| |
Описание: Наподобява иларията, но е значително по-голяма.
На дължина достига до 60 см, а на тегло до 3 кг.
Също така в сравнение с иларията муцуната є е по-заоблена.
И платерината, и иларията имат в задната част на хрилните
капаци по едно характерно златисто петно.
Платерината е риба, която почти не навлиза в устията на реките.
И двата вида се ловят често с въдица. Обикновено това става
от кейове или буни. Навъртат се често и около
устията на канали и в акваторията на пристанища.
Не се плашат от шума и светлините – напротив,
те дори ги привличат. През есента, когато се
събират в многобройни пасажи, могат да се
видят почти на повърхността. Ловят се на дъно като кефал,
но с по-фина линия и по-ситни куки. На плувка обаче се
вадят много по-често от кефала. Основното влакно в този случай
е 0,22 – 0,24, а поводът с около една трета по-тънък.
Куките са морски между №8–№12. Утежняването
се прави с групирани сачми като при сладководен риболов
. Най-ситната сачма балансира линията само на
15 см от долната кука. Втората кука се вързва
поне на 30 см над тази сачма. Може да се замята
и без плувка на рибе само с една сачма за потъването
на стръвта. Това се прави главно от кейови стени в
пристанищата и при дълбочина поне 4 метра.
Предпочитаната стръв и в този случай е морският червей,
от който може да се слагат и парченца. След него по
привлекателност идва скаридата, а накрая много
по-зле се представя и торният червей. Кълването като
при повечето морски риби е рязко, с повличане на
такъма. Засича се веднага с китката на ръката, но не
силно. Ваденето си е като на кефалова риба, при това с
по-нежна уста. Внимателен контрол, без прибързване.
Вкусни риби, но с доста кости. Подходящи са главно
за пържене. Макар и по-рядко, с въдица в Черно
море може да се хване от лодка и калкан –
Psetta maxima maeotica, на стръв малка рибка, лефер
–Pomatomus saltatrix, и паламуд – Sarda sarda,
на чепаре или блесна. Това обаче е истинско изключение,
защото ценните видове в нашето море са обект
на професионален риболов с мрежи. В този смисъл
почти никой по крайбрежието не си позволява да
се отнася любителски с въдица към нещо,
което му осигурява прехрана. Изключение е и срещата
с нашите акули, които напоследък са много
наплашени и намалели. За щастие така е и със
страшилището за пришелците въдичари по
нашето море –морския дракон.
 |
.:ιlιlιlιlι Видео ιlιlιlιlι:.
