Рибата меч е една от най-забележителните риби на Световния океан.
Тялото на тази едра хищна риба достига до 4,5 м дължина и над 400 кг тегло. Рибата меч има източена, торпедовидна форма и дълги плавници. Откъм тръбната си страна той е черно-син до тъмнокафяв на цвят, а страните и коремът му са сребристо-бели. Измежду всички риби, Рибата меч развива най-голяма бързина при плу¬ване — до 130 км/час. Той е отлично приспособен за хищнически начин на живот.
Името си рибата дължи на мечовидния израстък, който фактически е силно из¬точената и заострена горна челюст. Мечът на рибата е оръжието, с което тя най-често добива плячката си. Възрастните мечоносци нямат зъби. Това не им пречи обаче да се хранят с други риби, на първо място с херинга и скумрия, а също така с главоноги мекотели.

Рибата меч се среща обикновено в открито море, далеч от бреговете, като най-често плува близо или на повърхността. Той извършва често далечни придвижвания, следвайки стадата риби, с които се храни. Врязвайки се в стадото, Рибата меч пъргаво се хвърля от една страна на друга, нанася удари с меча си и нерядко пробожда жертвите си с него. След като убие няколко риби, той започва да ги поглъща.
(Подготовката за лудото изпълнение отнела 11 месеца на щурия новозеландец. В екипа, заснемащ подвизите му, има още няколко души, но никой не поема неговите рискове.

Когато избута грамадната риба на повърхността, Уотсън я хваща с примка, мята се на сърфборда си и започва да пори вълните на границите на лудостта. Някои екземпляри могат да теглят дъската му в продължение на 90 минути и на моменти развиват скорост, която му позволява да стои прав. Накрая авантюристът благородно пуска изтощения си противник.

Рибите от семействоМарлинови, след които и рибата-меч, са съвършени хищници. )



Известно е, че понякога мечоносци „нападат" лодки или малки кораби. Изглежда, че това става случайно, и то тогава, когато рибата гони плячка. При това бързо плуващата риба забива с все сила меча си в дъното или корпуса на кораба или лодката. Тя най-често не може вече да измъкне оръжието си, последното се пречупва и остава да стърчи в стената на плавателния съд. В Британския музей в Лондон е изложена цяла сбирка от парчета от корпуси и дъна на лодки и кораби със забити в тях мечове на тази хищна риба.
Каква сила може да има ударът, който Рибата меч нанася, може да се види от следния пример.
Американският китоловен кораб бил „атакуван" в Тихия океан от едра риба от този вид. Нейният меч пробил медната обвивка на дъното, 10-санти-метровата дъска под нея, пронизал също така твърдата дъбова греда на шпангоута, която била дебела 30 см, проникнал още през една 6-сантиметрова дъска и се забил в едно буре с китова мас, което се намирало в трюма на кораба. Мечът така плътно заседнал в бурето, че от него не изтекла нито капка мазнина. Общо при този удар Рибата меч пробила 46,5 см твърдо дърво и метал!
Естествено подобна сила се получава само когато Рибата меч плува с грамадна скорост, при атака. Иначе той плавно се носи из морето.
Съветски зоолог рисува живо картината, която представлява плуващият всред морето Рибата меч - Ние се срещнахме с този хищник през май 1958 г. в Адриатическо море, на около 30 мили от брега, на нос Родони, по време на лов на сардини с кораба . Беше интересно да се наблюдава чудната риба в открито море. Цареше пълно затишие. Отначало на гладката огледална повърхност на водата на около две мили от кораба забелязахме две придвижващи се черни точки, твърде подобни на водоплаващи птици. Когато те се приближиха, разпознахме стърчащите от водата гръбен и опашен плавник на едра риба меч. Скоро недалеч от първата се появи втора риба с още по-големи размери. Те не се бояха от нашия плавателен съд и не напуснаха повърхността на морето. Това ни позволи да се доближим съвсем близо до едната от тях и да я фотографираме. Дължината на рибата достигаше три метра, а мечът беше почти един метър дълъг. Тесните гръбен и опашен плавници бяха високи към 30 см. Опашният плавник имаше формата на полумесец.
Ние нямахме харпун, за да убием рибата, и решихме да се приближим до нея с лодка. Обаче шумът от веслата плашеше рибата и тя не допускаше ладията близо до себе си, без да проявява някакви агресивни намерения. Тя само се отдалечаваше напред или встрани от приближаващата се лодка.
Рибата меч е много разпространен в океаните и моретата. Той се среща както в тропични и субтропични, така и в умерени води. Живее най-вече в Атлантическия океан — от Америка до Европа и Африка, а също така в Индийския и Тихия океан. В Черно море се среща сравнително рядко.
Рибата меч се размножава чрез хайвер, който хвърля в откритите части на моретата. Плаващите зърна на хайвера имат 1,5—1,8 мм в диаметър. Само след два-три дни от тях се излюпват около 4,5 мм дълги личинки, които бързо нарастват.
Месото на Рибата меч има много приятен вкус. То се консумира както в прясно, така и в консервирано състояние.
Най-голям лов на риба меч става край бреговете на Япония, източния бряг на Америка и в Средиземно море. На борсата в Истанбул се продават за една година около 100 т риба от този вид, уловена предимно в Мраморно море. По нашето крайбрежие се улавят годишно само 100—200 кг. Това не става обаче с едри куки, както в „Старецът и морето", а мечоносци попадат понякога по нашия бряг в неподвижните мрежи, образуващи голям капан, които се поставят сравнително недалеч от брега.

  


Постоянното местожителство на обикновената манатарка са горите — старите широколистни (дъбови, габърови, букови или смесени) и иглолистни (борови, смърчови или смесени) гори.

Външните белези на манатарката са твърде непостоянни. Едни от тях се променят с възрастта, други с промяната на условията, при които живее. Тя расте по-бавно от другите гуглести гъби. (Така се наричат гъбите, плодните тела на които наподобяват гугла или шапка, издигната на пънче или краче.) В началото пънчето изпреварва значително в растежа си гуглата. Затова младата гъба изглежда някак ненормално развита, дори уродлива — с малка топчеста главичка върху едно добре охранено тумбесто пънче. Но това не продължава дълго. Постепенно гуглата също израства, разтваря се и след някой и друг ден ще видите гъбата вече напълно развита — с гугла като бухнала погача (затова някъде й казват самунка) . Понякога гуглата достига размерите на слънчогледова пита, разположена е върху мощно, обикновено с форма на бухалка, пънче, което при някои по-едри екземпляри стига до двадесетина и повече сантиметра височина и десетина сантиметра дебелина. Най-често гуглата на обикновената манатарка има размери от 4 до 20 см, издигната на пънче, високо от 7 до 12 см и дебело от 2 до 6 см. Цветът на гуглата зависи от условията, при които расте манатарката. По добре осветени места ще срещнете манатарки с вишневочервено или тъмнокафяво до почти черно оцветени гугли. Гуглите на израслите на сенчести места манатарки са обикновено светлокафяви до светлоохрени или сиво-бели до почти бели. В млада възраст гуглата на обикновената манатарка отгоре е гладка, с опъната кожица. Със застаряването обаче повърхността й постепенно се набръчква и накрая вече ще я видите напукана като изсъхнала тиня.

С израстването и застаряването на манатарките се изменя също и цветът на тръбичките в плодното тяло. Отначало те са бели или белезникави, по-късно започват да жълтеят и при най-старите екземпляри стават жълто-зелени. „Месото" на гъбата обаче не променя цвета си. То си остава бяло (много рядко слабо розово) и при разчупване или нараняване нито посинява, нито позеленява.
И все пак най-сигурният белег, по който безпогрешно ще разпознаете обикновената манатарка, е ясно видимата отблизо мрежа от изпъкнали белезникави жилчици по повърхността на пънчето й. Нито една друга гъба, дори когато по всички останали белези прилича на обикновената манатарка, няма по пънчето си точно такава белезникава мрежа. Единствено пънчето на някои нейни сродници е сподобна мрежа, но при тях тя е образувана от червени жилчици. Такъв е случаят с набедения отровен двойник на обикновената манатарка — дяволската. Но тази гъба се отличава от обикновената манатарка и по много други белези. В средата нейното пънче е керемидевочервено, а отворите на тръбичките на плодното й тяло са жълто-червени до кървавочервени. И при нараняване бързо посиняват.

Превъзходните вкусови качества и много приятният гъбен аромат на обикновената манатарка, съчетани с възможностите да се приготвя за ядене по различни начини, са й осигурили първото място сред ядивните гъби.
 

Описание: Риба от семейство есетрови, които са морски полупроходни и проходни риби. В наши води се срещат 2 рода с 6 вида. Най-прочута от тях и най-голяма – до 4–6 м дължина, е моруната – Huso huso.  Чигата пък е най-малката от това прастаро семейство . У нас се среща само в Дунав, типична дънна риба, която обича каменисто и чакълесто дъно. На дължина достига до 70 см, а на тегло – 8 кг. Храни се с ларви, дребни мекотели и червеи. За съжаление вече се хваща много рядко на дънни въдици за бяла мряна в Дунав. Като всички есетрови с деликатесно чисто месо и ценен чер хайвер.

   

Представям ви Морският дявол(Lophius piscatorius).

фото: Doktor-5

Това е изключително рядко срещана риба в Черно море.  В Черно море се среща на дълбочини по-големи от 50 метра. Достига на дължина до 1,5-2 метра и тегло над 20 кг. Известна е още като риба въдичар. Причината да я наричат така е, че над главата си има израстък, който размахва пред устата си, докато тя самата стои полузарита на дъното. Всяка рибка, рак или друго по-едро морско животно, което е имало не благоразумието да се приближи твърде много, бива налапвано само с едно отваряне на устата.Рибата на снимката тежи 18 кг. и е хваната от риболовните кораби (РК-та) близо до Созопол.Изключено е да срещнете тази риба на плажа,през последните години в наши води са уловени едва 7 - 8 екземпляра от нея, и то предимно по Южното Черноморие.

Гигантски морски дявол-Манта Казва се така,защото гърбът му е черен и има роговидни израстъци на главата.Освен това е най-големият скат на Земята:размахът на плавниците му е от 6,6м. и тежи до 1,5-2 тона.Има зъби само на долната си челюст,но е опасен единствено за дребните рибки и рачета,за медузите,сепиите и калмарите,с които се храни.Той не е враг-даже е дружелюбен към човека и често допуска да бъде "язден" продължително.Въпреки това той може да ни стресне с това ,че понякога изскача от водата на височина до 1,5 м. и гърмът от обратното му падане се чува силно на няколко километра.Живее предимно в дънните местообитания на тропическите морета.В тялото на женската се развива яйце, от от което се ражда едно малко с размери до 1,25 м. ширина и маса до 10 кг.. Почти не дъвче храната си ,а я прецежда през система от цедилни пластинки ,като засмуква водата.Той практически няма врагове.

 
Това е флагманът на нашите попчета. На дължина достига до внушителните 35–40 см, а на тегло до 600 грама. Този истински морски “владика” предпочита да е в близост до мидените полета. В реките навлиза много рядко. Основно се храни с миди и охлюви, но размерът на устата му е достатъчен и за дребни рибки – атерини, хамсии, попчета, барбуни.Лихнуса е масов вид по нашето черноморие. Обитава крайбрежната зона на морето, като в дълбочинно отношение се разпростира до 20 - 60-тия метър. Предпочита пясъчно - каменисти дъна с мидени обраствания. По време на размножителния период навлиза в плитчините. В устиевите участъци на реките навлиза изключително рядко. Полово съзрява на 3 години, като плодовитостта му варира в зависимост от размерите и е в границите от 1000 до 10000 хайверни зърна, които изхвърля спонтанно на един път в периода - края на февруари до началото на май.
 Попчетата са основен риболовен обект за морските въдичари.  След оттеглянето на карагьоза по Черноморието останаха само няколко вида риба, които се ловят в жегите. Каята, която по традиция не кълве активно през лятото се е групирала на по-големи дълбочини. Рибарите, които знаят местата, където може да се лови се радват на добра слука, като на Шкорпиловци и Крапец са излезли и едри лихнуси до 300 гр. Пред буните на Кранево е излязъл и едър сафрид, а дребна граца се лови на чепаре на варненския вълнолом. Иларията все още не кълве на бомбарда и се лови на плувка и дъно. На традиционното място на канала до Аспарухово се ловят и по-едри риби. Неудобството на този вид риболов е, че се гази до кръста във водата и около рибарите плуват всевъзможни боклуци.
 
Това не спира по-запалените от тях, които подхранват с корички за сладолед и вадят платерини до килограм. В курорта "Св.св.Константин и Елена" също излиза илария на дъно и единични бройки заргана. След падналите дъждове рибарите се надяват, че ако времето се задържи хладно, змиевидната риба ще потърси плячка край бреговете. Причината е в тяхната многобройност и лакомия. Ловят се НА ДЪНО със среден клас телескоп и по-здрава макара, която трябва да е в морско антикорозионна изпълнение, ако искаме да ни служи дълго. Другият вариант е обикновена евтина втулкова макара, която ще прежалим след един-два сезона. Монтажът е с две куки, като първата се връзва под тежестта, а другата на около 40 см над нея. Основното влакно, “майката” на линията, както се казва по морето, може и да е по-дебело – 0,35, тъй като попчетата не се плашат от влакното. Поводите обаче не бива да са над 0,20. Куките са морски, бели от №7 до №4 и непременно с дълго стебло, защото попчетата се откачат много трудно от късите куки. Шпионка не се поставя, а за кълването се следи върхът на пръта. Едрите попчета почти 100-процентово се самозасичат, затова е нужно след вибрацията на върха само да ковнем рязко с китката за всеки случай. Съпротивата е изразена само в началото, когато попчето се опитва с един “скок” да отърве кожата под някой камък или в някоя дупка. Ако това не стане, то си тръгва кротко “като поп” към нас. В случай, че не сме следили зорко и рибата се е хванала, без да разберем, попчето може и да се е завряло в укритие. Тук вече с последователни опъвания на линията с пръта трябва да го извадим, но това невинаги става. Така че засичането след кълването си е важно. НА ПЛУВКА телескопът ни може и да е по-лек, а основното влакно на линията 0,25. Плувките трябва да са едри, защото линията се утежнява сериозно. Най-често се монтират подвижни плувки. Куките отново са две или повече от същите номера, като първата е под последната сачма, а другите като на чепаре – нагоре. На плувка попчетата кълват доста силно и дори дребните изцяло я потапят. Няма никакви проблеми със засичането, с което не бива да се изчаква, защото тогава рибата може да нагълта много навътре и откачането є ще отнеме много време. Стръвта е морски четинест червей, скарида, месо от мида, рапан или парченце филе от вече хваната риба. В по-хладните сезони попчетата се ловят без проблем и на торни и земни червеи. Попчетата са почти без рибен дъх и имат бяло крехко месо с отличен вкус за пържене. Бира, повече и по-охладена.

 

Видове
Познати са 33 вида (от тях има океански, речни делфини, 6 вида морски свини).
 

Анатомия
Делфините имат тяло с вретеновидна форма, което е приспособено за скоростно плуване. Мозъкът им има силно нагъната кора, издаваща тяхната интелигентност. Оцветяването им варира от сиво до черно, има и чисто бели делфини. Различните видове имат различен контраст на линиите и петната.

Всички обикновени делфини (Delphinus delphis) са стройни и имат дълъг издължен нос. Гръбната перка е висока и умерено извита назад. Обикновените делфини се различават от останалите видове по уникалната напречна окраска формирана цвета на гърб и носа. Това образува мотив от четири части: тъмно сиво до черно по гръба, светло бежово до бледо жълто по частта преди гръдния кош, светло до средно сиво по страничната част и бяла коремна част. Размерът на тялото на обикновения делфин варира от 164 до 201 см, а телесната маса е около 200 кг.

Обикновения делфин варира толкова много като външен вид, че пов
ече от 20 вида са били различени през годините. Дългогодишните противоречия са доказателствено разрешени от последните изследвания, които предлагат родствово определяне към поне два вида: късонос открито морски (D. delphis) и дългонос крайбрежен (D. capensis) вид. Всеки от тези видове има широко, но разпръснато разпространение в тропическите и топло температурните води. И двата вида, дългоносия и късоносия вид, също имат широко подразделяне в рамките на тените популации. Те вероятно се съставляват от различни родове, но не са достатъчно различимии, за да си извоюват стаус на отделен вид. Разликите са главно в размерите – от средно 1.8 м дължина за Черноморските представители до 2.4 м за тези от Индийския океан.

Сетива
Повечето делфини имат остро зрение еднакво в и извън водата, и техният слух е превъзхождащ човешкият. Въпреки че имат малки ушни отвори на всяка страна на главата, се предполага, че подводното чуване, ако не изцяло, то предимно, се осъществява с долната челюст, която препраща вибрациите към средното ухо посредством изпълнена с мас кухина в костта на долната челюст. Чуването се използва също и за ехолокация, която явно е присъща на всички делфини. Тактилното възприятие при делфините е също добре развито. Делфините нямат обонятелен нерв и нямат усет за мирис, но въпреки това, имат вкус и показват предпочитания за определен вид храна.

Поведение
Счита се, че делфините са едни от най-интелигентните същества на Земята. Трудностите в тяхното изследване произтичат най-вече от сложната и скъпа техника, която се използва.

Много често този вид бозайници подскачат над повърхността на водата, често изпълняват акробатични номера. Това им държание се счита за „играене“.

Делфините са способни да се гмуркат до 260 м за 15 минути. Иначе рядко се задържат под вода за повече от 10 минути. Случва се делфините да съпътстват лодки, като се движат върху вълните, правени от самите лодки.

Делфините са известни с това, че приближават хората и игриво взаимодействат във водата. В древна Гърция делфините били приемани с гостоприемство, а следата им, оставена от плуването около кораб, се считала за добра поличба от мореплавателите.

Делфините плуват на стада. Не е задължително делфин да принадлежи към определено стадо - всеки е свободен да го сменя.

Ареал на разпространение
Обикновеният делфин може да бъде намерен обикновено, където температурата на повърхността на водата е между 10°C - 20°C, което ограничава разпространението им на север и на юг, но те могат да следват топлите течения и отвъд тезт граници. По-рядко се вижда във води по-плитки от 180 м. Обикновения делфин се появява в континенталния шелф, на места с богато дънно разнообразие, но главно в открито море. В Черно море обикновения делфин може да бъде видян, както в бреговите води, така и открито море да гони пасажи с риба.

Групиране
Често обикновените делфини могат да бъдат видяни на големи и активни пасажи скачайки и пляскайки и чути от значително разстояние. Често няколко члена на стадото излизат на повърхността заедно. Размерът на пасажа често варира по сезонен признак или според времето на деня. Животните се скупчват заедно, когато са изплашени. Размерът на стадото варира в размер от няколко дузини до над 10 000. Групирането с други морски бозаиници не е необичайно.

Размножаване
Размножителните периоди са през пролетта и есента, но и лятото е било отбелязвано няколко пъти като такъв период.

Миграция
Миграциите не са добре познати и обикновения делфин представлява годишната тенденция при тях. Чисти сезонни промени в разпространението са наблюдавани в Южна Калифорния. Наблюдаваните данни показват също сезонни движения при обикновения делфин в източния тропически Пасифик. Обикновения делфин зимува в южните части на Черно море, между Трабзон и Батуми, и предприема годишна миграция от тези зимни убежища към водите около Крим и обратно. Сезонната при набавянето на храна може да обясни тези придвижвания.

Хранене
Делфините са хищници. Хранят се главно с малки риби, сепии. Някои поглъщат ракообразни. Косатките се хранят и с други морски бозайници, дори едри китове. Няма данни за канибализъм сред делфините. Плячка на обикновения делфин представляват главно малки пасажни риби. В Черно море този вид са предимно рибоядни. Скумрия, аншоа, хамсия, кефал са главните им плячки. Други организми като ракообразни и мекотели са от по-малко значение.

.:ιlιlιlιlι Видео ιlιlιlιlι:. Анкети  .:ιlιlιlιlι Форум ιlιlιlιlι:. .:ιlιlιlιlι Вицове ιlιlιlιlι:. .:ιlιlιlιlιВъдица и апаратιlιlιlιlι:.                                                                                                                                                                                 Платерина                                                                                                                                                                                                                                  Описание: Наподобява иларията, но е значително по-голяма. На дължина достига до 60 см, а на тегло до 3 кг. Също така в сравнение с иларията муцуната є е по-заоблена. И платерината, и иларията имат в задната част на хрилните капаци по едно характерно златисто петно. Платерината е риба, която почти не навлиза в устията на реките. И двата вида се ловят често с въдица. Обикновено това става от кейове или буни. Навъртат се често и около устията на канали и в акваторията на пристанища. Не се плашат от шума и светлините – напротив, те дори ги привличат. През есента, когато се събират в многобройни пасажи, могат да се видят почти на повърхността. Ловят се на дъно като кефал, но с по-фина линия и по-ситни куки. На плувка обаче се вадят много по-често от кефала. Основното влакно в този случай е 0,22 – 0,24, а поводът с около една трета по-тънък. Куките са морски между №8–№12. Утежняването се прави с групирани сачми като при сладководен риболов . Най-ситната сачма балансира линията само на 15 см от долната кука. Втората кука се вързва поне на 30 см над тази сачма. Може да се замята и без плувка на рибе само с една сачма за потъването на стръвта. Това се прави главно от кейови стени в пристанищата и при дълбочина поне 4 метра. Предпочитаната стръв и в този случай е морският червей, от който може да се слагат и парченца. След него по привлекателност идва скаридата, а накрая много по-зле се представя и торният червей. Кълването като при повечето морски риби е рязко, с повличане на такъма. Засича се веднага с китката на ръката, но не силно. Ваденето си е като на кефалова риба, при това с по-нежна уста. Внимателен контрол, без прибързване.  Вкусни риби, но с доста кости. Подходящи са главно за пържене. Макар и по-рядко, с въдица в Черно море може да се хване от лодка и калкан – Psetta maxima maeotica, на стръв малка рибка, лефер –Pomatomus saltatrix, и паламуд – Sarda sarda, на чепаре или блесна. Това обаче е истинско изключение, защото ценните видове в нашето море са обект на професионален риболов с мрежи. В този смисъл почти никой по крайбрежието не си позволява да се отнася любителски с въдица към нещо, което му осигурява прехрана. Изключение е и срещата с нашите акули, които напоследък са много наплашени и намалели. За щастие така е и със страшилището за пришелците въдичари по нашето море –морския дракон.

 

 

Черноморски меджид, Whiting (Merlangius merlangus euxinus)

Дължина на тялото до 20 см, тегло до 200 г. Разпространение: по европейските брегове на Атлантическия океан, включително Средиземноморския басеин. В Черно море се среща подвида Merlangius m. euxinus, разпространен навсякъде по българското крайбрежие. Биология: морска, пелагична, студенолюбива риба. Образува малки стада в придънните слоеве на дълбочина 50 - 100 м. През пролетта и лятото се изтегля в крайбрежната зона за отхранване. Съзрява полово на 1 - 2 години при размери около 10 см. Размножава се почти целогодишно, но най-масово през ноември - април. Живее около 6 години. Храни се с ракообразни, червеи, мекотели и малки рибки. Обект на стопански риболов. Минимално допустимия размер за улов според българския закон е 12 см.

 

Оценка на запасите на меджида (Merlangius merlangus) в западната част на Черно море през 1971 - 1997 г.
Камен Б. Проданов, Нина Ив. Брадова

Запасите на меджида имат важно значение за рибната част на черноморската екосистема. Поради това изчисляването на тяхната численост и биомаса е крайно необходимо. В статията са дискутирани размерите на запасите на меджида в западната част на Черно море през периода 1971 - 1997 г. Установено е, че тяхната биомаса е варирала от 43.1 (1990) до 186.3 (1978) хиляди тона. През 1997 г. тя достига до 120.8 хиляди тона. Постепенното възстановяване на биомасата на меджида ще има благоприятен ефект върху запасите на калкана, черноморската акула, тъй като и двата вида се хранят главно с меджид и трицона.

 

 

Bluefish, Bluefish (Pomatomus saltatrix)

Дължина на тялото до 70 - 100 см, тегло до 15, рядко 20 кг. Разпространение: в тропичните и субтропичните части на Атлантическия, Индийския и южните части на Тихия океан. В Черно море се среща сравнително рядко. Биология: стадна, топлолюбива риба, обитаваща откритите морски райони. Извършва размножителни, хранителни и зимувални миграции. Появява се през май - юни пред българските брегове, зимува в Мраморно море. Съзрява полово на 2 - 3 години, размножава се през през юли - септември. Личинките се хранят със зоопланктон и ларви на мекотели, а възрастните риби - изключително с риба. Нараства бързо. Ценен стопански вид. Минималния допустим размер за улов според закона у нас е 28 см.




 

 Леферът е типичен нощен морски хищник,който гони всичко,което бяга от него и то без умора и без почивка.Дребният лефер се наричат чернокоп.Тези рибки са като пирани,когато се съберат на стада-унищожават 3 пъти повече риба,от колкото изяждат.
Леферът се слави с отличните си вкусови качества сред морските риби.Някои хора твърдят,че е грехота опитен рибар да не нагости свой близък гост с лефер на скара.
Ако старият морски вълк мине метър с друг вид риба,то той не те има за скъп и близък приятел и не си заслужил уважението му.
Леферите до 500гр. се наричат Чернокопи.
Лови се есента на чепаре от лодка както и на дъно и плувка.

  Използвана стръв при ловене на Лефер

Леферът- се лови най-често през есента от началото на месец септември до края на октомври, при по-топла година до средата на ноември.Известни примамки за риболов на лефер са чепаретата с тъмно перо и ламе,с големи морски куки,като често на бидемите се слагат шлаухи или къси гумички от кабелчета,за да се предотврати евентуалното прегризване на бидема и съответно-изпуснатата риба. Друга "хватка" е риболова на плувка,или по-точно на тапа,като за стръв се закача парченце дребна морска риба,като хамсията,сафрида и цацата,които в естествената среда на лефера са неговата "манджа"! Има въдичари,които използват монтажи за дънен риболов с крайна тежест,с три и повече големи куки,на които се закача за стръв отново дребна блескаща на светлината рибка. Почитателите на спининговия риболов не признават друг метод на риболов,освен на изкуствени примамки,най-успешна сред които е блесната клатушка с малка тройка,за предпочитане са дребните бели блесни,имитиращи граца,или цаца.Блесни се използват предимно при замятане от брега-кейове,буни и други удобни,сравнително дълбоки места,в района на които често има наличие на храна.Воденето на блесната за този безпощаден хищник става бързо и енергично,но доста често удар следва непосредствено след падането на блесната във водата и изчакването й да потъне. В никакъв случай не е добре когато блесната доближи въдичаря без да има удар той да се очайва.Леферът или удря веднага след падането на примамката във водата,или напада след дълго преследване в последния момент. За риболов от лодка на влачене,предпочитани са средноголемите морски воблери със семпло оцветяване и дълбоко газене,воблерите с удължено тяло са по-добри от тумбестите,понеже наподобяват по-добре цаца и хамсия. На излет с лодка за лефер блесните и воблерите в последно време биват нападани от новостта в морето-морската сулка. Храни се със всички видове морска риба, основно сафрид, илария, платерина, заргана и др.

Ще започнем с дънния риболов. Трябва ви пръчка за дънен риболов. За дължината й се събразявате според мястото, от което ще ловите, но тя трябва да е над 3 метра. Подходящи са и surf caster-ите. Макарата е желателно да е с размер около 100 м. 0.40. Леферът е хищник и има страховити зъби, с които хапе, а как боли... Отнасяйте се с него както се отнасяте към щука. Монтажът за дънен риболов на лефер е поле за изява на всеки риболовец. В интернет има много западни сайтове, в които има подробни обяснения за дънните такъми, предвидени за риболов със стръв рибка. Важното е да имате дебел повод, който да бъде прегризан трудно от лефера, ако налапа цялата стръв. Може да ползвате и кевларен повод, волфрамов, метален или просто монофилен около 0.35-0.40. Такъмът е с крайно олово. На повода се връзва една кука с размер, подходящ на нея да бъде нанизан цял сафрид или граца (малък сафрид), може да ползвате и парчета от заргана. Друг удачен метод за монтаж е с две куки като втората е с ухо и е нанизана свободно да се движи по повода. Когато ловите лефер на дъно е добре да имате контакт с пръчката, за да можете да реагирате своевременно на удара. Времето за дънен риболов на лефер е вечер. Има случаи, когато удря и през деня, но това са по-скоро изключения. Най-търсените места са тези, където има някакво осветление. Това е не заради екстрата, която ви предоставя светлината, а защото вечерта пасажите от дребна риба се навъртат в осветените участъци. Лефер също може да бъде ловен и на плувка, или по-скоро на тапа. Това се прави на местата, където дъното е много обрасло и се налага стръвта ви да се намира над обраслия участък. През деня лефера се изтегля навътре в морето, следвайки пасажите от рибата, с която се храни. Привечер пасажите се връщат към брега и леферът, ако го има, идва с тях и се задържа до сутринта на следващия ден. Но и от това правило има изключения. Стари рибари са ми разправяли за добра слука с лефера по обедно време. Това значи, че е имало причина леферът да се задържи до брега, а причината винаги е една и съща - наличието на кльопачка. Така че ако посред бял ден хората вадят примерно сафрид, има голям шанс в района да се върти и зъбатият. Има места и със свои специфични особености, където е възможно леферът да се задържи до брега в продължение на седмици - това става много рядко, но все пак става. Едно такова място е каналът, свързващ морето с Варненското езеро. Причината леферът да се задържа там е огромното количество попчета, които също са част от менюто му. През 89-та година беше точно един такъв период; това е може би най-голямата "сеч" на лефер в близките 20 години. Лефер даваше от към края на август до началото на октомври. Най-активен беше сутрин по тъмно, после имаше спад и привечер отново се почваше. 7-8 хубави риби на ходене бяха нещо нормално. Основният метод за риболова му тогава беше на блесна. Блесна е може би доста силно казано за дръжките от врати, които много колеги ползваха, но такива бяха времената тогава, а и спининговият риболов не е особено популярен по морето. Леферът почти винаги издава присъствието си. Ако виждате риби да скачат по повърхността или да се пръскат панически във всички посоки, то почти е сигурно, че това е работа на зъбатия. Класиката в разпознаването на наличието на лефер е така нареченият джурум. Джурумите обикновено стават навътре в морето, но по-рядко стават и около брега. Когато леферът подгони пасажите с риба, тя тръгва да бяга към повърхността. Проблясването й привлича гларусите и чайките, които се въртят в участъка с рибата и се спускат бясно с главата надолу, бухат се във водата, опитвайки се да докопат нещо от обяда на лефера. Облакът от кръжащите гларуси и чайки се вижда от голямо разстояние и кара сърцето на рибаря да се разтупка. Ако пък някой колега до вас извади половин сафрид на чепарето или отхапана илария, то вече е съвсем сигурно, че леферът шета из района. Запалените по този риболов колеги винаги носят по някоя и друга блесна или воблер в снаражението си и в такива сублимни моменти смяната на такъма става с космическа скорост.

Bluefish, Bluefish (Pomatomus saltatrix)

Body length of 70 - 100 cm, weight 15, rarely 20 kg. Distribution: In tropical and subtropical parts of the Atlantic, Indian and southern Pacific Ocean. The Black Sea occurs relatively rarely. Biology: herds, the warm temperatures of fish inhabiting the open sea areas. Perform breeding, food and zimuvalni migrations. Appears in May - June the Bulgarian coast, winter in the Sea of Marmara. Sexually mature at 2 - 3 years, are reproduced in the July - September. Maggots are fed zooplankton and larvae of molluscs, fish and adults - particularly fish. Growing rapidly. Valuable commercial species. Minimum allowable catch size according to the law in our country is 28 cm




 

 Bluefish is a typical night marine predator that pursues everything runs away from him and without fatigue and without pochivka.Drebniyat bluefish are called chernokop.Tezi fish are like pirates when they gather in herds, destroyed 3 times more fish than eat.
Bluefish is renowned for its excellent taste among marine ribi.Nyakoi people claim that grehota experienced fisherman can not treat your guests with close grilled bluefish.
If the old sea-wolf pass meter with other fish, it is they are not expensive and close friend and did not deserve his respect.
Bluefish up to 500gr. Chernokopi called.
Autumn is fished from a boat flapper and the bottom and float.

  Used as bait in catching Bluefish

Bluefish are caught, most often in autumn than early September to late October, when warmer year until mid noemvri.Izvestni bait fishing for bluefish are cheparetata with a dark pen and lame, with big hooks, marine, often bidemite to be placed or dipped rubber tubings of kabelcheta to prevent a possible pregrizvane bidema respectively, and missed fish. Another "lock" is a fishing bobber, or more precisely to the stopper as a bait to hang a piece of small pelagic fish such as anchovy, horse mackerel and sprat, which in the natural environment of the bluefish are his "dish"! There are anglers who use assembly for bottom fishing with extreme severity, with three or more large hooks on which to hang a small bait again bleskashta light fish. Spiningoviya fans of other fish do not recognize the method of Fishingthan artificial lures, the most successful among them is then a small three tilts, preferably are small white shining, imitate grace, or tsatsa.Blesni primarily used for casting from shore, wharves, and incite others comfortable, relatively deep locations , near which often are present hrana.Vodeneto shone for a ruthless predator that is quick and energetic, but quite often it hit immediately after the fall of the water gleamed and waiting to sink her. In no case is better then a close when the rod without having to hit it or hit ochayva.Leferat immediately after the fall of the bait in the water and attacked after a long pursuit in the last minute. Fishing from a boat in tow, are the preferred medium sea vobleri with simple colors and deep draft, voblerite prolonged massage are better than tumbestite because imitate better anchovy and sprat. On a boat trip for bluefish and shine voblerite were recently attacked by the novelty of the sea-sea sulka. He eats with all types of marine fish, mainly horse mackerel, ilariya, platerina, garfish and others.

We begin with the bottom Fishing. Should you stick to bottom fishing. For sabrazyavate length is the place from which to hunt, but it should be over 3 meters. Eligibility and surf caster-s. Reel is desirable size is about 100 m 0.40. Bluefish is a predator and a fearsome teeth that bite, and how it hurts ... Treat him as you treat your pike. Assembly to bottom fishing for bluefish is scope for the expression of any fisherman. In many Western Internet sites which have detailed explanations for demersal gear provided for fishing bait fish. The important thing is to have thick occasion to be difficult pregrizan bluefish if you swallowed the bait whole. You can use the occasion and Kevlar, tungsten, metal or just about 0.35-0.40 Nylon. Gear is essential lead. Sense of occasion is one knitting a size appropriate for it to be strung around the horse mackerel or Graz (small horse mackerel), and you can use pieces of garfish. Another felicitous method of installation has two hooks with the second ear and is strung to move on occasion. Bluefish hunt where the bottom is good to have contact with the rod to be able to react quickly to the impact. Time for bottom fishing for bluefish is tonight. There are cases when strikes in daylight, but these are rather exceptions. The most searched locations are those where there is some light. This is not because of the new option that provides light, but because the evening schools of small fish hang in the illuminated areas. Bluefish can also be hunting and swimmer, or rather of the stopper. This is done in places where the bottom is very overgrown and bait you need to be located above the overgrown plot. Bluefish during the day is downloaded into the sea, following schools of fish, with which foods. Evening passages returned to shore and bluefish, if any, comes with them and stayed until morning the next day. But this rule has exceptions. Old fishermen have told me good luck with the bluefish at lunch time. This means that bluefish is no reason to keep to the shore, but the reason is always the same - the presence of grub. So if people in broad daylight draw scad example, has a great chance in the region to spin and zabatiyat. There are places with their own specific features, wherever possible bluefish to keep to the shore for weeks - this is very rare but still happens. One such place is the channel connecting the sea to Lake Varna. Bluefish reason to hold there is huge amount of gobies, which are also part of its menu. During the 89th year was just such a period, it is perhaps the greatest "massacre" of bluefish in the next 20 years. Bluefish delivered by the end of August to early October. Was most active after dark in the morning, then was down again and the evening began. 7.8 good walking fish were normal. The main method of fishing, then it was shining. Shone is probably pretty strong words for the handles of the doors to many colleagues, but of such were the times then, and spiningoviyat fishing is very popular in the sea. Bluefish is almost always granted their presence. If you see a fish jump on the surface or be sprayed in all directions in panic, it is almost certain that it was the work of zabatiya. Classics in recognition of the existence of so-called bluefish dzhurum. Dzhurumite are usually out to sea, but become less and around the coast. When bluefish chased with passages fishIt starts to escape to the surface. Saddleback flashing it attracts seagulls and which rotate in an area of fish and a mad rush to head down, owl in the water, trying to get their hands on something from the lunch bluefish. Cloud of seagulls circle saddleback and visible from far away and makes the heart of the fisherman to be laboring. If anyone took a colleague to you half scad a flapper or biting ilariya, it is now quite certain that the bluefish has occurred around the region. Enthusiastic colleagues in this fishery is always a bear or another shone in vobler snarazhenieto and sublimate in such changing times, it tackles with cosmic speed.

•  

„Цената на истината” търси своите първи герои в България. На кастинга могат да се явят всички желаещи без каквито и да било ограничения, единственото условие е да са пълнолетни.

 

Шоуто, което запали цял свят, търси своите първи герои в България. От днес започва кастингът на предаването „Цената на истината”, което тръгва по Нова от септември. Ако се съмнявате дали най-важните хора в живота ви са честни с вас, предложете им да участват в „Цената на истината”. А ако самите вие искате да им докажете, че сте искрени с тях, се запишете вие. Третият вариант е да ви трябват много пари тази есен...

Кастингът на играта ще бъде отворен, без краен срок на записване, участници ще се набират и  по време на сезона на предаването. Няма и възрастова граница за кандидатите, единственото условие е да са пълнолетни.

Кастингът на „Цената на истината” ще премине през четири етапа. В първия желаещите да участват трябва да попълнят анкетна карта чрез сайта на играта: www.istina.novatv.bg Одобрените кандидати от първия кръг ще бъдат поканени на събеседване, където трябва да впечатлят журито с интересни лични истории. Третият етап представлява психологическа игра, а последният е преминаване през тест с детектор на лъжата.
В шоуто ще се търси истината, цялата истина и нищо друго освен истината. В поредица от епизоди ще бъдат задавани лични въпроси на обикновени хора, които преди това са преминали през тест с детектор на лъжата (полиграф). Те трябва да отговорят с истината, за да спечелят 200 000 лева.

По време на играта на участника ще бъдат зададени 21 въпроса, които постепенно ще стават все по-лични. Ако играчът отговори честно, преминава към следващия въпрос. За всяка поредица от въпроси, на които той отговоря честно, ще спечели съответна сума. Ако играчът отговори на всичките 21 въпроса честно, според полиграфа, то той печели голямата награда200 000 лева.

След всеки въпрос напрежението в студиото ще се покачва. Ще продължи ли участникът, за да спечели повече пари или ще се откаже, за да не разкрие отговора на поредното неудобно питане?

Не са нужни специални знания, нито физическа подготовка, а още по-малко  атрактивен външен вид. Нужно е само да кажете истината
Въпросите, които ще бъдат задавани на теста с полиграфа са 21 и ще имат личен характер. Често участниците ще трябва да признават пред зрителите неща, които не биха признали дори пред самите себе си. Например: „Ако можехте да се върнете назад бихте ли се оженили за същата жена”, „Бихте ли сложили смъртоносна инжекция на майката си, ако знаете, че е неизличимо болна”, или „Вярно ли е, че обичате едното си дете повече от другото?”.

Въпросите в предаването са разделени на 6 нива (групи), като всяко от тях носи определена сума. В първия етап участникът трябва да отговори на 6 питания, във втория на 5, в третият на 4, в четвъртия на 3, в петия на 2 и в шестия само на един въпрос, който може да му донесе голямата награда от200 000 лева.

 

На снимката: Анет Нелсън (Нети), занимаваща се с недвижимо имущество, която е първата участничка в щатското издание на "Цената на истината", отговорила коректно на 18 от въпросите и спечелила 200 000 $. Единият от тях е бил дали, ако майка й е неизличимо болна и би искала животът й да свърши, Нети би й помогнала. Тя е отговорила "не" и е спечелила 200 000 $. Въпросите в американското издание са също 21, а най-високата награда там е 500 000 $.