Научно название – Perca fluviatilis
Местни названия – костур, меше

Общо описание и особености

В последните петнадесетина години, костурът се развъди в повечето родни водеми, като в някои от тях вече измести количествено повечето ценни видове риба. Устойчив и непретенциозен, лаком и адаптивен този хищник е основен обект на риболов. Костурът издържа и във води бедни на кислород, /под 1 куб см/литър/ където много други риби биха загинали.

Обитава река Дунав, средните и долните течения на по-големите реки, крайморските езера, старите корита на реките, изкопите, образувани при добив на инертни материали и повечето наши язовири. Среща се дори и в полусолени води. В днешно време почти няма водоем в страната, в който костурът да не е разселен. Именно това го прави най-честият посетител на живарниците на въдичарите.

Тялото на костура е сравнително късо, странично сплеснато и покрито с дребни, дълбокосрастнали с кожата, ктеноидни люспи. Окраската му варира според местообитанието - от светлозеленикаво до масленозелено, почти сивкавочерно. От двете стани на тялото си има от 5 до 9 напречни тъмни ивици. Има две гръбни перки - първата е се състои от бодливи, а втората от по-меки лъчи. Гръдните перки са бледожълти, а аналната и опашната червени. Костурът може да се приеме за дълголетник сред рибното царство - по данни в литературата продължителността на живота му е до 22 - 24 год. Този хищник има бавен темп на растеж. Максималните размери, които се споменават в различни източници са доста противоречиви и спорни, защото резултатите в “костурсите” рекорди се подобряват непрекъснато. Макар, че от обявените резултати в пресата за рекордни се приемат риби с размер два кг и половина, нищо чудно в родните водоеми да има гиганти, достигащи до четири кг тегло.

Повечето автори определят две форми на костура, обитаващ нашите водоеми - дребен /тревен/ и едър /дълбоководен/. Тревният се сочи, че се придържа към крайбрежната зона целогодишно, расте бавно и се храни, както с безгръбначни, така и с хайвер и дребни рибки. За него се споменава, че достига максимум до двеста грама тегло. Едрата форма яде най-вече риба, расте с бързи темпове и обитава дълбоките места на водоемите. Пределните размери при него се посочват най-често от 1,5 до 3 кг.

Сред някои риболовци /които не са никак малко/, биологичната форма на костура у нас е една. Те считат, че някои отделни по-силни екземпляри от едно поколение изпреварват в растежа си останалите. Тези хищници наддават бързо на тегло, защото изместват другите при храненето. Това в крайна сметка се оказва решаващо за по-бързото им развитие и те се конкурират само помежду си. По-дребните им събратя, които са и по-многочислени, остават назад в развитието си и забавят растежа си.

През топлите годишни сезони дребните и средни костури се придържат към по-плитките части на водоемите и предпочитат колективният лов на дребни рибки, устройвайки им засади и яростно преследване. Възрастните риби обитават дълбочините като се движат самостоятелно или на групи от два - три екземпляра. Костурът както и щуката, е дневен хищник и възрастните риби се хранят изключително с риба, раци, жаби, пиявици, земни червеи и други по-дребни водни организми. Едрите костури не прощават и на своите малки родственици по права и съребрена линия.

Сезонът за размножаване при “раираният разбойник” е, от началото на март - до средата на април в южните водоеми и от началото на април - до средата на май - за високопланинските язовири. Хвърлянето на хайвера се влияе от затоплянето на водата. Обикновено при температура на водата от 8 - 12 градуса по Целзии, започват да мръстят най-напред по-дребните, а след тях и по-едрите екземпляри. Размножаването е масов процес - в него се включват значителен брой самки и мъжки индивиди. Полово зрял костурът става на възраст от 1 до 5 години, в зависимост от средата, в която живее и темпа си на растеж.Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата.
 

На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази "победа" обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже.
Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви.
Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9.
Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда.
Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да "закуси" в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч.
По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа.
Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки.
Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.

   Стръв, захранка и подхранка

При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката.
Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота.
Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата.
Така да се рече, това е като по учебник, но в отделни гьолове костурът може да е свикнал да си угажда предимно с попови лъжички, другаде покрай редовното захранване за мирни риби може да налита и на ароматизирани тестени примамки или предимно на бял червей.

        Методи на ловене

При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни.
Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие.
Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните.
На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема.

Такъми

Понеже на костура цаката му е в плувкаджийството, телескопът ни трябва да е лек и пъргав. Запасът от здравина на средния клас телескопи е достатъчен, защото най-често си имаме работа с риби между 200 – 300 грама. Макарата ни е нужна, без нея също можем да ловим, но ще загубим възможността, опцията да замятаме на по-големи дълбочини на подвижна плувка. Основното влакно за леко трябва да издържа до кило, а сечението му може да е под 0,14. Истинският костурджия не слага повод, а работи с още по-тънко влакно. Но ако заради закачките държим на повода, нека го сменяме по-често. Причината е в твърдите челюсти на костура и в дълбокото нагълтване на стръвта и куката. Така често сме принудени да насилваме повода и той да се трие в твърдите челюсти на рибата. При интензивно кълване това износва бързо повода.
В зависимост от големината на костура и на стръвта слагаме куки между №9 и №4. При риболов на рибе и при костури над 20 сантиметра няма нужда от дребна кука – четворката се нагълтва таман докъдето трябва.
За дъно са подходящи всички универсални такъми. Рядко ни се налага да замятаме много навътре, защото и без друго ятата от хищника гонят около плитчините. Макарата също е средна, без претенции за вместимост или сила на предавката. Основната линия трябва да издържа около 2 кг, но поводите са тънки – под 0,16.

Чепаре за костур

Кълване и момент на засичане

Нормално костурът не се лигави, ами налапва стръвта и в движение си я намества, гълта и оправя. И точно това му е хубавото на раирания разбойник. При днешните тънки рибешки номера едно тъй ясно и просто повличане е истински лек, балсам за измъчената въдичарска душа. Костурът сега е сред малцината риби на честта, които могат да ни дарят тази наслада. Колкото и да е чудесно това забиване на плувката под водата, обаче не бива да му се наслаждаваме много дълго. В такъв случай костурът ще нагълта много дълбоко. После, докато и ако си извадим куката, ще сме загубили време да хванем поне още две парчета. А не дай Боже да я скъсаме – знае се какво става. Затова се изчаква секунда-две водене и се засича с кеф.
На дъно обаче очевидно му липсва замах и мощ. Там той тресе, но сигурно усеща веднага оловото и се спира. После следва нов подскок на шпионката и рязък удар в пръта с последващо отпускане. В такъв случай си засичаме, та да ни е спокойно на душата. Някои обаче са по-издръжливи и изчакват удара и на следващата кука от чепарето, но сред всеобщата изнервеност днес такова хладнокръвие е рядкост.
На блесна цялата работа свършва самият ни мющерия. Ние само му показваме, че сме го разбрали и че разходката му към брега може да продължи с по-голяма скорост. Така стоят нещата и от дупката в леда.

Засичане

Всеки може да си подсече костура по свой начин. Важното е да не се закъснява много. Все пак хамалските изпълнения не са желателни, защото, макар и неочаквано, на рибето ни може да е дошла и голяма бяла риба, а защо не и могъщ клен. Иначе няма проблеми – засичаме си умерено и всичко е наред, особено ако се доверим на крилатата формула "енергично, но не грубо".

Вадене

Костурът има ресурс за едно първоначално запиране, особено ако сме го ковнали на по-дълбоко. После желанието му за борба спада и той поема без изненади към живарника. Рядко на плувка има и по-значителна съпротива.

Риболов на изкуствени примамки

На блесна не бива да се бърза. Тя трябва да се води в дълбокото, дори с известни паузи и ускоряване след това. Самата риба плува по подобен начин. Тя може да вдигне голяма скорост при атаката си към плячката и след това вяло да продължи.
На туистер се правят също паузи и се помпа, докато хищникът се раздразни и чисто по балкански се нахвърли, както се казва, за да не се мине.
При подледния риболов паузите и последователната игра по и до дъното се подразбират. Тук задържането на такъма е задължително и преди леда, когато често става атаката.

Рибата като стръв

Честно казано, с видимо удоволствие може да се наблюдава как костурът не прощава на по-малкото си братче. Направо идилия – нищо, че е бодлив, за стръв става, особено за костур и за щука.

Заключение

Колкото и да въздишаме по времената преди костура, той вече е тук. И продължава доблестно да отнася плувките ни в синевата на дълбините. Динамична риба, лови се през всички сезони, пък и сутрин не започва и не приключва убийствено рано. Така че костурът си е достоен за уважение партньор във великото ни хоби. Засега нещо не му се удават само размерите, но кой знае. Отличен за спининг, блеснарство и зимна разтуха. По спасяване на провалени излети е шампион, риба, която е винаги насреща, дори и за най-неопитния аджамия.

Кулинарни качества

Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но... мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чесън.