Ядлива

Тази гъба расте от май до ноември под борови насаждения. Гуглата е като при повечето масловки от това семейство полукълбеста с диаметър около 10-12 см. Има шоколадовокафяв, понякога жълтокафяв, до маслиненожълт цвят, с възрастта избледнява. Кожицата е слузеста и лесно се обелва. Ръбът често носи остатъци от пръстенчето.

Тръбичките са златистожълти, сраснали с пънчето, лесно се отделят от гуглата. Споровият прах е охренокафяв. Пънчето е твърдо, белезникаво или светложълто, в основата кафявовиолетово, над пръстенчето с бели зърна, които по късно се оцветяват в кафяво. Месото е нежно, белезникаво или жълто, с приятен вкус и миризма. Гъбата е с отлични вкусови качества, става за консумация в прясно състояние, както и за консервиране, сушене, мариноване и саламуризиране.
От семейството на масловките има доста видове; освен зърнеста масловка, се среща и лютива масловка, която се използва повече като подправка, по-малко за ядене-изсушена и смляна на брашно загубва лютивината си. Позната е и суха масловка, която става за консумация, но рядко се събира от гъбарите, понеже има леко кисел вкус и е почти без миризма. По-предпочитана за ядене е червената масловка, която е с приятен вкус и плодов аромат. Вкусна, но без особено подчертан аромат, е елегантната масловка. Тя е силно хигроскопична-поема вода не само от дъждовете, но и от влагата сутрин. Когато покафенее, нестава за ядене. Иначе е твърде елегантна, яркожълта до златистожълта, но само това не е достатъчно.