отдавна е установена практиката да се лови със захранка в телена мрежичка или малък телен живарник, привързани към въже, които се спускат към дъното. В мрежичката в повечето случаи се слага най-обикновен хляб, който се разкисва във водата и изпуска трохи, привличащи рибата. Мрежичката може да бъде спусната от борда на лодка, от шлепове, от понтони или просто да бъде вкарана с плуване до предпочитаното място (обикновено на няколко метра от брега). "Класическата" дълбочина, на която се лови, е не по-малко от 3 метра. Към приспособлението със захранката задължително се привързва "шамандура" с помощта на допълнително здраво влакно, управлявано от брега с цел да показва местоположението на мрежичката. В мрежичката предварително е сложена тежест, най-често камъни, които не позволяват тя да се движи по дъното. При риболов от брега обикновено са замята малко зад шаманду рата и плувката се пуска по течението. Въдицата при този дунавски риболов обикновено е телескопична, с дължина 3,60-4 метра, с основно влакно 0,18-0,22 мм, повод 0,12-0,14 мм с дължина над 30 см. Стръвта като правило е бял червей или тесто от спринцовка. Основен елемент от линията при риболова на река Дунав е плувката. В зависимост от дълбочината тя може и да е подвижна, но по принцип за предпочитане е неподвижната. Дунавските риболовци непрекъснато експериментират в тази насока, като "хитът" през последните години е плувка от сърцевината на царевично стъбло.

В зависимост от конкретните условия може да се пробват различни варианти на разположение на тежестите. Но на течението рибата по принцип е по-смела и рядко се среща "тънко" пипане. Напротив, при кълване плувката обикновено направо изчезва. И когато рибата е "в настроение", като тежест се използва най-вече една голяма подвижна сачма.

По този начин на риболов в река Дунав рибата сякаш си разпределя тeриторията. Най-близко до захранката се скупчва дунавският скобар. Ятата скобар са авторитетни и мощни и явно не търпят "конкуренция". Следват морунашът, платиката и най-накрая мъздругата. Така че ако по незнайни съображения скобарът не кълве, плувката може да бъде потапяна и от досадните попчета. Но не се отказвайте - по-надолу по течението неминуемо се навърта и от другата риба. А ако пък замятате в по-отчетливо изразен бързей, платиката винаги се разполага в края му, където започва затихване на движението на водата.

Всички тези особености могат успешно да се използват и във вътрешните водоеми, където е налице течение. Предимството е най-вече в обстоятелството, че ако платиката така и не ще да "пипне" на тихото, неминуемо ще се излъже на течението. Съвсем конкретен пример в случая представлява мястото "Римският мост" на язовир "Искър". Това място заедно с ивицата под "Щъркела", на границата със забранената зона, през последните няколко години е истински "хит" за столичани. Но както на тези места, така и навсякъде по язовира платиката се търси в тихото. Има обаче две съвсем конкретни позиции - под моста, съответно от двете страни на брега на реката, където могат да се използват предимства та на течението. Там платиката се търси на разстояние 8-10-12 метра и на дълбочина около 4 метра. Колкото и да е гъделичкащо за егото, но тъкмо на тези места може да се направи истинско "шоу" и то точно тогава, когато никъде наоколо не кълве. Недейте обаче да считате, че е достатъчно да хукнете натам още по нощите с цел да се заемете въпросните позиции. Защото може цял ден да си замятате напълно безуспешно, ако не сте наясно с някои "тънкости". А те в общи линии са следните.

За предпочитане е въдицата да е телескопична с дължина 3,60-4,00 метра, макар че ще свърши работа и десетинаметровата "щека". Конфигурацията на водата предлага сравнително лесно различими тих участък, бавно, средно и бързо течение. Идеята е да се заметне така, че плувката да попадне на границата между средното и бързото течение, с тенденцията да се премества към границата между средното и бавното течение. (Такъв подход впрочем е валиден не само за конкретните места на "Римският мост".). И откъм двата бряга на реката е налице бавно обратно течение, граничещо с тих участък. Ако не ви е клъвнало до този момент, плувката ви няма какво повече да прави там. В смисъл, че тук платиката ще ви клъвне тогава, когато и е хрумнало да кълве на всяко тихо място, стига да е наблизо, разбира се. Кълването само по себе си също е по-различно. Ако при замятане в тихото едрата платика често "пипа" така фино, че плувката само потрепва и леко се влачи, или пък застава легнала върху повърхността понякога и цяла минута, тук плувката изведнъж започва да се движи по-бързо по течението и в следващия миг изчезва. Тогава трябва да се засича незабавно, защото иначе ще извадите гола, "опоскана" кука.

Основното влакно препоръчвам да бъде 0,16-0,18 мм, а поводът 0,10, в краен случай 0,12 мм. Дължината на повода да не е по-къса от 35 см. Кукичката - бяла, най-вече "Мустад" № 10, макар че може и № 8, 9, 12. Лично аз предпочитам неподвижната плувка и то от паче перо, способно да издържи 2-4 грама. Желателно е да се използват не повече от 4-5 неподвижни тежести, като най-малката е непосредствено над повода, нагоре по влакното на 7-8 см се поставя още една и след 4-5 см се застопоряват останалите 2-3 по-едри сачми. Идеята е цялата антена на плувката да стои над водата.

От определящо значение е въпросът за захранката. В крайна сметка не е важно количеството, а миризмата: най-вече на кюспе, костно брашно и ванилия. В този смисъл популярната галета с миризма на ванилия е доста подходящ съставящ компонент в количество, представляващо половината от основната захранка. Решаващи за успеха могат да се оказват белите червеи, поставени в захранката. Всъщност всичко предварително се изсипва в кофичка, обърква се "на сухо" заедно с белите червеи и едва след това в кофичката се сипва (само и единствено!) от язовирната вода. Размесва се до състояние на плътна лепкава каша, която удобно да се моделира и да се отделя от ръцете. Ако я направим по-рядка, просто нищо няма да се получи и ще трябва да добавим още от сухите смеси. Главното обаче е да не бързаме със замятането на захранката. Първо трябва да се ориентираме в теченията. А захранката всъщност се замята ориентировъчно на границата между започващия от брега тих участък и бавното течение. Разбира се, в случая трябва да се експериментира периодично. Но идеята е захранката, която под формата на неголеми плътни топки попада на дъното, да се разпръсне компактно от бавното и средното течение на разстояние 7-8 метра. Платиката винаги кълве в долната и средната част на това разстояние, така че удари трябва да очакваме тъкмо там.

И последното предимство на риболова на течение - стръвта. Налага се мнението, че поне около "Римският мост" в лятно - есенния сезон платиката предпочита "снежинката", т.е. щипната върху куката троха мек бял хляб. По-нетърпеливите упорито замятат на червей, но успехът е в полза на "снежинката". На течението обаче платиката безотказно кълве тъкмо на червей и парчетата в общи линии са около и дори над килограм. Експериментирайте най-вече с "мартеничка" - едно торно и две бели червейчета, като или торното е между двете бели, или отначало него го нанизвате "на масур", а двете бели закачвате на върха на куката.

Е, всичко това не ни излиза евтино, но пък хванем ли "цаката" на риболова на платика на течение, изживяването наистина е неповторимо.