Тялото на барбунята е удължено, сплеснато странично. Главата също е сплесната странично със стръмно спускащ се профил към устата. На долната устна има две удължени мустачки. Гръбните перки са две. Гърбът е червен или с червени петна, страните и коремът са сребристбели, а перките жълти. Женските достигат на дължина до 17 см., а мъжките до 10 см..
        Барбунята е морска риба- обитава дъната по крайбрежията. Хвърлянето на хайвера става на порции в крайбрежните води от юни до септември--най усилено през юли. Храни се с безгръбначни. Барбунята има вкусно месо и се цени много. Лови се главно с грибове.

      Тялото е странично сплеснато, по-вретеновидно при младите индивиди и по-източено с напредване на възрастта.
Покрито е с едри люспи, със синьо-зеленикав, тъмнозелен, кафеникаво-зелен, тъмносив до черен гръб, зеленикаво-сребристи или жълто-златисти страни, бял блестящ корем и оранжеви до червеникави перки.
На дължина в зависимост от условията може да достигне до 80 см и тегло до 6-7 кг, като обичайните размери са 30-40 см и 0,5-1,5 кг.
Главата има характерно широко чело, а устата е голяма с удебелени устни. Има отлично зрение, с което се доближава до пъстървовите видове.
Речният кефал е посъвместно разпространен среща се в малки, бързи рекички с по дебела вода, средните течения на големите полски реки, стари корита и язовири. Избягва затинени дъна обрасли с много растителност.
  Кленът е пресноводна риба. Среща се в средните и долни течения на всички реки, включително и в река Дунав. Хайверът си хвърля през април-май в плитки бързеи с чакълести дъна, където полепва. Излюпването на малките става за няколко дни. Веднага след това започва лакомо да се храни и не отказва нищо: малкариба, жабчета, раци, насекоми и др. Спада към хищните риби. Речният кефал има значение за спортния риболов.












.

Тялото на карагьоза е странично сплеснато, покрито с едри люспи. Гърбът е зеленикавосин, а страните-сребристо бели с розов оттенък. Зад хрилните капачета има по едно тъмно петно, не винаги добре изразено.   Карагьозът е проходна риба. Тя обитава Черно море, а за размножаване навлиза в река Дунав, Днепър, Днестър, Буг и Дон. Храни се с дребни рибки и по рядко с ракообразни. Карагьозът е вкусна риба. Лови се в Черно море и в река Дунав по време на размножителната му миграция. Уловът му в България е много по-нисък, отколкото в другите черноморски страни.
Карагьоз

 

Карагьоз, Дунавска скумрия,Shad (Alosa pontica)

Дължина - до 38 см, тегло до 700 г. Челюстите са еднакво дълги, със зъби. По хрилните капачета се наблюдават ясно изразени радиални бразди. Разпрастранение: в Черно и Азовско море. Биология: Проходна риба. Зимува в Черно море, а за размножаване навлиза в река Дунав и други големи реки. Образува две форми различаващи се по своята биология: едра и дребна. Едрата расте по-бързо, достига по-големи размери, по-студенолюбива е и навлиза по-рано в реките. Живее окло 7 - 8 години. Съзрява полово на 3 - 4 години. Наблюдава се край българските брегове около март - април. Личинките се хранят главно с ротатории и водорасли и се носят пасивно по течението към морето, а възрастните - предимно с риба и висши ракообразни. Ценен стопански вид, обект на промишлен риболов. Минимално допустим размер за улов според закона у нас - 22 см.

Тялото на сафрида е удаължено и слабо странично сплеснато. Страничната линия е покрита с гребеновидни люспици,  които я очертават много добре. Гръбните перки са две - втората е много дълга. Аналната перка е също много дълга, а коремните се намират на гърдите- под гръдните. Над хрилното капаче има тъмно петно. Гърбът е масленотъмнозелен със синкав оттенък. Страните и коремът са сребристобели. Понякога по страните се наблюдават около 14 напречни ивици със зелен цвят. На дължина достига до 52 см , а на тегло - 1,3 кг.
Сафридът е стадна морска риба. Тя е топлолюбив вид. С настъпване на есенните застудявания се оттегля в по-топлите райони на морето(Крим, Кавказ, Турция) , Босфора и Мраморно море, където прекарва зимата. Половата му зрелост настъпва през втората година. Хайверът се хвърля на порции на 5- 20 мили от брега  от края на май до средата на августпри температура на водата 16-26 градуса.

Сафридът се храни със зоопланктон, хамсия, цаца, попчета и други. Месото на сафрида е вкусно. Той има голямо стопанско значение. Масовият улов става главно след първата половина на май, когато мигрира към крайбрежието за изхранване и размножение. Към края на септември стадата се формират за нова миграция, свързана със зимуването. В много редки случеи (при топли зими) сафридът остава да зимува и по нашето крайбрежие, но когато температурата спадне под 5 градуса , той масово измира. Използва се главно прясно състояние, по-рядко се консервира.