Достига относително големи размери и тегло до 20 кг. Тялото ѝ е странично сплеснато с голяма глава, а очите ѝ са разположени в долната ѝ част. Гръдните плавници са удължени и заострени, и не достигат основата на гръдните плавници. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по тъмна, люспите са много малки и тънки. Дължината на червата при възрастните е 1500% от дължината на тялото. Глътъчните зъби са еднородни, силно уплътнени и приспособени за мачкане на планктонни водорасли. Килът е по продължение на цялото тяло - започва от аналния отвор и завършва до гърлото. Достига полова зрялост на 3 годишна възраст. Живее в горните слоеве на водата и се храни развиващия се там планктон. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват „цъфтеж“ на водата. Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове. В състава на храната му се срещат всички групи на планктонните водорасли - диатомови, зелени, синьо-зелени и др. При отсъствие на водорасли, обикновено пролет и есен, се храни с разлагащи се органични остатъци, т. нар. детрит. Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м. над водата.
550) {this.width = 550;}" onmouseout="unpointercursor();" onmouseover="if(this.width == 550) {pointercursor();}" style="border-right-width: 0px; border-top-width: 0px; border-bottom-width: 0px; border-left-width: 0px" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Hypophthalmichthys_molitrix_02.jpg/800px-Hypophthalmichthys_molitrix_02.jpg" />
Той също спада към растителноядните риби и е нов за нашите водоеми. Аклиматизира се през последните няколко години и се заселва в шарановите ни стопанства, като се развъжда само по изкуствен начин. Произхожда от Китай — на юг до Кантон и в басейна на р. Амур. Аклиматизиран е в миналото на остров Тайван, в Камбоджа, а напоследък в СССР и у нас. Той е сладководна риба. Храни се с фитопланктон, а по-късно — с водна растителност. Толстолобът служи като "мелиоратор" на зелените водоеми и по тази причина сред източните народи е известен като "водна коза", понеже "пасе" водната растителност.  През юни женската изхвърля около 500 хиляди хайверени зрънца в зависимост от големината и възрастта й — колебания в това отношение може да съществуват. При благоприятни условия толстолобът расте много бързо.

Белият толстолоб, независимо от това, че притежава по бавен темп на нарастване от пъстрия толстолоб е абсолютно необходим за поликултурата в рибовъдните стопанства, тъй като не влиза в пряка конкуренция с шарана. Хранейки се с неизползваната от другите видове храна: фитопланктона, той спомага за увеличаване на добивите, а ползването му в борба с „цъфтежа“ на водораслите ограничава опасността от замори.

В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.
.В България, белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естественото възпроизводство у нас има единствено в р. Дунав.